Мама с нея ме приспиваше, ма от Дядя Вазов ли беше, от Чудомира ли, не помня. Щ е взема да ви я разкажа...
Било лето къде 1895-то ... В малкото селце Струмска бреговица , сгушено под мишницата на Рила , живота си течал леко и спокоино
... Богат край бил тоя-благодатен...Хората се позамогнали след края на омразното иго.. Кой дюкянче отворил, кой търговийка в Гречко, кой хаджия станал... Живота бил топъл и слънчев...
Мъжете в тоя краи били МЪЖЕ, с корави мъдури и засукани мустаци... сите се бивши комити или юначни хайдути...* Сутрин набързо привършвали с домашните си обязаности и къде по обед вече печали калпаците на чердака пред кръчмата... Че бая проблеми и тематики имало за избъстряне и решаване...
“ ...-Язе викам да замат с горело масло да я намажат тая черква Свети Стефан, хем нема да раждясвува хем хаирсъзите кат пикат връз нея нема а личи , хем гугутки нема да кацат...
- Азе оня чапкънин от сто раскрача у кратуната го уселих и че и още къде седемнаесе с те тия ръце и мъдури затрих.... ...
- Лани три оки ракия изджоках и сам се прибрах ...
... – Малиии па като я фанах онаа ми ти Пена три дни на легло я държах, накрая майка й доиде у нас прошка да ми иска... И бре де бре...”
... В туй райско местенце живял младият ерген-будала Рачо, ама секой му викаше Гюбрето... Да кажем че не джокал ракия – джокал... даже бая Струмска безсмъртница пресушавал . А кат пиел- пеел... и хората викали “Па се е намотало онуй гюбре”....
... Одил Рачо да учи четмо и писмо в града и понаучил се да пише, така.. да смята , и мисъл една му се зародила в главундата : Хубаво му било селцето , ама учени глави малко- на пръстите на едната ръка се изброявали . Тва бай Въртьо Алхимията, даскал бай Машо и Бат Стоине Корекцията ... та май тея биле ентелегенцията ...
Домъчняло му на Рачо за тея невръстни чавета , дет’ неуки растат с розови бузки и издути тумбачета и по цял ден бели правят..Па си рекъл Рачо: “Ще зема едно читалище да построя- хем да ме помнят, хем, мое нещо алъш-вериш да тръгне, хем и некоя мома мое да ме ареса- заигравка да стане !!” Пообиколил Рачо читалищата в града насам-натам по столицата пша решил: “Мойто ки и наи убууту , варосано с чердак и францускии прозорец и ази буки веди ки пише фронтално...- хевропейска работа ки праим!”
Па кат се разхлопал една сутрин , пат разчукал... на центъра до мегданя... Събрали се първенците- сучат мустаци и дарпат мъдури...”Шо праиш уе Гюбре?” “Читалище ки праа уважаеми” “Шо? Я яла с нас у кръчмата да пием по една ичкия и да обяснуваш и но просвещаваш в тея си намерения...”
Обяснил Гюбретощо мисли да прави, харесало се на хората ... “Е па мое ли да помагаме?” “Епа моете!” “Арно , ке помагаме!”.. След втората ока ракия полойението било следното сички чупели орехи , мезели , пиели и пеели революционни песни... Така до къде 2 часа посряд нощ...
