Излети по реки

Тениски в akulataflyfishing.com

Бръмбари в akulataflyfishing.com

Сухи мухи в akulataflyfishing.com

Силикони в akulataflyfishing.com

Akulata.com - Fly Fishing In Bulgaria

Форумът за мухарски риболов в България
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 1:46 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Мар 19, 2009 7:49 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
Хубаво, хубаво.....дори и "неочаквания" край...усеща се, че човека има сърце и душа за тая работа!! Поздрави!!!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Мар 19, 2009 9:51 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Авг 05, 2008 5:24 pm
Мнения: 119
Местоположение: София
Не ще припадна............. :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: Евала няма такъв разказ.............. МОЛЯ, искам 3-та серия!!!!

_________________
НЕ ИСКАМ да съм БГ Мухар , но ако избирате мухарски Шеф ще гласувам!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: :)
МнениеПубликувано на: Чет Мар 19, 2009 10:34 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Фев 22, 2005 12:36 am
Мнения: 752
Местоположение: гр.София
Веско каза :

Цитат:
Разказът е един път ,отзивите също само дето мацките предпочитат тинейджърски пишки вместо о.....л ...


Ше се сетите :lol: \:D/ 8)

_________________
FFC Sofia 94


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Апр 01, 2009 6:16 pm 
Offline
Forum Admin
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 07, 2004 11:16 pm
Мнения: 1961
Местоположение: Sandanski, Bulgaria
Joro написа:
Не ще припадна............. :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: Евала няма такъв разказ.............. МОЛЯ, искам 3-та серия!!!!


Здравейте, група,

Следва третият поред разказ, който Христо Попов ми изпраща.

ТРЕТИ РАЗКАЗ

Тичаща река.
Извивка на върба
подскача в бързея.

Тракийската жега катери подстъпите на Родопа, но Въча скоро е излязла от тясното усойно ложе на язовира и разнася прохлада. Нагоре по пътеката край реката върви едър мъж с дълъг телескоп. Той диша тежко и потта капе върху корема, изсипал се над шарените му бермуди. Дебеланкото се провира в просеката между елшите и, добрал се до дебелия бързей, пуска въдицата. Почти веднага следва припряно почукване и вади едра мряна, която се блъска в шкембето му.
- Е, тази я бива – казва меко шишкото и я слага в празното кошче.
По-нагоре се чува вик, нещо пльосва във водата и се чува “Е-ех, маменцето ти...”
- А, Муфта, ти ли си бе?– пита дебеланкото.
- Буца, какво правиш тук, бе майна?– вика другият и се мъчи да се задържи в бързея с кльощавите си крака. – И на Марица не съм те виждал тази година.
- Абе, късно си извадих билета.
- Ти акъл имаш ли, майна? Кой дава пари за билет!? Я да видя кво си хванал. Само това ли, бе майна? Скивай тук, кво става – половината е пъстърва. – Муфтата вади от реката мрежа, пълна с риба.
- Много дребна, бе Муфта. Тези нали са забранени.
- Буца, и в училище си беше такъв. Те, майна, окрадоха държавата, ти за забрани говориш. Влачи там, рибата няма да свърши! Има баламурници, ходят та зарибяват.
Дебеланкото не е съгласен, но не му се разправя с многорекия си познат.
- Я да седнем, да пием по една бирица – предлага той и вади двулитрова загорка.
Двамата седят. Муфтата търка кокалестите си крака, притваря очи и отпива от бутилката.
- Трябва, майна, да те взема един ден с мен на Батак. Там имам едно майна, у тях всяко лято карам един фризер. Пълня го до ушите с костур. Прибирал съм се, майна, със 200 кила риба.
- Какво я правиш толкова много – чуди се Буцата.
- Как какво, бе майна - кюфтета. Цяла зима правим кайма и жулим кюфтета. Булката писка, че и шавали в корема, ама тя, майка и, нейната мама, я подучва. Обаче ядат, майна, та им пукат ушите, къде ще ходят – манджа, майна, без пари!
Бутилката е голяма, ама и жегата е голяма и бирата свършва бързо.
- А-а-а..- прозява се Муфтата и запраща бутилката в реката.
- Недей – вика дебеланкото, но течението я отнася.
- Буца, не се коси, майна, изпратих я на турците, големи яйца. Чакай да ти разкажа, кво ми се случи, ама се дръж да не паднеш. Беше, майна, миналото лято, край вира горе на завоя. Скубя си ги аз, майна, и край мене слизат няколко човека. Гледам, майна, обуща, раници – всичко изпипано. Един от тях, майна, дълъг и бая нервен, майна, носи чувал с боклук и нещо ми ломоти. А те англичани, майна, едната поназнайваше български, та се разбрахме. Тръгнали, майна, горе от язовира. Смятай, майна, десет километра и си носят боклука! Е*ах ти глупаците, майна! И ме питат, къде има кошче за боклук. Какво кошче, викам, в гората. А ония ме гледат, майна, като че съм казал някаква глупост. Затраях си, майна, все пак българи сме, няма да се излагаме. Ама си мисля, майна, къде сме тръгнали да се конущисваме с европейците, та те по-откачени от нас, бе майна!
Въча тича надолу към зноя на Тракия и носи сълзите на рибите, майна.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Апр 01, 2009 9:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 15, 2008 4:08 pm
Мнения: 102
Местоположение: Самоков
Браво!!! И трите разказа са уникални <winers !!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Апр 02, 2009 12:26 am 
Offline

