Да поразкажа и аз за най-големия си успех досега.
Като време-2001 година, лятото- нейде края на юли или началото на август, а като място - така наречените Кочериновски бистраци, доволно употрбни през студенстките ми години.
Та, в един слънчев и отвратително жегав ден, заедно със студентската ми партия по мухарлък, напитки и приключения, решаваме че ще се ходи на риба из благоевградско през уикендово време а нощем ще затвърждаваме забравената слава по заведенията. С бърз пробег в събота около обяд се стоварихме на мястото, навлякохме бързосъхнещи екипи и със самочувствието на дърти мухари – специаисти нагазихме в един от гьоловете. Сега не бих го направил доброволно – все пак са бивши баластриери – но с жонглиране по коренищата на папура и туфи водорасли се добрахме до 1/3 от ширината на гьола и започнахме да вадим кленчоци в рамките на 25-35 санта. След около час на мене ми писна и се върнах през тинята и папура до брега, като продължих бавно успоредно на него. Пушейки цигарка и бавно замятайки съхнещи крачета, се насочих към края на гьола, който образуваше малък залив, заключен между метрова дига с черен път, от лявата ми страна и пред мен и израсъл нависоко папур вдясно, естествена преграда за всякакви риболовни опити. И както бавно си ходих ГО видях. Огромна сянка, на 10 санта под повърхността, обърнал опашка към мене и бавно захождащ към папура вдясно. Вцепених се и песимистично отчетох че ме е мернал и сега бавно се покрива. Все пак, пуснах цигарката и продължих да го фиксирам, като леко откачих мухата от пръчката и издърпах половин метър шнур. Клена стигна до папура, лекинко и царствено се врътна и пое в посока към мене. За миг осмислих ситуацията – стоя пред чакълест насип с трева отгоре, облечен съм със светлосиви къси гащи и камуфлажна фланелка и ако не мърдам, едва ли ще ме отбележи. Рибата бавно приближи моя бряг до към около метър и половина, после направи завой и пак тръгна към папура отсреща. Като ми обърна гръб, размятах във въздуха шнура и нервно метнах напред. Мухата /на нищо неприличаща самоделка/ цопна на около два метра зад клена без да предизвика реакция. Докато псувах наум, рибока пак стигна до папрура и се врътна обратно към мене, в посока около метър встрани от мухата ми. Тогава желанието да заметна пак отстъпи на разума и вместо това леко подръпнах шнура, колкото мухата да мръдне с няколко сантиметра. Рибата бавно промени посока и се насочи към нея. Света притаи дъх. Под мухата се показа розова уста, бавно се сключи около нея и сянката леко тръгна встрани. Засечка, пръта се огъна неестествено и аз задърпах шнура за да не позволя на рибата да избяга в папурите пред мене.Нямах кеп и я изтеглих наповина на брега, тогава повода се скъса. Захвърлих пръчката и подобно хищна птица сграбчих клена и го метнах на пътя над мен.
После...нова цигара, усещане за жегата наоколо, свиренето на щурците и лекия вятър.
На второ място – гаври с партията ми в стила „да си ходиме- риболова свърши“; „стига си ловил, стръв не ни трябва“ и т.н, контрирани подобаващо от „самотен клен-самоубиец“; „веднъж риба да хванеш – в тая жега и чудеса стават“ ....
Клена беше 54 сантиметра – измерени с шивашки метър, тегло – неизвестно.
Добре, че имаше лента у фотото.
п.с. Са, на дърти години, съм мноооо по-убав
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
