Привет,
Това, което следва, е един съкратен превод на статия на Дидие Манян, който е направен от Христо Попов, човекът, който не отдавна ми беше изпратил една поредица от разказчета.
В нея, както ще прочетете по-надолу в текста, става дума за ползата от бразденето на мухата.
Приятно четене!
............................
Малко браздене на мухата?
от Дидие Манян
Една муха, оставена да бразди, събужда
недоверието на пъстървата.
Но понякога това е единственият начин
да засилиш интереса на една стара
инатчийка.
Някои мухари са изпадали в познатата ситуация: нагазили в бързея, съзерцавате течащата вода, мухата се носи надолу и изведнъж яко дръпване ви вади от унеса...
Втора ситуация: прибирате линията, за да извадите мухата. Тя се плъзга срещу течението и ...следва атака. Това обикновено са дребни риби, но ще ви призная, изчервявайки се, че един от най-големите ми кленове, при това в ден с много труден риболов, се закачи точно така.
Някои ще кажат, че в такива моменти изоставената муха всъщност е “мокра” и се носи под повърхността. Да, но когато виждате, как мухата наистина се плъзга, или бразди върху водата, тогава какво подбужда рибата да я налапа?
В ден без активност на повърхността може да се мисли, че рибата е привлечена от необичайното поведение на тази стръв. Но такъв неакадемичен улов се случва и в дни с активни риби. Може ли тогава умишлено да оставим мухата да бразди или да се плъзга по повърхността за да провокираме рибата към атака?
Един класически случай
Вечерните мухари знаят, че един възрастен ручейник, който бразди на повърхността, може да има учудващо силен ефект върху активността на пъстървите.
Помня воденето на мухата от един приятел – експерт по вечерен риболов. Той редуваше фазите на бързо, каскадно прибиране на своя ручейник на повърхността с фазите на спиране на мухата, като я оставяше да се плъзга странично към многообещаващ пост. При тези случаи големите пъстърви атакуваха настървено, докато воденето под повърхността ги оставяше напълно индеферентни.
Аз, както повечето мухари, приемам случая с възрастния ручейник при залез слънце, като класическо изключение. Обяснението е съвсем логично - за да се доберат до брега, те плават, или по-точно гребат, като описват на повърхността характерните линии.
Ако продължим тази логика, то воденето на суха муха би трябвало да е благоприятно при активно движение на мухите на повърхността.
Да си представим друга ситуация
За да опростим нещата, бихме могли да си представим воденето на мухата при следните случаи:
- при активност на мухите
- при вятър
- при турболенции
- при слабо течение /или липса на такова/
При активност на повърхността, когато възрастните насекоми идват да снасят яйцата си върху водата, дори кацнали те движат крила и дори се преместват. И преместването не е инертно. Този стадий, който англичаните наричат spinner /предач/, впрочем често е имитиран от мухите с четири крила, опитващи се да дадат илюзия за движение.
Ами тогава? Защо да не придадем движение на мухата?
Стадият, който търсим да имитираме с нашите “изплуващи” мухи, е изплуването на имагото. При този вид риболов канонът изисква пълна забрана на бразденето на мухата. Аз все пак съм убеден, че едно леко движение може да направи нещата различни.
Колкото до субимагото, те не остават напълно неподвижни. Когато има вятър, той премества ефемерите върху повърхността на водата. Според случая този вятър ускорява преместването им, или го забавя, тласкайки ги срещу течението, ако то е слабо.
Страничният вятър пък може да ги накара да пресекат водна площ по диагонал по течението или срещу него. Тук можем да си представим имитирането на това движение върху водата, което не убягва на рибите.
Препятствията често създават силни турболенции, които придават на мухите блуждаещо и непредвидимо придвижване. Защо понякога да не имитираме това придвижване?
Накрая, при липса /или слабо/ течение. Това е обратния на предишния случай. Срещаме го покрай дълбоки брегове, при забавяне или обръщане на течението. Тези места често подслоняват големи риби. Насекомите имат склонността да се събират там в големи количества.
Избягвайте резките анимации
Ако вашата муха попадне сред естествените насекоми, шансът да бъде погълната е минимален. Тогава едно малко движение може да предизвика атака. Следователно става дума за умишлена анимация на суха муха, за да не чакаме случаят да предизвика печелившо браздене.
За да постигнем този резултат разполагаме с доста възможности. Най очевидната е , разбира се , да оставим мухата да се плъзга в края на течението, създавайки трептения и блокирайки линията. Ще използваме тази техника изключително привечер, пред големите камъни, например.
В същия ред на мисли, може да забавяме движението на мухата ни в дните с вятър срещу течението.
Когато пък достатъчно силен вятър духа по течението, трябва да обираме по-бързо линията, за да придадем на мухата движение по-бързо от това на водата.
За пресичане на течението по диагонал можем с къси придърпвания на линията да придадем на мухата едно достоверно поведение, като не спираме да повдигаме нагоре върха на пръчката.
Накрая, с малки потрепвания на върха, можем да придадем на мухата много реалистични подскоци, когато облавяме спокойните зони край брега. Започвайки с това основно движение, можем да усъвършенстваме техниката си, като меним ефектите. Във всички случаи, обаче, трябва да избягваме “карикатурните” анимации /т.е. грубите/.
Но не забравяйте да използвате тази техника за анимация на мухата като изключение. В огромното мнозинство от случаи продължавайте да ловите както знаете да го правите – дълги инертни премествания, избягвайки, ако е възможно, бразденето на мухата и на края на линията.
...........................
Благодаря на Христо за предоставеното четиво!
Поздрави,
Радо
|