В ръцете ми "попадна" последния брой на едно много хубаво френско списание за мухарски и спинингов риболов. В него има една статия която ме заинтригува и, тъй като съм франкофон, реших да я преведа и да я споделя с останалите от Флай Фишинг комюнитито в България: (остава ми да превеждам още два пъти толкова и го пускам скоро) - (използвам снимков материял от Гугъл и една на Ivan VP)
Разнообразието на сьомговите риби – La diversité des salmonidés ( Peches Sportives № 74 Mai-Juin 2008) – 1-ва част
Различните видове сьомгови риби по света, обитават много разнообразни местообитания и проявяват различни поведения. Но кои са механизмите и обстоятелствата които са обособили произхода на тези видове и как те са придобили, с времето, съвкупността на техните характеристики? Стори ни се нужно да изясним понятията за видовете, особено заради загрижеността на стопаните през последните години за запазването на „чистотата” на пъстървите в стопанисваните от тях реки. Един факт изплува на хоризнота: човека, безсрамен манипулатор, всъщност няма място в тази голяма игра на случайност...
От Силван Ришард и Ги Периа
Кой риболовец, имащ възможността да пътува често, не се е смайвал от вида на една пъстърва, сьомга или липан с досега непозната за него окраска? Тази визуална характеристика, видимата част на айсберга, е всъщност резултата на много дълги и различни процеси на селекция, които са се повтаряли в течение на времето. Нека се опитаме да стигнем до извора на този дълъг поток на живота за да разберем по-ясно тези феномени.
Един навярно общ прародител
Трудно е да си представим че кралската сьомга (King Salmon) обикновенно с дължина над един метър и тежащ повече от 20 килограма, е първи братовчед на нашата речна пъстърва, която гони рибки и се вдига по насекомите под мостовете на нашите села. Но това е факт: последните познания и открития на филогенията – науката за възникването и еволюцията на живите същества – показват че всички сьомговидни по света са потомци на един общ прародител, чиито морски или сладководен произход е все още спорен въпрос между специалистите.
Разпръскването не тези прародители по различните континенти на северното полукълбо, Европа, Азия, Африка и Северна Америка е било значително улеснено от способността им да се адаптират както в морската среда, така и в сладководните басейни. Тази миграционна способност да прекосяват океаните им е дала възможност да се изкачат по течението на всички достъпни реки и да колонизират съвкупността от секторите на реките чиито мезологични (fr. Mésologiques – отнасящи се към средата) характеристики са били съвместими с тяхната физиология. Което не винаги е било така, какъвто е например случая с р.Лез, малка крайбрежна река в региона на Монпелие, която няма туземна популация от сьомгови риби заради карстовия произход на нейните извори, които и придават постоянна температура на водата която е по-висока от пределните стойности отприщващи зреенето на гонадите на сьомговите риби.
Една дълга еволюция свързана с естествения подбор
След тази начална колонизация на водните басейни от първите сьомговидни, се е състояла една бавна, продължителна и прогресивна еволюция на видовете чрез естественият подбор. От поколение на поколение, характеристиките на прародителите които са се качили нагоре по реките, са еволюирали, чрез най-чевръстите, най-ловките и най-пъргавите индивиди за да намерят своя път и ресурси в непознатата среда.
Този естествен подбор, който е условие за еволюцията на видовете, е разбира се, известната Дарвинова теория, илюстрирана по своето време от чинките на островите Галапагос. Еми, тя се прилага също така и към сьомговите риби.
Днес се говори по-скоро за т.нар. синтетична теория на еволюцията или неодарвинизъм: на еволюцията не се гледа като на трансформация на изолирани индивиди, а като трансформация на групирания на индивиди от един и същ вид, тоест на популация. Но принципът остава един и същ: действието на естествения подбор върху популациите е в основата на еволюцията.
Но защо такова многообразие?
Естественият подбор ни позволява да разберем как са се появили и са произлезли видове които са перфектно адаптирани към тяхната среда, от един общ прародител. Но дали това е единственият феномен който може да обясни появата на толкова много различни вида сьомгови риби по различните континенти, предвид факта че колонизираните от тях хидрографски мрежи си приличат толково много?
- Ендемична?
Трябва да констатираме, че други събития, в допълнение на естествения подбор, са позволили диференциацията на новите видове сьомгови риби.
Връщане към изворите
Един от моторните елементи на еволюцията е инстинктивната воля на видовете да продължат своето потомство. За постигането на тази цел, сьомговите риби са избрали филопатрията: те винаги ще имат стремежа да се връщат за да се размножават, там, където са видяли бял свят. Англо-саксоните наричат това миграторско поведение свързано с размножаването homing. Тази стратегия, от гледна точка на еволюцията, е оправдана поради факта че мястото на което са произлезли техните предци, и което е изковало физиологическите характеристики на индивидите, позволявайки им да достигнат зряла възраст в най-благоприятните условия, може да бъде само най-адекватното място за продължаването на потомството.
Тази филопатрия при сьомговите риби, може да бъде сравнене с концепцията на растението хранилка/дойка което се наблюдава при някой насекоми. С разликата че сьомговите риби, или повечето от тях, се връщат не само в реката в която са израснали, но и в самите очертания на мястото на което са се родили. Насекомите, от своя страна, са по-малко взискателни и са, някой от тях, свързани единствено с един растителен вид, независимо от това къде расте!
- Salmo trutta macrostigma - истинската ендемична балканка (само в о-в Корсика) - Вие виждате ли разлика? - Аз не..
Така, с течение на времето и на поколенията, две популации произхождащи от общ прародител могат да еволюират в самостоятелни и различни видове, адаптирайки се към характеристиките на мястото на своята репродукция.