На уговореното място и време заранта се събрали десетина човека с мътни глави .. Почнали да мъкнат тухли , кал , оскови да копат... Къде обяд хапнали , пийнали по едно (кило) и продължили ... Появили се и останалито от заверата ама яко ги цепела главата само от кръчмата подвиквали- подкрепа логистична оказвали... Днес тоя доде помогне утре друг на тея дестина човека, дет неуморно превивали гърбина пред топлото слънце – да им се чуди на акъла човек- дали щот идеята има харесала, нещо хевропейско след себе си да остаят, дали от чените си почивали , дали щот моми там наминавали... Па вечер в кръчмата с пламъчета в очите отпочивали , чупели орехи и моебет си праели- “Тука класна стая ки сложим” “Даскала децата ки събере, Алхимията чинове и пейчици ще скове.. “ Варко Екологията за животните ки и хортува “ “Хъшовете от ингилизко и немско читанки и книги ке изпращат, комитите от Дунава с каквот’ могат ще помагат- дъсчици икалеми, макар... ” “Тука библиотека, тука сцена – театро да направим” “И френски прозорец искам и варосами стени- НАЙ- красивотооо!!!” Джомолел Рачо и мед му капела баш на душицата,.. джокал рикия... Подир две недели работата бая понапреднала и радвали се юнаците... Един ден гледа Рачо пристройка гледа строи се , баш до буки- ведито.. Пръчан Ферментацията и Евлоги Скицата зидат ли зидат... “Шо прайте бре, комити!?” “Казанка мислим да сложим тука , Гюбре, те така дорато се просвещавляваме и парцуца да печеме... ” “Е бре юнаци, де се е чуло и видяло читалище и казанка наедно, бре? ” “Е па шо, ко ти пречим!?” “Медейте така бре момци, аиде оставете!” Ферментацията и Скицата мърморейки отишли у кръчмата...
Друг път Хасан Ходжата минаре тръгнал да строи на покрива. Благодарил му Рачо , па го съборил... ... Вървял строежа , построили читалището, почнали да го стягат отвътре. Белнали го отвътре с варчица, француския прозовец.. като френски станал.. почнали стенописите по стените да рисуват.. ” Глей, Гюбре, шо стаа тука -рекал му бай Ставри Еротикатра- Пена га на реката са къпе, глеи ка сам я истипосал, а кви цици съм и сложил, уаа, па глей тука под пъпа кво има...” “Ам чакай, сопри се малко – вика Рачо, ма нал тука деца ки доваждат, несъобразно е..!!” Понацупил се Еротиката – па и той в кръчмата...
... Секи с квот може помагал, един ценен съвет ще даде, друг кочинка отзаде ще скове, трети лехичка със зарзават ще засади. Благодарял и Рачо и ги събарял/искоренявал/истривал.. Кой книжка донасял, кой брошура неква- бай Ставри Еротиката мръсни книжки с картинки, благодарил ми Рачо па...в къщи си я прибрал...Па народа у кръчмата се по-голем ставал , се по-нервно се трошели орехите...
.. “Нема да му стъпим у читалището – фана ма със Стоянка на последния чин, тамън и бех бръкнал под полата ..... ... Прасенце бех уредил в кочинка... ми казана... ми ония френските рисунки... трее некой да му каже че самозабрави са туй Гюбре....”
В последно време работата съвсем не вървеше , само няколко човека се мяркаха из читалището, хората спряха децата от школото. Бай Даскала тъгуваше – липсваха му щуравите ученици, Алхимията нямаше чинове за поправка и нервно хапеше мустака.. , хъшовете от чужбина праштаха тревожни депеши и недоумяваха как една поечена работа взема да се разсъхва...
.. Над селото витаеше тревога.. Юнаците само отстрани намръщено гледаха и сучха мустаки... Разговори наближаваха...
Насрочи се среща , събраха се в кръчмата...
...Както повеляваше традицията обърнаха по една ракия и бръкнаха в потурите си за да строшат орехите с твърдите си мъдури..Това бяха сурови мъже, живота в ръцете им приличаше на малко котенце и към проблемите подхождаха твърдо... ...(Само Еколкогията никога не трошеше орехи щот имал принципи -така твърдеше той, ама юнаците знаеха, че не му бяха твърди мадурите)
“Язе туй си го представлявам да има де човек да полегне, па една ракия на спокойствие да изпие.. да са крия от жената дан мъ намери, .. па кат му пригладнее на човек- кеф ти свинско, кеф ти яйца, зарзават.... Азе па с винцето сланинка най-обичам.... Я па да ви разпраам- оня чапкънин от триста раскрача у кратуната го уселих и че и още къде дваесе е с те тия ръце и мъдури затрих.... ...
