Излети по реки

Тениски в akulataflyfishing.com

Бръмбари в akulataflyfishing.com

Сухи мухи в akulataflyfishing.com

Силикони в akulataflyfishing.com

Akulata.com - Fly Fishing In Bulgaria

Форумът за мухарски риболов в България
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 4:27 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 12, 2010 11:56 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Окт 27, 2009 11:28 pm
Мнения: 177
Местоположение: Ботевград
Много добри разкази.Евала на писателя.Но това-за любовния период на кефалите,има го и през лятото.Винаги на хванат едър кефал го следват и дружки.Даже го хапят за опашката или за устата.Сигурно се мъчат да отнемат плячката :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юли 21, 2010 3:22 pm 
Offline
Forum Admin
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 07, 2004 11:16 pm
Мнения: 1961
Местоположение: Sandanski, Bulgaria
Привет,

Следва поредният разказ на Христо Попов.
Приятно четене!



ПЕТИ РАЗКАЗ

Шаварът мълчи.
В окото на щуката
премина сянка.

Мухар на живо видях преди трийсетина години. Дремехме с един приятел на гьола зад летището над напечените от слънцето плувки с по две каракуди в живарниците. Сред залятите с вода тръстики дремеха сивите торпеда, които цял преди обяд напразно се мъчехме да излъжем.
Оня дойде, за половин час извади десетина бабанковци, погледна ни като жалка природна грешка, и си отиде. Ние, смалени на половина, ненужно сменихме ненужните червеи на още по-ненужните си въдици.
Сега, от камбанарията на личния си опит, виждам, че кастингът му беше гола вода. Удряше пръчката във водата и се омотаваше в шнура. Това ме изпълва с тънко злорадо задоволство, дошло да компенсира онази горчилка, която още не мога да преглътна.
Дълго време се канех като гладен на с...е, докато един приятел ми донесе от Германия една 7-8 клас. Когато я видя, Иван Пигов получи пареза на челюстта и с усилие успя да каже, че трябва да има антикварна стойност. Но аз спах на пресекулки, както при първата си кола. На другия ден купих 6 мухи и... на реката. Мухи по два лева. За десет минути бях назад с 12 лева, без да успея да уцеля водата. “Бах ти риболова, - рекох като онова коте на керемидите – ще половя още малко и ще си вървя!”
Въоръжих се с още пет хвъркати, но трябваше да са били от същата партида, защото не можех да ги вкарам във водата. Оставаха си някъде по брега.
-Приятел, - заявих аз - или си прави мухите, или отваряй магазин.
Дори не помислих за трето решение. Моите първи две мухи. Жена ми каза, че имам някакъв извратен усет за нещата. Бабата загуби дар слово, което приех за добър знак, и - на реката.
Съжалявам, че бях сам. Там се случи нещо, за което , като разкажа, заприличвам на барон Мюнхаузен. Първата муха, разбира се, се скъса някъде по треволяците, но втората уцели право в средата големия, спокоен вир. Две секунди, през които чувах сърцето си, и после .... Спомних си две неща – как се спасяваше рибата, като хвърлехме карбид във вира и как излитаха китайските шарани при звука на моторница.
Водата завря. Рибите панически напускаха вира. Някои се хвърляха на сушата и тичаха обезумели през копривата.
Вирът с времето се възстанови, но бавно и мъчително, като Хирошима след ядрения удар.
Всичко един ден свършва, и лошото, но някои не го дочакват. Аз го дочаках. Мухата ми кацна във водата, като полъх на ангелско крило. Нещо разпра водата и преди да успея да мигна, опъна шнура. Не засякох, но когато е писано да се удавиш и в пустинята се намира вода. Хвана се! Стоях стреснат, трогнат, очарован и не знаех какво да правя. Тя дърпаше от едната страна, аз се запъвах от другата и се усмихвах. Беше маломерна, но сега. Тогава беше голяма, красива, и беше повече от риба.
