Здравейте пичове муари!!! В петъка късно вечерта се разбираме с Митака 6904, и в неделята в 06.30 човека ме чака на Окръжна болница. Крачейки към спирката усещам, че нещо не е в ред, ама буквално преди да се кача в колата загрявам, че съм забравил фотото
. Викам - Митак, по законите на гадостта днеска ще хванем риби!!!
Излитаме и към 7.15 - 20 вече оправяме такъмите на новооткрития, поне за мен, гьол. Разделяме се с Митака и веднага се "набивам" към едни ниски върбалаци, под които знам че обикалят убавците!! Те убавците са си там, ама хич не еб.ват усилията на бат, ви Райко да ги излъже
. Царствено си стоят на десет санта под повърхността, въобще даже и не реагират с движение при подаване на мухата. Нагазих до колене в тинята на едно вливащо се поточе, встрани от което, под един храсталак "философски" си стояха 4 - 5 риби по над 45 - 50 см., но не и не!! Да не ви казвам, че едвам изпълзях после - тиняка държеше краката като рекламата на моментното лепило на Хенкел
. Почнах да обхождам бреговата ивица, като подавах успоредно на брега на възможно най-голямата дистанция, на която съм способен - 12 - 14 метра, за да не ме видят добичетата. Най-накрая се излъга една риба около 30-те см.!! След още десетина подавания "кацна" още една подобна на първата. В един момент се сещам, че тактиката би трябвало да проработи на отсрещния бряг, който е изключително неудобен за риболов - насипан е под много сериозен наклон с едри камъни, които са преимуществено нестабилни и придвижването по тях е изключително рисково. Плувкаджийте съще избягват този бряг, защото е невъзможно да се седне, въобще - много неудобно. Обаче този факт действа твърде добре на рибките и същите инстинктивно търсят спокойствието на тази ивица!!!
Балансирайки като Мая Плисецкая
, без изкълчване или счупване се спускам до брега и започвам по същия начин - с максимално далечни подавания успоредно да облавям ивицата. Като метна три - четири пъти, оставям шнура във водата и бавно, бавно, правя преход от 5-6 метра по "танцуващите" камъняци и отново същото упражнение. По едно време забелязвам една риба около 40-те санта. Хвърлям мухата на около две - три педи от главата и и просто като видях какво направи ми стана ясно, че ще вземе!!!! Първо тръгна рязко към мухата, и второ - ОТВОРИ няколко пъти устата си като примляскващ човек
. Засмука корковата убавица като за световно!!! И като се почна - кеф, братя - резки забивания в дълбочина / мястото е много дълбоко - от порядъка на 3-4 метра пред краката ви по данни на мой колега, който редовно дърпа червеноперки на директен от там /, мощни повличания встрани - направо красота. Оглеждам се и виждам, че и Митака е на този бряг, на около стотина метра от мен. Скъсах се да му викам, ама той така се вглъбил в маането на шнурето, че не чува виковете ми
!!! След около пет - шест минути убавеца взе да се уморява и започнах да избирам "най-твърдото" място, за да го извадя. Открих най-накрая едно по-стабилно паве, клекнах, лекичко плъзнах тупалката по водата и класически за устата го извадих!!! Да не ви казвам, че краката ми направо трепереха от вълнение!! Изкатервам се много внимателно по насипа и отивам към Митака. Незабавно двама - трима плувкаджии се появяват от отсрещната страна и започват да оглеждат мястото, като бързо се отказват.
Митко като видя рибата, направо остана без думи!! Къде го дръпна бе бат, Райко - аз му разправям - абе пич, пет шест пъти оревах орталъка, ама ти не чуваш!!!
Той не е дръпнал нищо
. Викам му - тръгваме към реката!! Минаваме покрай батална сцена - "тълпа" от около десетина - петнадесет риби се бият в брега като обезумели и хвърлят хайвер!!!
Стигаме реката и започваме методично преслушване на перспективните места. Пътьом се разминаваме с един весел старец, който хвърля на пиявица и в живарника си има две - три хубави риби. Отбелязвам, че това не е добър знак, но такъв ни бил късмета. Пред една върба дръпвам още една рибка около двайсетина санта. На Митака не му спори и това си е. По едно време се разделяме при едни ръкави и след като се срещаме отново той казва, че накрая е дръпнал една рибка!! Продължаваме към разливите, но и там не ни сполетява слука. Междувременно откъм Стара планина се задава един сериозен облак и два-три пъти пригърмява, поради което събираме такъмите и отпрашваме кой откъде е
.
В магазинчето на Окръжна кантара показва 780 гр., което е далеч от миналогодишното постижение от 1 300 гр.!! В къщи следват две-три снимки, които обаче няма да бъдат пускани във форума с оглед на правилата!!! Те това е от мен!!! Открих накрая "сезона за едър дивеч", като се надявам да бъдат "отстреляни" и по-сериозни предствавители на хищния и опасен вид Leuciscus Cephalus
!!!! Поздрави на всички и лека седмица!!!!