Регистриран на: Пон Юли 14, 2008 9:28 pm
Мнения: 98
и на мен тъй ми се случи веднъж... бяхме в Родопите в местноста Белинташ на палатки и си тръгваме и си събираме болкука и го влачим към едно селце. Срещаме хора (местни на коне) и ги питаме дали има кофи в селото да хвърлим боклука.. А те викат: " А-аа.. фърлете го тука, дека че го влачите.." а ние: " как ше го фърлим тука ??? "
Те: Е-е-е добре, фърлете го е там по нагоре, там никой не оди...

Онемяхме..
Поздрави и дано срещаме по малко боклук из любимите места, пък ако имаме и торбичка или чувал нищо не ни пречи да посъберем това онова... все ще е по добре !!!

Поздрави на всички и наслука :)
Много хубави разкази :)

_________________
.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Апр 02, 2009 7:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
Поредният хубав разказ на Христо...
За съжаление боклуците се превръщат в своеобразна "напаст божия"...Преди няколко дни се качвах до Говедарци да закарам заплатите на пазачите на един от нашите обекти - отдавна не съм минавал по тая дирекция..Та ми направи впечатление, че всяко черна пътечка, пътче или път е "украсено" от самото си начало с отвратителни купове боклуци!! Особено неприятно впечатление прави едно уширение в дясно от пътя, непоследствено слад кафето "Лаго", около отбивката за някакъв манастир / и един от праговете /...
Но и това с боклуците избледнява, като ви разкажа за новите номера на местните от Говедарци и околните села...Щото са им малко депесарските фирми, дето секат яко, ихтиманските мангалски орди, дето като минат и клонка не остава, ами сега "новата мода" е с теслата да си делнеш борина, за да си разпалиш бързо огъня в печката. Като делнеш Х пъти дънера на дървото , то му се........майката и до следващата година е изсъхнало...От там насетне е въпрос на първия по-силен вятър да го свали на земята.....Обърнете внимание, ако ходите по тоя регион, как всяко второ дърво е "белязано" с тия дялкания....като живи рани са :? :? . Момци, проклети хора сме, за пореден път се убеждавам в тая тъжна истина :( :( . Навсякъде по света местното население е готово война да обяви, за да защити горите си, а ние......с тесличките и манарчетата си делкаме борина за печките :( :( :( .....
И като го подкарах на регионални вести да ви докрадвам - Искъра е огромен, мътен и явно дълго време ще е така - цялата Рила е в снегове. Спрях на Щъркела, където с учудване установих, че стария ресторант е почти разкостен, пълно е с работници, а един весел багер определено подготвяше подстъп от паркинга плътно покрай насипа под пътя до водата...Според мен ще се направи "слизане" за колесари с джетове, лодки и т.н. Според мен брега откъм ресторанта скоро ще бъде загубен за простосмъртния риболовец.....
Днеска пък бях пак към Смолян - и там снегът е доста и реката е направо плашеща, особено около Бачковския манастир, поне аз толкова висока и яростна не съм я виждал....
Поздрави на бойците!!!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Апр 02, 2009 8:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Фев 22, 2009 8:31 pm
Мнения: 787
Местоположение: Русе
Бате Райко и тука по русенско оня напрай бая бели.Чаламарите интерпретират "почистване на коритото на реката" с сеч 100 метра +/- и после трупите заминават за Гръцко,а евросъюза им плаща за "почистване".След време ще го съдят като Хитлер...помни ми думите.Толкоз поразия в мирно време.....