Продължих усърдно, но вниманието ми беше да не загубя ценната си муха. Забелязах, че имам публика, когато се обърнах да потърся съкровището си.
Той беше с размерите на малък “Беларус”, ръчищата му бяха огромни, а брадичката - с размерите и белезите на стара дюлгерска тесла, беше украсена с безценната ми муха. Първо си рекох, че при тези габарити, изобщо не е усетил куката. Но изобщо не беше така. Оня приближаваше, захапал долната си устна, а аз глупаво обирах провисналия шнур с макарата. Из главата ми препускаха два сценария. Идеята на първия беше да провокирам чувството му за хумор и с весела усмивка да завържа сърдечен разговор. Вторият изискваше да изпълня всяка фибра в мен със съжаление и да помоля за прошка. И докато трескаво претеглях достойнствата им, някой в мен извърши нещо, което ще ви се стори нечовешко, но мисля, че ми спаси живота. Типетът 0,16 се скъса и аз като подплашена патица преплясках реката и продължих със спринт през царевицата. Отзад ревът на ранен локомотив увеличи ускорението ми. Още сънувам тази муха.
Сещам се за всичко това, докато се мъча да изкарам главата на едно добиче да глътне въздух. С 0,10 съм, защото с 0,16 в тази бистра вода ми омръзна да сменям мухи. “Аз само с 0,10 работя, а понякога и 0,08 слагам.”- мъчи се да ме вразумява TINTI, когато му изповядвам пристрастията си към по-дебеличките въжета.
- Къде е сега, да го видя! – ядосвам се аз, ама повече ми е хубаво.
Вярно, като сложих тънкия типет, забавата започна, но като удари такова?! Откакто сме се повели, от летището излетяха пет самолета и още толкова кацнаха, а добичето не се уморява. Слънцето напича като пред буря и Искъра блести в злато, а аз съм без очила и отблясъците ми вземат очите. Кленът е широк като шаранче, поляга от едната на другата страна, но покажа ли му кепа, бяга, като двойкаджия от разговор за училище. Накрая аз не издържам, типетът също и животинката отпрашва надолу по течението.
Монтирам пчела с жълти, натежали от прашец крака и веднага нов дебеланко вдига патардия, сякаш зъб ще му вадя.
- Този защо вади, а ти не вадиш?
Девойче гази във водата. Щипнало с е пръстчета жълтата си рокличка и по белите продължения на изящните му глезени тичат слънчеви зайчета
- Мани го - отвръща кавалерът и погледът му се мъчи да откъсне очите ми от гледката.
И аз опитвам. Не бъдна работа. По траекторията на мухата ми избухват пожари, но няма кой да засече. Пчелата е глътнала вода и се носи под повърхността. Там някой не се церемони и потегля с шнура и с олелията си събира погледите на дремещите над плувките си колеги.
- Мани го, - пропява девойчето – ама гледай какво ги прави.
- Тия са със скъпи такъми – обяснява онзи.
- Твойте да не са евтини.
- Ма не е само тва. Тия са мухари.
- Да ама ти лапаш мухите.
- Тия са некви други. Различни са. Може да са педераси.
Колегията се е върнала към жълтата рокличка, тя се е намокрила и надава щастливи викове, а самолетът на “Луфтханза” захожда за полета си в 16:25.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юли 21, 2010 8:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 04, 2009 9:28 pm
Мнения: 635
Местоположение: Пловдив
Бравос! <bravo <bravo <bravo
Смях се от сърце!
Красотата си е красота, няма значение в каква форма и проявление!
Шапка свалям на разказвача! \:D/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Юли 22, 2010 6:16 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
Поредното удоволствие за сетивата от Христо Попов....Благодаря за емоцията!!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Юли 22, 2010 11:34 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 8:45 am
Мнения: 173
Местоположение: София
Мнооого забавно :O)

