Привет,
Следва осмият по ред разказ, изпратен ми от Христо Попов. Приятно четене!
ОСМИ РАЗКАЗ
Изпосталяла река. Врабци в трънката делят лятото.
Слънцето промушва първи лъчи през върбите да види мърда ли реката. Пук, пук, пак, пик, пек – бутилките, усетили топлината, подхващат кантатата на нашенската простотия. От корените на елшата, като от психотрилър, ме гледа със сини очи главата на кукла. Жабка примигва умислено в сянката на издънено биде. Вирът е военен лагер. Палатки, навеси, найлони, одеала, спални чували, раници, хамаци, джипове, коли, каравани и колелета. Сезонът се открива. Oт снощи. По-издръжливите са със симптомите на безедова болест и червен вятър. Другите спят. Но и така места няма. Новодошли разнасят такъми в обречени опити за достъп до мечтаната вода. Аз съм се запънал в едни храсти, току на ръба, и се пазя от резки движения. Отсрещният бряг се е изкривил от народ. Полазили са и върху огромния ствол на рухналата трепетлика. Под нея няколко лета съм опъвал палатка и гледката ме настройва философски. На едно от най-калпавите места седи деде с тиролски панталонки, убийствена шапка в цвят шампанско - с перо, 3/4 чорапи с горалски мотиви и плетени мокасини. На фона на множеството старчето е като първолак сред банда рецидивисти. Изключение прави и млада двойка, която периодично зарязва въдиците и влиза да друса палатката. Моят бряг е по-обрасъл и от населението му се виждат само комшиите от дясно. Това са двама с кюстендилско такси с надпис “не работи”. Единият - гол, с червена кърпа на главата, панталон със спорен цвят, единият крачол отрязан над коляното. Другият - с избелял гащиризон, страховит белег под окото и на бицепса татуировка - едрогърдеста мадама с голям задник. На него пише Цеца, а отдолу – Варна 1988. Другите са извън полезрението ми. Само гласовете им чувам. Най-ясни са комшиите отляво. Дели ни трънак и висока липа. Един от клоните е окичен с плувки, блесни, куки и тежести. На парче корда виси обесен скорец. Горе на върха юнашки свири кос. Ама не като нормално пиле, а плагиатства. Сега е овчар – “...ей, ей, кр-р-р, фюит- фюит,..... и-и-и ма...ма ти”..., аха ще докара, ама още тренира. Невидимите комшии вляво са двама. Единият е Гошо. Той е фен на междуметията. Другият не спира да мели. - Мале-е, Гошо, па как па не дръпна еднаж, бе, нейната мама! - Еми – не знае Гошо. - Тук кви съм ги ловил, шъ те съборат в реката. Помниш ли кога се сбуторясах от тоя висок брег, та ме псуваа сите. - Ъ-ъ – помни Гошо. - Па кат не щат, ш'ида да вида нещо за торбата. - Ми – няма възражения Гошо. - Водата спи, яз - не. Лани, есента, се прибирам, а жената вика “Ти нали беше за риба!?” А я носим един прът сърнели, ама сърнела като правешки каскет. Клъвна ли? - Ц – oбяснява Гошо. - Една есен съм на Искъра при Драгушиново. - не спира мелачката – Под моста, на вира, ги мъча на жабе. Картофобер, селото на полето. Къде четири се прибраха да си пият ракията, а яз с моторетката тръгнах надоле по реката. И на едно место – чувалче. Новичко, чистичко, с едни бели убави картофи. Забравенко. Седи и се усмихва - 20 килца като нищо. Гледам яз, като циганин след Катуница. Оставям го, ама то не. Един таксиджия ми разправяше такава история. '' Една нощ от Пирдоп за София, още по бай-тошево, карам, – вика – една луна, нема живо пиле. И насреща нещо белее. Наближавам – напреко на пътя свиня. Ама свиня – бела, колко трабантче комби. Едно 200 оки. А в двете посоки на 10 