П.П. ядосах се и забрайх да поздравя пак автора....


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Апр 02, 2009 9:20 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 15, 2008 4:08 pm
Мнения: 102
Местоположение: Самоков
Здравейте,

Знам, че е извън темата, но го пиша във връзка поста на Бате Райко.


Бате Райко, това с дялкането по дърветата не е от вчера, от години е така по "нашия" край. За боклуците да не говориме, те са повече от рибата в реката.
А сега за самата река. Някой ако иска някаква информация за нея нека пише, с удоволствие ще помогна с каквото мога. В момента е огромна с цвят на боза. Надявам се скоро да се оправи, но като гледам колко сняг има да се топи....

Поздрави!!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Апр 02, 2009 9:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 26, 2006 12:17 pm
Мнения: 556
Местоположение: Sofia
kotseee написа:
.......
А сега за самата река. Някой ако иска някаква информация за нея нека пише, с удоволствие ще помогна с каквото мога. В момента е огромна с цвят на боза. Надявам се скоро да се оправи, но като гледам колко сняг има да се топи....

Поздрави!!!


Дреме ти!!!
И без това скоро няма да я има :(

_________________
Каквото правиш, прави го добре!!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 12, 2010 5:18 pm 
Offline
Forum Admin
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 07, 2004 11:16 pm
Мнения: 1961
Местоположение: Sandanski, Bulgaria
Привет,

Поредицата от разкази на Христо Попов продължава:

ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ

Листа по дъното.
Водата се промъква
между рибите.