_________________
LZ1FLY


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Пон Дек 19, 2011 3:50 pm 
Offline
Forum Admin
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 07, 2004 11:16 pm
Мнения: 1961
Местоположение: Sandanski, Bulgaria
Привет,

Следва поредният разказ на Христо Попов.
Приятно четене!



Шести разказ

Лятото беше толкова горещо,
че рибите в реката вдигаха прах.

Сещам се за това, когато стигаме моста на Бобошево. Приятелят Светльо, с индианското име Приготви Се Да Чистиш Риба, опъва такава фризирана майна, че майката на хлапака, които плюe от моста и e чувал това-онова, така го дръпва, че почти му откъсва главата.
Е, прах не се вдигаше, но беше тъжна гледка.
- Нищо - утешавам го – нагоре може да е по-добре.
- Не приказвай глупости – гледа ме мръсно Светльо, като че аз съм врътнал канелката на Струма.
Той е рибар, за когото “Сухо дупе риба не яде”се отнася, колкото Малка нощна музика - до Румънеца и Енчев. Може цял ден да лови, без да се намокри повече от колибри, пиещо вода. Но си има изисквания – дебело течение, удобно място, ако може със сянка, ако не чадърът е в Ситроена, стол да сложи, захранка, живарник, след това пали цигара, опипва дълбочината, гласи плувката и ги почва. Сега, обаче, при тази изцуляла река и сезона на отпуските, такива места са, колкото питието в чашата на закъсал пияница.
Гъолът над Вуков мост.
- Е сега ще видим, - вика Светльо, след безрезултатно обикаляне и вдига ситроена за да отбием от пътя - То тук стана по-населено от Мека, ама дано да имаме късмет.
Късмет нямаме. Две лади, един москвич и един сипаничав форд са се настанили под дърветата. С една маршрутка люде. Удхаус е написал '' При получаване на шок някои хора пребледняват, други стават патладжанени. Лейди Хърмайъни постигна и двата.” Моят приятел, и без коронки в кръвта, не остава по-назад - на любимото му място седи човек в потник на жълти петна. Светло забива в него поглед като игла от спрнцовка 100 кубика. Иглата отскача и чатка по напечените камъни на Струма, където някога са се чесали скобари.
- Как е, колеги?! – вика Приготви Се Да Чистиш Риба.
От интонацията му други биха се стъписали и биха засъбирали багажа. Но това бяха хора от друго тесто – без набухватели и оцветители. Те не познават Тика, Шимано, матч, болонезе, титанови макари и пр. , захранват с хляб и кълцани червеи, съветски стъклени тояги, чехословашки макари с алуминиеви червяци и две древни Дайва и Мичел, купувани някога тайно от Кореком. Основно влакно 0.35, никакви близалки….и глезотии. Плувки от гъши пера или дялани от ябълково дърво.
Такива хора и от най-страшното '' Как е, колеги?!” не се плашат. Даже обратното. Измъкваме се с газ.
- Влизай тук в плиткаша с шибалката, аз ще отида нагоре, да търся баба си – ръмжи Светльо.
В плиткаша няма никой, но няма и избор - нагоре е напечен камънак, а надолу - вира и се стреля без предупреждение. Лягам да се охладя, колкото е възможно в този чай, и започвам да се упражнявам. Отсреща до брега – паднала топола с една педя вода, отпред голи камъни, по които се плъзга линията. Мъча се да я пазя, избързвам с издърпването и шнурът скача върху ми, като ядосан рояк пчели. Една ме жилва. Седя опакован и ядосан. Сещам се за Лаокоон на Мунчо. Изомрудена завист облива гърдите ми. Елегантно и точно! И аз бих се сетил, утешавам се. Ще се сетя друг път, трябва си апаратура. Майската муха на Nо10 седи на рамото ми и кърви.
Разопаковам се с нехайни движения. Докарвам усмивка за да изглежда, че е в реда на нещата. Какво им разбира главата на ония. Обаче така се хилят, че гьолът ехти. Простаци!
Облавям аз падналата топола, с разсипано достойнство, наранено сърце, а и раната от Nо10 боли. “Трябва да си купиш без контра, – викам си – от тия много боли, бе!”При тази педя вода мястото е перспективно, колкото дебитна карта на пенсионер с минимална пенсия.
Ударът е толкова бърз, че само рефлексът ме спасява. Тоягата се е превърнала в показалка. Макарата трака. Ония вече не се хилят. “Абе, тоя да не фана видрата?!” “Мале, кво закачи тоя, бе?!” И аз се чудя. Едно побесняло торнадище се мята из водата и хвърля пръски до бъзбог.
Американци са изследвали поведението на хора в група при силен стрес. На 75% действията им са били подчинени на страха да не се изложат.
И аз се правя, че контролирам положението. Контролирам, грънци, ама с тая публика. Животното си развява коня, но куката се държи. И това ми стига. С очите на ония можеш да играеш тенис. А хилете се, де! Е така изкарвам до второ пришествие!
Не знам миг ли мина, цяла вечност ли, но онова не мирясва.