км няма село. Бре, викам, Коледа дошла! Спрех, купът сланина пасува и сумти. Почесах го. Хареса ме и изгрухтя кротко. Подминах го, заден и отворих багажника. Ми сега?! Дигам отпред – ъ-к-ъ, мъча отзад – нищо, само я масажирах, та ми се изсра на ръкава. Мислех да засила и да я тресна, па после да я разфасовам. Добре че се отказах. Щех да помела таксето, и с кво ще я режа, а и да ме фанат как я делям на асфалта… погледнах нагоре и викам – Що, Господи, така?! До София се скъсах от псувни!” - Малее, язък! – показва потенциал Гошо. - Ама яз се не отказвам. Връзах крачолите и ги натресках с компира, ма па не мога да яхна моторетката. Та разтоварих в торбата, в пазвата. Мале, ако ме беха фанали, ако са драгушинци, щеха да ме шият в Пирогов. - Еха-а! – на дедето отсреща е ударила хубава мряна и нескопосано се мъчи да я извади. Тя се дърпа, пляска, набие в дълбокото, пак се покаже, а оня се бори с макарата, като свиня с тиква, и от време на време надава по едно възторжено “eха-а”. Народът е изнервен и тези възгласи му идват множко. - Кво е замекал тоя! – вика Рязания крачол. - Зарежи го, кефи се дедика – успокоява го другият с татуираната мадама. - Бе, нек се кефи, ама кво вика, та нерви хората. - Не видиш ли го, че е като от забавачката. - От забавачката е, да му се серем в капата, апа може да вика опа-а! От другата страна в шавара се чува приглушен спор: - Не ......, бе, Айнщайн ....... в гроба! - ...неотриното не го мерят за първи ... американц... видяха преди , но ....., грешката ... голяма ... до Гран Сасо са 732км и неутриното е ...... 60 наносекунди, а .... 10 наносеку... Горе косът не ги разбира тези работи и си упражнява попържните. Оня с белега може да ти изкара акъла в тъмното, но е Караян с такъмите. - Глей сега, – обяснява той, докато елегантно праща плувката в средата на реката – кат си пием при чича, всичко ми е на шест. Ама казана му меден, под нивел, лулата под нивел и водоравно и отвесно и се прибереш дома прав, ни глава те блъска, ни нищо. А съм забележил, у Кольо казана е килнат налево. Е, казвам ти, като се напия при него и си тръгна, се налево ме дърпа, а сабале главата ме цепи, ама на зиг-заг. - Вземи го бутни на десно, да видиш накъде ше вратиш. – дава акъл Резания крачол. - Ми, не сам се сетил. Латерната е изчезнал нанякъде и от тази посока долита: -...и мъжкият фактор на безплодие ... ДНК фрагментирани сперматозоиди...имат малък или никакъв ореол......регулиране на апопотозата. Косът е далече от ин витро процедурите. Зарязал е кукувичите интерпретации и от върха се понасят звуци, като от разсвирващ се симфоничен оркестър. Това пък къде го е чул?! - Ей, ама свири тва пиле! Гошо, заспа ли, бе? - Ц. - Е те такова пиле едно, ама славей - подхваща пак латерната - Апа ния сме запас една пролет и спим на два етажа в барака в едни мини край Сливница. Един, ама голем нервак, спи на втория етаж. Апа отвънка, току до възглавницата му – слива и на нея те онова пиле. И пее, та ш'се скъса... глей там, кълве ли... Славеева песен, луна, мирише на цъфнали овошки – един въздиша, друг подсмърча, трети прави нещо под одеалото, само оня, хахото, се върти с гущер в задника и вика:” Е-е-х, мама ти…, ей мамицата ти и пиле, как не млъкна, твойта мама де-е…” И излене та го гони, гони, фърля камъни и дорде се прибере - пилето па си е на изходна позиция. Гошо не поддържа разговора и се възцарява тишина. - Ей, ама пръскач! – вика кюстендилецът с рязания крачол – колко глист, а налапал осмицата! Имам една от Сколуша и тя е дребна, ама обича големи... “В ресторанта, в ресторанта…” писва с всичките си сто вата уредбата на джип, от когото се вижда само огледалният номер. - А така де, дай му зор! - Е...