Привет на всички, ловящи с мухички.
Пиша ви от топлия Сандански, от вече известния клуб "Кирил и методи на брат му"
"Извинете, извинете, колежке, може ли една сълфетка.Да, да, от по-големките, точно тези, да, благодаря ви?", простете това беше адресирано до операторката в клуба, която току що ми подаде една сълфетка преди хептен да съм намазал цялата клавиятура с прясна беляшка слуз и люспи.
Днес беше един доста приятен ден за мен. Страхувам се обаче, че не споделят мнението ми едно стадо беляци, щателно проверени за кариеси и слаби венци.
Трябва да ви кажа, че това риболова с муха през зимата си е голяма тръпка.
Ще започна малко по-отдалече поредната ми история.
Вчера, когато докато присъствах на ежегодната свинска сватба, ораганизирана всяка година на тази дата, прочтичаща по една и съща програма, а именно клане на прасета, разфасоването им, и последващо отпразнуване на случая с празничен обяд, та докато сладко и доволно си отпивах от малките чашки приютили тънкия сандански изцелин, ми мина една мисъл през почти опианеното съзнание - дали да не взема утре да опитам едни нови местенца по славна Струма дето съвсем скоро открих.
Та събуждайки се сутринта, на мястото на муахмурлука в главичката ми се беше загнездил основния въпрос - Така както е хладно и облачно, 2-3 градуса над 0, дали някой беляк ще вкуси от моите иначе доста апетитни осички?
Та нищо не ми оставаше освен да се спусна до реката и да проверя.
Поомолих този път моя добър приятел и оператор на Акулата пикчърс -Илко - Майната, да ме закара до реката със страшилището за всички пътища, френския всъдеход river explorer- а - Ксантията на Бат Илко.
Лошият път, калното и влажно време не можаха да попречат на тази невероятна кола да стигне точно до желаното от мен място, а именно на река Струма, на 3 км. от Сандански, някъде между мостовете на Стара и Нова Гара.
Слизайки от колата, хвърляйки един изпитателен поглед на мястото, веднага установих, че реката е прииждала тези дни и сега нивото, както по-късно забелязах, спадаше.
Това разбира се малко ме разтревожи, поради факта, че такива колебания много често се отразяват и на настроението на рибата, но успокоението и удоволствието бързо взеха превес - след първите няколко минути риболов.
Мястото беше от познатия вече тип - речнии "Джобове". Това са както споменах по-рано, участъци, ръкави от реката, които са свързани в единия си край с нея. Места, в които течението липсва и които са се превърнали в зимна квартира на много рибни видове.
На такова място се намирах тогава аз, в компанията на моята вярна слугиня, безценната ми бамбучка, моята мухарка, оборудвана с една имитация на оса, която много мухари пренебрегват, поради совеволията и да се държи като суха и мокра в различни моменти от риболова.
Особенота на тази муха е, че така съм я направил, имам предвид количество плаващи в съотношение с потъващи материали, че когато я намажа със смазка стои като суха, а при продължително влачене започва леко да потъва и се превръща в мокра.
След второт и подаване близо до един огромен храст, последва леко и нежно засмукване, което беше последвано със бързо и отсечено засичан от моя страна. След което моята вярна слугияна започна да танцува туист и след няколко пирдърпвания в ръката ми вече се намираше първото беляче за деня. Казвам беляче, защото рибката беше около 16-18 см, заради което я пуснах обратно във водата да папка и да порасне, за да се превърне в по-достоен противник.
Този ритуал се повтори няколко пъти и след 15-тина минути риболов 5-6 белячета получиха профилактичния си зимен преглед на устната кухина.
След като се преместих малко по-надолу, където ръкава се събираше с основното течение на реката смених мухата с една имитация на майска муха на обърната кука, която преди около два месеца научих от моя приятел и колега ирландецът Рой Кристи.
Неговата муха, която той бе разработил и нарекъл Ейвън Спешъл (Avon Special), е модел на майска муха на обърната кука.
За нейната направа използвах дъбинг от заешка козина, от който направих тялото на мухата. По този начин мухата, направна на малък номер кука, прилича освен на малка майска муха в стадий на излюпване, но и на комар.
Та в началото на ръкава, близо до едно храстче, след няколко подавания на мухата, на които се хванаха отново дребни белячета, последва...
Извинявам се на всички но, тъй като току що получих спешно повикване се налага да тръгвам.
Продължението на историята очаквайте съвсем скоро, при следващото ми посещение на клуба, намиращ се някъде там по-близо до Кулата.
Акулата