- Ако беше студено, до сега да си се сдал – говоря си като лудите,- ама в тая жега…
Кленът, като не се откачи, търси дълбокото. Дърпа яко.
Бекингът е като застраховката, и да решиш да го правиш, не се престараваш, кога ще ти дотрябва? Такъв възел съм изпраскал, че ще отнесе водачите. Но аз съм се окопитил и стягам аванса. Нещото отпердашва някъде във вира, обаче се усеща, че сдава багажа.
Е сега следва сцената, която припка първа, повикам ли примери за хубостите на живота. Стоя на устието, където това, което е останало от реката, се влива във вира. От двата бряга шпалир от плувки и топки за тенис , защото …в средата изплува белият кит. Аз съм изтръпнал като чужд крак, изваден от фризера, но не се суетя, никак. Напрежението е стигнало 1кV, а си оправям шапката. Почва обратното броене. Ха смейте се, де! Животното има сили само да блъска глава във водата. Тап наляво, тап надясно, тап, тап, тап, тап…като махало на часовник. Какво усещане е, на всеки го пожелавам!
Моби Дик напуска вира. Ра-а-внение на… ляво /и дясно/! Тап, тап, тап….Приближава.
И тогава заприиждат звуци. Това са състояния, когато тънката ципа между материалния и другия свят, дето не можеш да пипнеш, се къса и после се маеш какво се е случило.
- Е, до тука беше!
- К’во до тука – чудя се!
- Тъп ли си или си от немърливите - продължава гласът. - Виж си майската муха!
- Кво става – недоумявам и гледам глупаво мухата, стърчаща от мърдащата се муцуна на животното.
- Хабер си нямаш от разред Ефемероптера, нали. Това Ефемерия субвария ли е, ха-ха, в стадия Дън трябва много да внимаваш с височината на крилата и позицията върху повърхността! И в края на Август, на Nо10?! По това време еднодневка най-много на Nо22.
Оват колкото врабче пие кръвта ми, а аз не се сещам да мръдна. Зяпаме се с клена и усещам, че ако минат ония с дългите бели ръкави, направо си ме взимат. Обаче по-усещам да ме обзема лют яд. Боже, какво става!? Ставам саркастичен.
- Гледам, можеш да преподаваш ....!? И защо, професоре, висиш на ченгела?! Къде е Грешката?
- Рутинна. Още дядо ми ми беше казал: ''Сине, ако научиш добре Ефемероптера, Трикоптера и другите птери, с малко късмет ще стигнеш до кило и половина. Междувременно трябва да продължиш с Хирономидае, Гаммаридае и разбира се вспециално Ортоптера и ако попаднеш на бомбаджии, язък ти за учението, ако не ще докараш лесно до две и половина. Е тогава идва най-големият ти враг - рутината. Рефлексът ти е заспал, не ти трябва – ти си ГОЛЯМ. И един ден …БАМ.'' Това се отнася и за вас, хората.
- Не си слушал внимателно.
- Сигурно съм пропуснал нещо. Не можеш да седиш в скута на дядо си, ако те брои за закуска.
……………..
Приготви Се Да Чистиш Риба седи в мир с притихналата нощ. Кехлибарените отблясъци на ракията се отразяват в очилата му. От терасата на къщата се вижда блещукащата река, няколко светлини от Вуково и нощната звездна жерава, в която припкат нестинарки. Струма и тя притичва от вир до вир, като босоного девойче, на когото му пари под краката.
Пак е хванал двайсетина мрени. И на Перловска ще се омирише на риба.
- К'во стана с бърборкото – пита той и изпуска струйка дим.
- Оставих го за тебе.
- Да бе, забравих. Вие ги пускате.
- …
- Удобно е, няма следа. Хванал - не хванал, все си хванал. Но ако го има, ще го уловя.
- Няма да стане, майсторе, изпревариха те.
- Бре, има продължение? Братя Грим в Бобошево!
- Трябваше да видиш. Седя във водата, държа го за опашката между краката си и бутам напред-назад. Водата гореща, Белия кит не се съвзема. Присмехулниците се окопитиха: “Ехо, можеш и да му духнеш!” По едно време оня живна. Не трябваше да го пускам. Още губеше равновесие. Не се потопи, продължи метър –два и …бах ти видрата…Не можех да откъсна очи от кожуха и с цвят на светъл кестен, а тя го разпра – кръв и люспи и черва, а той се извърна и ме погледна с кръглите си очи…, професора!
Светльо отпива и вика:
- Добро е, може да пипнеш малко диалога, но по-важно е Моби Дик там ли беше или и той ...?
- Важно ли е, и ако всичко е измислица, какво?
- Нищо, все пак сме рибари.
Отблясъците от телевизора тичат по изпотените чаши. Бербатов пак е резерва.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Вто Дек 20, 2011 8:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
Евала на Ицето, историйте му са завладяващи =D> =D> =D> !!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 3:22 pm 
Offline
Forum Admin
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 07, 2004 11:16 pm
Мнения: 1961
Местоположение: Sandanski, Bulgaria
Привет,