е мамка му, и тук ли...?! - ........ две години, с метода за отстраняване на ДНК фрагментирани сперматозоиди нещата ......... и няколко методики като асистиран хетчинг, алгоритмите за поведение също се ............ - ...латералната ерозия е улеснена от податливите на денудация палеогенски седименти... - Чу ли го тоя сега, а Гошо? Е те тия ги не понасям! Се се на важни прават, мрънкат, се недоволни. Оня ден - пак за Титаник. Не знам какво, не знам що, потънал на три хиляди метра. Големи яйца! Какво е това за океан, бе, ами ако беха потънали на осем хиляди, а? Неблагодарници! Гошо най-дълбокото което знае, е един вир, в който някога се удави магарето на чича му , затова държи неутрална позиция. Плувката ми за пореден път се носи като спокойно синьо перце. Огледалото на водата се начупва и виждам голяма, рижа видра да проверява живарника. Нека, това и е работата. До сега имам хванати две риби. Но това няма значение. Две клечки са забити в задника ми, шипка държи шапката ми, комарите са разбрали, че не мога да мърдам. Изобщо не ги усещам. Наркоза се носи във въздуха. Измъквам се от черупката си, като струйка пара от чучура на чайниче и се издигам над вира. В пухения облак приглушено достигат хорските шумове. Въдицата ми е като антена и от нея излизат смесено образи, мисли и звуци – едни стари, други свежи, цветни. Отиват си и други идват, смесват се ароматни, тъжни, половинки, натрапчиви или свенливи. Един кацва при коса, друг се мъчи да надникне в палатката на младоженците, трети дърпа мустаците на видрата. .....политам. Пра-ас и панталонът се сбогува с дъното си. Другият в мен оценява, че при тази траектория топките ми ще останат на недоосечените стебла на леската. Превъртам се и продължавам с задника напред. Толкова съм шашнат, че не се сещам да хвърля въдицата. Падам от 2 метра. Това е по-малко от 0,2 секунди време. И за този миг се случват куп неща. Виждам силуета на коса на фона на небето, а някакъв идиот в мозъка ми се чуди има ли птици, които свирят фалшиво. Виждам шапката ми да виси на шипката и морава обида ме залива. “Пик” и въдицата, която продължавам да стискам, остава без връх. Водата с трясък се разцепва от удара. Отгоре ми се сипят червеи. Поне ще захраня мястото. “Комшията се сбуторяса!” – чувам възторжения вик на латерната. Хладината на водата, влизаща през дупката на панталона, ме разсейва и не мога да реша как да го убия. Хоровата подкрепа на вира ме отрезвява и се чудя как да се измъкна. Високият глинест бряг не предлага решение. - Насам, насам ! – виждам Караян да слиза с мотичка в ръка. – Дръж тва, не може надоле, ше забременееш, дорде изленеш на плиткаша. Хващам се. Оня се напряга и ме измъква от реката, като лайняна тояга. Точно така и изглеждам. Мигам слисано. Циците на Цеца блестят от пот и на такова миришат. - Нищо ти нема. – успокоява ме. – За върха ще те обръснат една стотачка, ама с тия баровски такъми е така. Е ти мотичето и друг път ше знаеш на тоя брег да се окопаш. - Другия път – отвръщам. - Кво, да си не ходиш!? Само защото ти е скъсан задникът? Такъм ш’ти дам. - И аз имам – отговарям и отивам да си взема шапката. - И кво? – пита Караян. - Имаш ли стръв? - Прасе да нараним. - Давай я!
|