Хемингуей щеше да започне така: “Той стигна реката. Реката беше там.” Ама той и Лесновска !?. От къде ще знае, че е пълна с клен. Пък и да знае, какъв ти клен пред ония....
Но всеки лови своите чудовища. Кило, метър, сантиметър, щом си е твоето, радостта е еднаква.
А Лесновска е тюфлек водорасли, блъскан с клен. Затова лятото - само муха. Суха. Другото - реката вади зеления стреч и не се разбира, къде е кука, плувка или тежест.
Сам съм, нагазил в зеленото повесмо, а оттатък дигата, още вчера от откриването, гьолът на Негован е като Дряновски манастир по Лятна Богородица. Народът не си е тръгвал, и не е изтрезнявал.
Вчера г-жа Лесновска се беше приготвила отвсякъде. Само трийсет сантиметрови. По-големи – не, ама и малки – никакви. Помня ги до шейсет. Боже, не си чесах крастата, ами направо я раздрах!
- Е-е, - вика един приятел ловджия – можеше да делнеш едно килце и за приятели.
Затова съм тук. Часът е девет. Развявам една черна гъсеница със златен риб на №10 - последен дом на мойта скръб бездомна. От половин час имам пет сменени мухи и нямам удар. Мятам, псувам, пак мятам, ама повече псувам. Дошъл съм за килцето на моя приятел, който развява трътката на младия си курцхаар надолу по течението.
- Защо така,- жалвам се - госпожа? Вчера ги бяхте наредили, като гвардейска рота. Е от онова кюше за петнайсет минути пет изкарах. Върнах си ги. Къде са сега!? Топла сте, гладка като вчера. Кво ви става!?
Реката си трае. Ако вземе да приказва с всеки откачалник! Аз, обаче, съм изнервен и продължавам:
- Сигурно ,- викам – са бесни, щото им отрязаха секса. Помисли, тъкмо ти се е усладило и хайде в бокса, прибирай такъмите, догодина пак! Аз щях и да хапя!
Тихо, спокойно местенце - радвай се на живота и мисли за важните неща. Само да можех да се сетя, кои са.
Постоянното присъствие се задава с третото подразделение. Първото е говедаря - майстор на двоичната форма попръжни – “Аха-а, ебем ти - еба ти и дзверо недопечен!” Това най-често е черна крава, която слиза в реката да ми се порадва отблизо, а после продължава по течението със спокойствието на същество, осъдено да доживее превръщането на слънцето в жълто джудже. Стряскаше ме, докато веднаж извадих из под нея едно бая парче, точно когато отделителната и система бележеше сутрешния си максимум.
Второто подразделение е подобие на жена и орда дяволи, маскирани като кози, сподирени с понятни само за тях ругатни, нежни като звука на ръждива средновековна порта.
Обичам ги и двамата.
Третото е неформална организация в състав от три кози и лидер. “Лили, недей така, мила! Върни се, сладка!” Лили е червенокосо шавливо животно.”Ела, копринена приятелко! Бъди нежна с мен!” “Виж какъв пискюл готвя за прекрасната ти главица.”Не ги бий, съкровище! О-о, Лиленце, украшение мое, не бягай, скъпа...”
Обикновено нямам време, но днес не пипа и убивам женицата по шест различни начина.
Междувременно курцхаарът се е върнал и прави опити да докопа летящата ми муха.
- Ква марка е тва куче? – слаб, жълтокос мъж, с нож в ръка, седи на брега, реже тънки резенчета от петите си и ги хвърля във водата.
- Курцхаар, ловно е – отвръщам.
- И яз имам едно. Драгхар било, ма мисла, че и друг е пипал.
- Що? – питам.
- Ми, пие. Вино.
- Алкохолик?!
- Не, само четвърт и само червено.
- Ами, няма лошо, щом му харесва. – поддържам аз разговора. Така и така не кълве.
- Яз съм заврен тука, и жената му не дава, ма на мойто село влиза с мен в кръчмата и чака.
Мъжът резва от петата си кафяво ръбче и го хвърля във водата. Виждам атака и пращам мухата. Вадя за хрилете дребно кленче.
- Ма ти риба ли ловиш? – чуди се непознатият.
- Риба.
- Ми оти мааш тва върве, та го не пущиш във водата?
- Не става, такава е кондиката – обяснявам. – И кво прави добичето, като жулне дозата?
- Е те тука става лошо – въздъхва симпатягата. – Напуща кръчмето и като се върна дома, събрало е сите чехли на ората и едно пиле, кокошка, квото фане. Ама селото – малко и се знаем, та се не сърдат.
Сменям гъсеницата с корково бръмбарче с цвят - досущ петите на събеседника и започвам да вадя.
- Оти ги пущаш? Оти са малки ли? – пита оня.
- Оти са малки – викам.
- А на село Оле Гошо ги сбира от попови лъжички.