Следва седмият по ред разказ, изпратен ми от Христо Попов.
Приятно четене!

СЕДМИ РАЗКАЗ

Побесняла река.
Пътят на пръсти
премина моста.

Като викаш, че маришката мряна била отделен вид, чакай да те питам, ти бяла черна мряна виждал ли си. Какви ги дрънкам ли, сега ще ти кажа.
Стягаме се с един приятел - Паничара, една събота за черна мряна на Марица, над Белово. Говоря ти за преди 4-5 години, при голямото наводнение. Събуждам се сутринта, а навънка Господ дръпнал казанчето - ще изтреби човешкия род. Не че съм против, заслужили сме си го, но точно днес ли, за черна мряна сме тръгнали.
С Пешо сме се приготвили отсякъде – Тики-мики, ручейник, живарници, плетени мокасини за газене, защото ако не влезеш в реката, това риболов ли е, и по бански, иначе не се брои. Затова тенът на Паничара е като на арнаутски циганин.
Не сме спали. Черна мряна е това, с директен телекоп!! А там, където отиваме, какви баби сме вадили – като се хване за камъка, с лебетка не можеш я измъкна. Може да има и по-голямо удоволствие, но аз поне не знам. Е, може би малко мухаренето!?
Слязъл съм пред блока и чакам. Още не е съмнало, но той е от ранобудните досадници. Сред талазите дъжд се плъзга тих сребрист мерцедес. Паничара си пада по специалните возила. Няма лошо, ако имаш възможности, животът е един. Вътре е аптека, аромат и тиха музука. Когато до риболова е асфалт, се возим като народни представители, в останалите случаи моят опел е на разположение. ''Трябва – вика той – да купя едно джипче, да ни кара навсякъде.'' Няма да го направи. Рибарското возило се цапа, няма как. А той не понася мърляви работи.
Веднаж минава през Костенец. Двамата катаджии гледат един циганин се носи с един супер мерецедес. Сега циганите карат какво ли не, ама с брилянтин, с жълти костюми и с по сто грама злато в устата, а тоя рошав, гол и с бели зъби. Вадят го от колата – избелели бански, мокри плетени обувки, едната с дупка от палеца. ''Бре, - викат катаджиите - къде бе, мингян, докопа тоя убавец.''
- Къде сме тръгнали,– питам го- гледай какво е.
- Няма страшно – вика той – под Ихтиман е друг Господ.
Как ще е след Ихтиман, не знам, небето е ниско и черно, софийското поле е залято, но надеждата на рибаря е друга ракия.
Газ, и на Костенец. А там Марица - страшна за гледане. Не река, а някакво чудовище. На ханчето на Габровица група мъже гледат халата. Спираме. Ханджията покрусен държи с две ръце шапката си и вика:
- И водопровода и тока - отидоха! Дано къщата устиска!”
До него пиян, с мокри от дъжда мустаци, обяснява:
- И кенефа уйде, ем беше с плочки.
По-надолу мостът на Габровица залят, а е поне 10 метра. Грохотна вода влачи грамадни дървета. Те се въртят и показват над клокочещия ад клони, като протегнати за помощ ръце. Гледаме втрещени, а водата мие вече банкета на пътя. Газ обратно, над Момин проход - свлачища, едва стигаме до магистралата при Ихтиман. Там пък Мъти вир излязла от коритото, не можем да се качим на платното за София, та хващаме обратното. Абе едва се прибрахме.
След 10-на дни се връщаме на Габровското ханче. То още си ближе раните, а Марица - тиха, кротка и бяла, като къпана булка. Всяко камъче излъскано, сякаш току що пуснато в употреба от Създателя. А там е мрамор, белее се, та свети. Такова чудо не бях виждал. Всяко дърво, успяло да устиска, и то седи бяло и голо без кора, като декор на фантастична пиеса.
И няма следа от мъх, водорасло, животинка.Чисто. Една стерилна река.
- Какво яде тази мряна? – чуди се Паничара.
- Каква мряна, – викам аз - всичко е вече в Харманли.
- Язък за ручейника, дето го събирахме! - тюхка се той, но вади ТИКАта.
И като ги подкара, казвам ти, такъв риболов на черна мрена никога не бях виждал. Тя, душицата, умряла от глад, и на умирисана кука се лови. В началото по-дребна, после дойдоха бабите. Изсипахме живарниците, пак ги напълнихме и пак ги върнахме. По едно време Пешо взе да вика:
- Къде, ма, пак ли ти?! – и като видя, че го гледам подозрително, обяснява – Абе взех да ги познавам, честна дума, е тая три пъти я вадя!
Риба ти казвам. Слушай, обаче, какво става. Като извадихме първите, не можем да познаем какво е. Че е черна мряна, черна мряна е, като се взреш и петънца се виждат, обаче бяла, сребриста.
- Бре,- викам – халата и нейния цвят отнесла!
- Тя си знае, – вика моят приятел - иначе, при тази бяла река, щеше да се вижда от кръчмата. В тази кристална вода си виждам куката с ручейника, а риба - никаква. Сякаш ги вадим от нищото.
Като я занесох в къщи, жената изпържи, каквото изпържи и сложи останалата в хладилника.
- Сигурен ли си, че е черна мряна? – пита тя, докато я прибира – Гледай каква е сребърна.
На другия ден, като я извади – тя си черна мряна отсякъде – тъмни петна, черни точки, червени, зелени точици, абе мряна си. Да беше жива - разбирам, а така, в хладилника?! Как го е направила, и защо?
Мале-е, казвам ти, гледам и не вярвам на очите си. Умряла, умряла, а пак се натъкмила, да се представи пред Създателя! Душицата! Животинките, приятел, са голяма работа. Чисти, неподправени, истински божи творения. И ще ги свършим един ден, защото се мислим за най-голямата работа, обаче сме най-големите лайна, това сме ние. И тогава ще се хапем, където не можем да се стигнем. Мислим се за кент флош роял, но един ден ще ни срещне каре кротушки и ще ни отнесе, та няма да се видим.
Запомни го това от мен!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 4:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 12:37 pm
Мнения: 339
=D>


