|
Здравейте, група,
В следващите редове бих желал да ви представя едно разказче на Христо Попов. Въпросният колега ми го изпрати на имейла с пристеснението, че не би могъл да вземе отношение във форума, или както той сам казва "Отношението ми към форума е като на старец към прекрасно момиче - кефя му се, но няма що да сторя. Затова и не се регистрирам...Разказчето е сбор от мои преживявания край реката, полят с художествена майонеза и в този смисъл не е излет. Мястото му би било в нещо от рода на "Не оглозгвайте България!"...."
Ето какво ми изпрати той:
Щ У Р И Р А З К А З И
ПЪРВИ РАЗКАЗ
Лято пак разля
сребро сред бързеите.
Сънувам Струма.
Нагазил съм в средата на реката, шнурът ми прави петлици напред-назад, а след него, в прозрачния въздух, хвърчи оса. Осата, както казва Акулата, е кошмарът на беляците по Струма. И аз се надявам да е така, защото съм изтипосан като от фантастичен филм - с чисто нова мухарка, ботуши като слънце, специална раничка с петдесетина джаджи, за половината от които нямам и най-малка представа, за какво са там, кеп – произведение на изкуството, очила, шапка ..., абе, който е в нещата, знае за какво говоря. Всичко от далечен братски Далас, армаган от щерката.
Та както казах, ново оборудване - за пръв път вижда България, за Струма - да не говорим. Ще му е интересно да види, като как са и нашите мухари. Пък аз не съм първа ръка мухар, даже не съм и втора, ама ако ние се излагаме, защо трябва чак в Тексас да се разчува.
Затова се озъртам да не оставя осата по флората край реката, гледам и кастингът да е като по книгите, ама не ще. Смених дузина проверени хвъркати – освен няколко кленчета с размерите на тийнеджърска пишка – нищо.
А време та време. С ония очила големите кленджоци се виждат като сребърни ивици. Една проблясва под полегналата върба, по-надолу до шавара – друга, в подножието на бързея, зад скалата – трета. Ама какво от това.
В изблик на отчаяние слагам един колорадски бръмбар от кутията “Резила на връзвача”. Изродчето си е мое съчинение, моя технология, и не е за официалната кутия. Ама какво от това.
Посветените знаят, какво става, когато улучиш мухата. Останалите ще ме разберат, ако си представят Брат Пит в девическа гимназия. Разливът пред мене закипява. Наборът в другия край, който пуши като кумин и следи с десетте си диоптъра всяко помръдване на плувката, зарязва всичко и сяда да гледа. Един хлапак с две крави и той идва, гледа и го чувам да обяснява нагоре: “Тоя с въженцето я скина!”
В това време отгоре се появяват двама бараби, боси и по потници. Единият, длъгнест и подвижен, носи чувал с добре закръглено мърдащо дъно и кеп. Той хвърля камъни по отсрещния бряг и помага на другия да извади с късата си пръчка поредния скобар.
- Я, - вика тоя с въдицата – и парашутни войски са на линия. Бобошевският спининг – те го те и него.
Поглеждам надолу, към завоя на реката - трима размятат над бързея мрежичките си, а под тях един каскетлия буха едно срекме.
Двамата бараби стигат до мен, спират и наблюдават безмълвно предаването “Гол след гол”. Точно тогава успявам да прекарам мухата под падналата върба и пръчката се сгъва, макарата засвирва и започва се битка. Клендакът се опитва да влезе в течението, прави два лупинга, с което изважда от набора със цайсите едно “Е-егати!”, и тръгва да се спасява към шавара. Полека лека съпротивата му отслабва и когато идва да види американския кеп, едва се съпротивлява. Връщам го във водата и докато си мисля, че колорадският ми бръмбар е голяма работа, защото дори това, горяло в битките, бичме така доверчиво го е налапал до сливиците, чувам късия бараба:
- Кво правиш, бе?
- Ловя риба.
- Я това го видим, ама ти я пущаш!
- Пускам я, нека си живее.
- Малее, Българио-о, Българио, - вика барабата - кога че се оправиш с тоя щурав народ! Видите ли го!? Дошал, кола трошил, бензин трошил, време трошил и лови и пуща, лови и пуща, лови и пуща! Нема да я занесе некой да я изеде, та и на прасетата да я даде! Боже-е, Боже – плюе възмутено оня и тръгва надолу.
След него се понася приятелят му и добавя:
- Да, бе, дебем и простаците!
По снагата на Струма се плъзва сянката на щъркела, носещ към гнездото си малка сребърна рибка.
Това беше разказа на Христо Попов, надявам се на вас също да ви е харесал.
Поздрави,
Радо
Последна промяна akulata на Сря Мар 18, 2009 7:24 pm, променена общо 1 път
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Напоследък си мисля,че ако се съберат всичките мрежари,срекмеджии,парашутисти и всякакви други вредители,а от другата страна застанат всички мирни селяни и граждани,които си хвърлят и вливат в реките и около тях най-гадните и всевъзможни отпадъци....ше се получи нещо като Давид и Голиат. 
