Прочетох една статия в едно списание за екстремни спортове, която много ми хареса. Тя се отнася за Витоша, но според мен има връзка и за всяка друга българска планина.
Цитат:
"Почистването като екстремен спорт
Ще се запиташ какво общо има чистотата с екстремното. Отговорът открих скоро. И той е в това какво чистиш...
Да превърнеш планината в бунище, реката в кочина, за да спестиш някоя стотинка или калория, пренасяйки си боклука там, където трябва – това изглежда е колкото съкровена, толкова и грозна българска черта.
С боклука се срещнах в началото на октомври в сърцето на Витоша – в радиус от 500 м около любимия на всички планинари, екстремни спортисти и както се оказва - псевдо туристи, седалков лифт „Бай Кръстьо”. Причината бе инициатива на нашите приятели от международния фестивал Earthdance, които за поредна година се опитват да помогнат на любимата Витоша. Те бяха и първите, които стартираха инициативата за залесяване на зоната около „Златните мостове”, засегната от бръмбара „корояд”. За три години заедно с още много други организации и доброволци възстановиха напълно горския фонд. С тези си действия Earthdance придоби правото да има гора, носеща неговото име.
Силно амбициран след якото парти предишната седмица, разтърсило столичната фабрика „Зрънчо” и отбелязало шестата годишнина на Earthdance в България, се отправих към мястото на срещата. За съжаление, уцелихме най-проливния дъжд, което обаче не успя да ни спре. А и как да се спреш, като гледаш каква мизерия може да сътвори човек. Дамски превръзки, памперси, бутилки, лекарства, цимент, пликчета, чаши и каква ли още не гадория превърнаха чистенето в екстремен спорт. 60 чувала побраха над 7000 литра боклук или около 1 тон мизерия. Паралелно с нас - на няколко километра разстояние в коритото на река „Железница”, други доброволци, организирани от фондация „За природата” и Природен парк “Витоша”, се вихриха, за да заличат човешката простотия. Така по едно и също време събрахме боклук, равняващ се не на камион или два и станахме свидетели на това колко струва възпитанието на българина. Думите мизерия, боклуци, простотия сигурно звучат брутално, но реално отразяват колко екстремно ниско е нивото на съзнанието на българския народ. Да отидеш на високо в планината, където е чисто и красиво, и да разпилееш отпадъка от твоите биологични нужди – явно това е екстремното изживяване на простака…
Ти, който четеш това – замисли се! Сложи боклука в раницата или в джоба си - дори го разпилей в колата си, защото това е единственият шанс той да стигне там, където му е мястото. Със сигурност ще се почувстваш по-добре! А скоро ще се превърне в навик, който ще можеш да предадеш на другите!"
п.п. Не знам дали точно тук е мястото за този мой пост.