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 4:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 25, 2013 11:06 am
Мнения: 252
Понеже имаше затишие (около 2г.), бях решил че няма да има повече... Радвам се да видя опровержение :D

Много скрити истини има в тези истории... дълбок смисъл вмъкнат в рибарска лъкардия. :smt023

Браво на автора! :smt038

Благодаря за споделянето и чакаме още <occasion

_________________
Луд умора няма, само се поти...


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Чет Дек 12, 2013 12:24 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 28, 2010 8:26 am
Мнения: 1527
Местоположение: София
Цитат:
По-надолу мостът на Габровица залят, а е поне 10 метра. Грохотна вода влачи грамадни дървета. Те се въртят и показват над клокочещия ад клони, като протегнати за помощ ръце. Гледаме втрещени, а водата мие вече банкета на пътя.


Водата да залее моста, та чак до пътя да стигне..... тц..тц..тц... още се опитвам да си го представя!!!! Изображение

Разказа директно ме върна по тези красиви места... с лекота е пресъздадено всичко по най живописният начин. :smt038
Специални поздрави на автора и благодарско за споделянето!!!! <occasion


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Съб Дек 14, 2013 7:55 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
Пустият му Христо, как ги е наредил думите \:D/ \:D/ !! Поздравления за майстора <occasion !!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Щури разкази
МнениеПубликувано на: Чет Яну 15, 2015 5:25 pm 
Offline
Forum Admin
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 07, 2004 11:16 pm
Мнения: 1961
Местоположение: Sandanski, Bulgaria
Привет,

Следва осмият по ред разказ, изпратен ми от Христо Попов.
Приятно четене!

ОСМИ РАЗКАЗ

Изпосталяла река.
Врабци в трънката
делят лятото.

