СТРАНДЖАНСКО-ТУНДЖАНСКИ ДЖУЛАЙ ИЛИ РИБОЛОВ НА 30.06 И 01.07.
Здравейте колеги,така го бяхме планували двудневния излет,че рано на първи юли хем да посрещнем изгрева (джулая), хем да подгоним ,,любимия ,,распер!
ДЕН ПЪРВИ-цел Резовска река(никога до се не я бях посещавал)
Рано сутринта на моста на Велека,преди М. Търново ни посрещна нашия приятел и домакин Стоян
След 30 км по лош макадамов път,три проверки от гранична полиция,преминаване през старата кл.ограда,която е опасвала сухопътната граница на България по Татово време и незнайно как е оцеляла все още ,стигаме едно китно и старо(на около 300г.)Странджанско селце,което за съжаление от около 400 човека през 1990 г сега са останали 5,като най младия е на 82 г.!Все още голяма част от къщите са в добра кондиция,нищо,че са на повече от 150г,а на нашия домакин е на 112 !
Тук сме пред 112г къща на домакина
а това е пчелина му
не липсваха и такива за жалост
До тук като,че ли бе по лесното приятели,до реката ни очакваше според водача ни ,,някакъв,, си двукилометров,едночасов преход през силно пресечена месност,с низ от стръмни изкачвания и спусквания,които пак според приказките му бежанците ги нямали за нищо!
малко почивка,на бат Мето просто му се разказа играта
обичайна гледка,пак според водача
най после в дъното,като,че ли се вижда нещо като река(само да не е мираж!)
Не приятели,не бе мираж,а ,,ДИВАТА,ПРЕЛЕСТНАТА,ВЕЛИЧЕТВЕНАТА РЕЗОВСКА РЕКА,,!!
ето и бат би Валю
Оказа се за наш лош късмет(нали с нещо трябва да се оправдаем),че през нощта бе валял обилен дъжд нагоре по течението,който бе покачил нивото и леко я бе замътил,което и предопреди резултата от риболова-само дребосъци ,но все пак риба!Но който ме познава знае колко амбициран човек съм,та след разочарованието от риболова,горещото време(38гр. на обяд)и нагретите камъни,които станаха като горещи ,,сачове,,поехме по обратния път към вилата на Стоян!
Малка обедна почивка в хладната,дори студена столетна къща (да се чуди човек как са ги строили тези къщи ),по едно ,,Странджанско кафе,, на пясък и в ранния след обяд се качихме високо в планината на хладно в страната на ,,шаренките,,Стоян ни заведе на една река,която дори я няма на повечето карти,приток на една по голяма река,също като нея извира от Турция и също като нея върви по границата ни с Турция.
На тая красива река си хванах и първите ,,Странджански,, пъстървички!Предварително знаех,че рибите по тези реки са ,,дивачки,, с малко точки по тялото си,почти еднакви на външен вид.
В края на деня се разделихме с нашия любезен домакин,като си обещахме да се видим есента и поехме към база ,,Распер,, близо да река Тунджа ,където да пренощуваме и където рано сутринта трябваше да посрещнем първоюлския изгрев(джулая) ,а след него трябваше да пробваме сутрешните расперски напъни! Но от умората и топлото време така се успахме с Мето,както никога не ни се бе случвало до сега.Та за това ни изгрев,ни распери,а за кефала като,че ли и на него му идваше края,преди жегата която прогнозираха.Въпреки това към 9ч. решихме да го пробваме.
ДЕН ВТОРИ-ГОЛЯМОТО УСПИВАНЕ
Ето така я намерихме Тунджа,малко висока и леко замътена
На пук на жегата рибата бе активна,хващаха се и доста добри риби,но все още далече от очакванията ни,но търпение му е майката колеги,всичко по реда си!
Не мина и без ,,Тунджанските рапани,,Това са наистина рапани от Тунджа,които приятели ги намирам на едно и също место.Тези са изядени,но съм намирал и живи!
Въпреки вървящият риболов към обяд решихме да го прекратим ,просто жегата ни изциди силите,трябваше да помислим и за здравето си,все пак не сме първа младост!
Поздрави,
,наслука и никога не забравяйте,че къща риба не лови!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
... добре че пускаш по някоя фотка, та да видим по некое и друго рибе. 
!!