“Чакайте бре хора , ама аз .. читалище.. най-убууту... за децата... френцуски.. ” “Е, анджък де, нал туй читалището е едно таквоз кат кръчма, ама дет ни съ плаща вътри...... Аа , аз таквози нящо у ингилизко видех бикат му Club - мъжете пушат пури и пият виски и не пускат жените им вътре да припарят... Уредил съм две бамбини утре ки додат.. .. Бе хлапето му недно отмъкнало ми тутуня из под чина- викам му- еи сега ти откъснах пишката ”
“Ма чакайте бре момци, аз така и така!!”-през сълзи умолявал Рачо...
Даскала бидейки демократ и свободна душа бил за свободното слово ама тея работи извън контрол излизали... почнало беше да му харесва сред калпазаните и признанието и удовлетворението от тобре изпълнения морален дълг- на четмо и писмо хората да учи..И един отличен ученик имаше вече по знания всички надминаваше, преди обед учеше и цял следобед помагаше в читалището... ех.. съчко туй как ни дойде до главата..
“Убре, аз па ки затворя туй читалище, аз кво исках то кво стана .”хлипал и се цупел Рачо....
“Глей са Гюбре- исправи се Корекцията , който наскоро пак се беше върнал от светите места , та за да се спазва портокола се зовеше хаджи хаджи – "не са убаи ся тея работи, слушаи сега кво ти казувам- не си прав ! Немоеш тука сега на юнаците хатъра да трошиш.. едно време узедниците ни го трошаха... "
“Арно думаш!!”- В едно рекоха комитите и бръкнаха в потурите да строшат малко костеливи орехи с мадурите си...(стана трудно щот бяха поомекнали)
“Имат хевропейците една дума- димокрация ” – рече Скицата – “ще рече- секи праи и приказва каквото и иска и никои нема право да му се вре, даже на жената е забранено да му се кара и да го кълне...”
Тежко се замисли Алхимията и неволно търсеше некои с менторски тон да го стисне за гърлото- таз работа не беше на добре, тамън започна да му харесва, беше станал най-добрия маистор на чинове в околноста, малко нещо и търговийка завъртя с околните околии- чиновете му станаха запазена марка. А сега всичко към ту на разпад отиваше... Така и не намери философският камък и искаше на чиновете да се отдаде..признание да получи... А и едно ефирно създание често посещаваше мислите му .. като фея красива и непозната девойка чудни песни под порозорчето му мощем пееше...
... Мислше си и Еколкогията- и на него нещата розови му се виждаха до скоро.. и той кариера направи, познаваха го вече, научни статии пишеше и нови видове животни откриваше(в торбите дет му носеха признателните робители)... И хъшовете горко въздишаха – залудо ли бяха тез усилия на полза роду и суй лебец дет ручаха та да има пари за буквари... ех ..
Инак лакардията не спираше:
“Арно думаш Корекция, арно... Тъй, тъй , язе не съм идвал да помагам , щот кръста ма наболява, ама тая не ми харесва..... Прав, прав е Корекцията, требва да си има.. . лакърдийка да започне чиляк- моабетец да надроби... Язе па да ви разпраам- оня чапкънин от петстин раскрача като ма виде сам у кратуната се уцели , че и още къде триесе-пеесе те с тея мъдури затрих... ... Просто гюбре излезе, ората по 3 оки ракия джонкат – ти , читалище.... Мене жената само вечер ми дава да дигам тежко , ама от стан тъй кат ви гледам глейте шо ше ви реча........ Я за мене съм си го решил – тава читалището е голема гълмотия.... Ако има мещо за избистреяне, обсъждане аз съм на среща- мое да не съм нещо учен, ама съм природен ентелегент – то да ви кажа най-важните неща човек у кръчмата научава, ее стига да е умен да ги разумее де....”
А на Рачко свет му се виеше и джокаше рикии, и крещеше и плачеше- “Сам сичко ш си развалим, на пепел сичко ш стане.. “ Ама юнаците вече други проблеми оправяха- тва западни покрайнини, македонски проблем... мъдурите пак се втвърдиха и костеливите орехи пукаха мъчително....
*Струмска бреговица се прочу с това, че по време на Априлското въстание единственното нещо, което гръмна беше джазвето с греяната ичкия на Ферментацията.
За съжаление не помня края на приказката , ама някой ако я е чел може да я доразкаже!
_________________ със шнур и мухички- обичайте се всички!!
|