Слънцето промушва първи лъчи през върбите да види мърда ли реката. Пук, пук, пак, пик, пек – бутилките, усетили топлината, подхващат кантатата на нашенската простотия. От корените на елшата, като от психотрилър, ме гледа със сини очи главата на кукла. Жабка примигва умислено в сянката на издънено биде.
Вирът е военен лагер. Палатки, навеси, найлони, одеала, спални чували, раници, хамаци, джипове, коли, каравани и колелета. Сезонът се открива. Oт снощи. По-издръжливите са със симптомите на безедова болест и червен вятър. Другите спят. Но и така места няма. Новодошли разнасят такъми в обречени опити за достъп до мечтаната вода.
Аз съм се запънал в едни храсти, току на ръба, и се пазя от резки движения. Отсрещният бряг се е изкривил от народ. Полазили са и върху огромния ствол на рухналата трепетлика. Под нея няколко лета съм опъвал палатка и гледката ме настройва философски.
На едно от най-калпавите места седи деде с тиролски панталонки, убийствена шапка в цвят шампанско - с перо, 3/4 чорапи с горалски мотиви и плетени мокасини. На фона на множеството старчето е като първолак сред банда рецидивисти. Изключение прави и млада двойка, която периодично зарязва въдиците и влиза да друса палатката.
Моят бряг е по-обрасъл и от населението му се виждат само комшиите от дясно. Това са двама с кюстендилско такси с надпис “не работи”. Единият - гол, с червена кърпа на главата, панталон със спорен цвят, единият крачол отрязан над коляното. Другият - с избелял гащиризон, страховит белег под окото и на бицепса татуировка - едрогърдеста мадама с голям задник. На него пише Цеца, а отдолу – Варна 1988.
Другите са извън полезрението ми. Само гласовете им чувам. Най-ясни са комшиите отляво. Дели ни трънак и висока липа. Един от клоните е окичен с плувки, блесни, куки и тежести. На парче корда виси обесен скорец. Горе на върха юнашки свири кос. Ама не като нормално пиле, а плагиатства. Сега е овчар – “...ей, ей, кр-р-р, фюит- фюит,..... и-и-и ма...ма ти”..., аха ще докара, ама още тренира.
Невидимите комшии вляво са двама. Единият е Гошо. Той е фен на междуметията. Другият не спира да мели.
- Мале-е, Гошо, па как па не дръпна еднаж, бе, нейната мама!
- Еми – не знае Гошо.
- Тук кви съм ги ловил, шъ те съборат в реката. Помниш ли кога се сбуторясах от тоя висок брег, та ме псуваа сите.
- Ъ-ъ – помни Гошо.
- Па кат не щат, ш'ида да вида нещо за торбата.
- Ми – няма възражения Гошо.
- Водата спи, яз - не. Лани, есента, се прибирам, а жената вика “Ти нали беше за риба!?” А я носим един прът сърнели, ама сърнела като правешки каскет. Клъвна ли?
- Ц – oбяснява Гошо.
- Една есен съм на Искъра при Драгушиново. - не спира мелачката – Под моста, на вира, ги мъча на жабе. Картофобер, селото на полето. Къде четири се прибраха да си пият ракията, а яз с моторетката тръгнах надоле по реката. И на едно место – чувалче. Новичко, чистичко, с едни бели убави картофи. Забравенко. Седи и се усмихва - 20 килца като нищо. Гледам яз, като циганин след Катуница. Оставям го, ама то не. Един таксиджия ми разправяше такава история. '' Една нощ от Пирдоп за София, още по бай-тошево, карам, – вика – една луна, нема живо пиле. И насреща нещо белее. Наближавам – напреко на пътя свиня. Ама свиня – бела, колко трабантче комби. Едно 200 оки. А в двете посоки на 10 км няма село. Бре, викам, Коледа дошла! Спрех, купът сланина пасува и сумти. Почесах го. Хареса ме и изгрухтя кротко. Подминах го, заден и отворих багажника. Ми сега?! Дигам отпред – ъ-к-ъ, мъча отзад – нищо, само я масажирах, та ми се изсра на ръкава. Мислех да засила и да я тресна, па после да я разфасовам. Добре че се отказах. Щех да помела таксето, и с кво ще я режа, а и да ме фанат как я делям на асфалта… погледнах нагоре и викам – Що, Господи, така?! До София се скъсах от псувни!”
- Малее, язък! – показва потенциал Гошо.
- Ама яз се не отказвам. Връзах крачолите и ги натресках с компира, ма па не мога да яхна моторетката. Та разтоварих в торбата, в пазвата. Мале, ако ме беха фанали, ако са драгушинци, щеха да ме шият в Пирогов.
- Еха-а! – на дедето отсреща е ударила хубава мряна и нескопосано се мъчи да я извади. Тя се дърпа, пляска, набие в дълбокото, пак се покаже, а оня се бори с макарата, като свиня с тиква, и от време на време надава по едно възторжено “eха-а”.
Народът е изнервен и тези възгласи му идват множко.
- Кво е замекал тоя! – вика Рязания крачол.
- Зарежи го, кефи се дедика – успокоява го другият с татуираната мадама.
- Бе, нек се кефи, ама кво вика, та нерви хората.
- Не видиш ли го, че е като от забавачката.
- От забавачката е, да му се серем в капата, апа може да вика опа-а!
От другата страна в шавара се чува приглушен спор:
- Не ......, бе, Айнщайн ....... в гроба!
- ...неотриното не го мерят за първи ... американц... видяха преди , но ....., грешката ... голяма ... до Гран Сасо са 732км и неутриното е ...... 60 наносекунди, а .... 10 наносеку...
Горе косът не ги разбира тези работи и си упражнява попържните.
Оня с белега може да ти изкара акъла в тъмното, но е Караян с такъмите.