- Тоя Оле Гошо е идиот – отвръщам.
- Таков си е – съгласен е русолявият. –. Кога за пръв път фанал голема риба, фърлил всичко, изпищел “Оле, Гошо” и се фанал за главата. Животното го не чекало, ми отпрашило с такъмите. Така му остана “Оле Гошо”.
Дребосък скача като луд на корка и ме нервира. Слагам джапанка - скакалец със светлокафяв корем, фазанови крака и крила на №12. Закачам го някъде. Човекът тръгва да ми помага и вика:
- А-а, на кво ги ловиш! Те тва го обичат. Бре, ма той не е жив, бе, ма като жив! Е-е, че фанеш!
Тук Лесновска е карикатура на река, канал без завои, хванат в клещите на дигите. Няма вир водата да отдъхне. Дърветата са персона нон грата. Е, тук там някоя малка върбичка. Като тази тука, сянката и не стига и за дребния ми събеседник. Точно срещу нея - ракита, надвесена от брега. Отдолу - тръстика с клин свободна вода.
- Не моеш да фърлиш там – вика оня. – Тесно е.
- Не мога, - съгласявам се – върбичката отзад пречи.
Толкова е тясно, че оставям свободен само типета и се опитвам с къс мах на върха да пратя там мухата.
Успявам. Повърхността се изгърбва. Засичам. Някой в мене чува русия да вика “Олеле!” Рапидката се е свила на две и върхът и пулсира като човката на побеснял кълвач. Мисля си, че типетът издържа и че имам трийсет метра бекинг. Оня в мене регистрира приближаването на приятеля, който вика възторжено. Курцхаарът се хвърля във водата.
Стискам тресящия се прът и се чудя какво да правя. Животното не се държи като хората. Не бяга. Отива до тръстиката, която е буквално на метър от мене, и се връща до босите ми крака. Докосвам месестото му тяло. Тресе ме треска. Защо не бяга?! Ако тръгне по реката, никакъв бекинг няма да ме спаси.
Мътилката намалява. Забелязвам в зеленото повесмо сребърни петна. Господи, какъв е голям! Отива пак към тръстиката, но болката го връща в краката ми. И пак не бяга! Силите му намаляват и го отлепвам от дъното. Вадя кепа. Кленът уморено ляга на страни и с последни усилия дърпа към ракитата. И тогава там нещо изгърбва водата и чувам оня: “Мале, още един!” И аз го виждам. Идва до муцуната на жертвата ми. Не знам какво да мисля. TINTI ми разказваше, как вадел едно добиче и друго го следвало чак до кепа. TINTI е майстор, сума мурафети знае, ма е младок, на тях фантазиите край нямат. Изведнъж ми светва:
- Сватба!– изговарям на глас. Виждал съм, на морето. И съм стрелял по тях, още аджамия. Защо да няма и в реката.
- Ква сватба? – вика русият.
- Любов бе, приятел, любов!
Дебеланкото не може да се сгъне в кепа. Кръглото му око ме гледа уморено. Сбогува се с живота. Откачвам скакалеца, подхлъзвам се и пльосвам във водата.
- Изпусна го! – вика моят приятел.
- Мамка му, таман го извадих! – крещя аз.
Излизам като речен Посейдон, накичен със зелените къдели на Лесновска.
- Пущи го, а?! – обажда се като щурче оня от мършавата сянка на върбичката.
Оттатък дигата, на гьола на Негован, битката не спира. Ние срещу тях. Няма любов. Само бира.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 12, 2010 5:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
Такъв разказ може само и единствено с Главен герой кленът да се напише 8) 8) 8) 8) !! Поздрави за Христо!!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 12, 2010 7:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 08, 2005 11:06 pm
Мнения: 23
Местоположение: СОФИЯ
<winers <winers <winers

_________________
Мъдростта е в това да знаеш кога да избягваш съвършенството!!
http://mebeli-bg.eu/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 12, 2010 7:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 28, 2010 8:26 am
Мнения: 1527
Местоположение: София
Евала , сега прочетох и другите , просто си останах безмълвен.

Поздрави.
Соте.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 12, 2010 8:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Авг 01, 2009 1:11 pm
Мнения: 237
Разказите са уникални !

Но, сюжетите... тъжноооооооооо, но факт !

_________________
1. Dum vivimus, vivamus

2. Хубава ни е държавата, жалко че е населена !!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
phpBB © 2004-2015 Радослав Кискинов