- Глей сега, – обяснява той, докато елегантно праща плувката в средата на реката – кат си пием при чича, всичко ми е на шест. Ама казана му меден, под нивел, лулата под нивел и водоравно и отвесно и се прибереш дома прав, ни глава те блъска, ни нищо. А съм забележил, у Кольо казана е килнат налево. Е, казвам ти, като се напия при него и си тръгна, се налево ме дърпа, а сабале главата ме цепи, ама на зиг-заг.
- Вземи го бутни на десно, да видиш накъде ше вратиш. – дава акъл Резания крачол.
- Ми, не сам се сетил.
Латерната е изчезнал нанякъде и от тази посока долита:
-...и мъжкият фактор на безплодие ... ДНК фрагментирани сперматозоиди...имат малък или никакъв ореол......регулиране на апопотозата.
Косът е далече от ин витро процедурите. Зарязал е кукувичите интерпретации и от върха се понасят звуци, като от разсвирващ се симфоничен оркестър. Това пък къде го е чул?!
- Ей, ама свири тва пиле! Гошо, заспа ли, бе?
- Ц.
- Е те такова пиле едно, ама славей - подхваща пак латерната - Апа ния сме запас една пролет и спим на два етажа в барака в едни мини край Сливница. Един, ама голем нервак, спи на втория етаж. Апа отвънка, току до възглавницата му – слива и на нея те онова пиле. И пее, та ш'се скъса... глей там, кълве ли... Славеева песен, луна, мирише на цъфнали овошки – един въздиша, друг подсмърча, трети прави нещо под одеалото, само оня, хахото, се върти с гущер в задника и вика:” Е-е-х, мама ти…, ей мамицата ти и пиле, как не млъкна, твойта мама де-е…” И излене та го гони, гони, фърля камъни и дорде се прибере - пилето па си е на изходна позиция.
Гошо не поддържа разговора и се възцарява тишина.
- Ей, ама пръскач! – вика кюстендилецът с рязания крачол – колко глист, а налапал осмицата! Имам една от Сколуша и тя е дребна, ама обича големи...
“В ресторанта, в ресторанта…” писва с всичките си сто вата уредбата на джип, от когото се вижда само огледалният номер.
- А така де, дай му зор!
- Е...е мамка му, и тук ли...?!
- ........ две години, с метода за отстраняване на ДНК фрагментирани сперматозоиди нещата ......... и няколко методики като асистиран хетчинг, алгоритмите за поведение също се ............
- ...латералната ерозия е улеснена от податливите на денудация палеогенски седименти...
- Чу ли го тоя сега, а Гошо? Е те тия ги не понасям! Се се на важни прават, мрънкат, се недоволни. Оня ден - пак за Титаник. Не знам какво, не знам що, потънал на три хиляди метра. Големи яйца! Какво е това за океан, бе, ами ако беха потънали на осем хиляди, а? Неблагодарници!
Гошо най-дълбокото което знае, е един вир, в който някога се удави магарето на чича му , затова държи неутрална позиция.
Плувката ми за пореден път се носи като спокойно синьо перце. Огледалото на водата се начупва и виждам голяма, рижа видра да проверява живарника. Нека, това и е работата. До сега имам хванати две риби. Но това няма значение. Две клечки са забити в задника ми, шипка държи шапката ми, комарите са разбрали, че не мога да мърдам. Изобщо не ги усещам. Наркоза се носи във въздуха. Измъквам се от черупката си, като струйка пара от чучура на чайниче и се издигам над вира. В пухения облак приглушено достигат хорските шумове. Въдицата ми е като антена и от нея излизат смесено образи, мисли и звуци – едни стари, други свежи, цветни. Отиват си и други идват, смесват се ароматни, тъжни, половинки, натрапчиви или свенливи. Един кацва при коса, друг се мъчи да надникне в палатката на младоженците, трети дърпа мустаците на видрата.
.....политам. Пра-ас и панталонът се сбогува с дъното си. Другият в мен оценява, че при тази траектория топките ми ще останат на недоосечените стебла на леската. Превъртам се и продължавам с задника напред. Толкова съм шашнат, че не се сещам да хвърля въдицата. Падам от 2 метра. Това е по-малко от 0,2 секунди време. И за този миг се случват куп неща. Виждам силуета на коса на фона на небето, а някакъв идиот в мозъка ми се чуди има ли птици, които свирят фалшиво. Виждам шапката ми да виси на шипката и морава обида ме залива. “Пик” и въдицата, която продължавам да стискам, остава без връх. Водата с трясък се разцепва от удара. Отгоре ми се сипят червеи. Поне ще захраня мястото. “Комшията се сбуторяса!” – чувам възторжения вик на латерната. Хладината на водата, влизаща през дупката на панталона, ме разсейва и не мога да реша как да го убия. Хоровата подкрепа на вира ме отрезвява и се чудя как да се измъкна. Високият глинест бряг не предлага решение.
- Насам, насам ! – виждам Караян да слиза с мотичка в ръка. – Дръж тва, не може надоле, ше забременееш, дорде изленеш на плиткаша.
Хващам се. Оня се напряга и ме измъква от реката, като лайняна тояга. Точно така и изглеждам. Мигам слисано. Циците на Цеца блестят от пот и на такова миришат.
- Нищо ти нема. – успокоява ме. – За върха ще те обръснат една стотачка, ама с тия баровски такъми е така. Е ти мотичето и друг път ше знаеш на тоя брег да се окопаш.
- Другия път – отвръщам.
- Кво, да си не ходиш!? Само защото ти е скъсан задникът? Такъм ш’ти дам.
- И аз имам – отговарям и отивам да си взема шапката.
- И кво? – пита Караян.
- Имаш ли стръв?
- Прасе да нараним.
- Давай я!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
phpBB © 2004-2015 Радослав Кискинов