Ха, мили приятели и другари, практикувате ли, практикувате ли, а? Знаете за какво питам. В тези мигове на трескава и полутайна мухаро- организационна дейност,, ние с моя скъп другар Робко, скромно и провинциално непретенциозно, за пореден път ходихме да тътрузим нимфите по септичните ями в града.
Около девет часа позвъняването на Роската протръби като йерихонска тръба и ме изтръгна от топлите недра на юргана ми. С глас, извирайки сякаш от необятността на поетичната му душа, ми предложи спонтанно да отидем да давим мухи. В първия момент предложението ми се видя откровено извратено, поради минусовите температури и прехвърчащия сняг, твърде агресивни към нежната мъжка природа, но пък от друга страна си казах, че така или иначе денят е загубен, та би био само от полза да прекарам част от него на чист въздух, ако се абстрахираме от миризмата на екскременти...
Измъкнах се като глист от ложето си, измих зъбите и лявото си око и след като направих инвентаризация на кутиите за мухи, установих, че вътре няма почти нищо, да не говорим, че сред тази вопиюща недостатъчност липсваше каквото и да е подходящо нещо за зимен нимфинг. С прискърбие извадих кашони и сакове от килера и прекарах следващите два часа в анемични креативни напъни, връзвайки доказани авторски мухи, като Блудната Цонка, Чичолина и Ултравиолетовия Квазимодо.
Когато най-накрая излязох от къщи, още на входа мразовития вятър ме захапа за носа и не го пусна до края на разходката. Ядосах се, че не си намазах и ръцете с крем, тъй като тази част от анатомията ми е исключително нежна, колкото и да ви е смешмо. Надявах се, че в ранния следобед времето ще се затопли, но действителността се оказа коренно различна, както винаги. Рейса пристигна в момента в който застанах на спирката - отначало си казах, че сигурно халюцинирам. За всеки случай го опипах, невярвайки на очите си, но факт - беше истинско ръждясало и скърцащо возило. Покатерих се в него и с нетърпение зачаках да настъпи звездния час на всеки Завършен мухар, а именно края на излета, когато в подходяща атмосфера се прави анализ на мероприятието. Преди това обаче, уви, трябваше да се мине и митарството на самото практикуване...
Явих в указаната точка, където Робко леко изнервен ме чакаше вече половин час и заедно се отправихме към реката, минавайки през градските потайности. При пресичането на моста установихме, че реката е замръзнала - нещо, което лично аз не очаквах... Ледената покривка в последствие се оказа доста дебела - на места човек можеше да се придвижва по нея...
С пристигането ми направи впечатление, че нещата откровено стават все по осрани, ще прощавате за излета. Мислехме, че в резултата на кризата каналите са спрели да бълват боклуци в такъв мащаб, но май града напук на всичко произвежда още повече ла*на и помия, като едно гигантско перпетуум мобиле. С ефирността на гимнастички прескачахме смрадливите локви и водейки се по екскрементите, подобно на Хензел и Гретел, най-накрая се добрахме до финалната дестинация на разходката, а именно реката. Решихме да започнем от единственото място, свободно от лед, разположено до силен и дълбок бързей. Там вече ни чакаше редовното присъствие, в лицето на бай Евстати, който беше откраднал шепа замразен грах от супата на бабата си и правеше анемични опити да хване нещо на него, аранжирайки го с жулиени от свински чер дроб, който поради минусовите температури стърчеше като солети от куката. От сутринта беше хванал две миниатюрни кефалчета, но не беше загубил надежда, уверен, че най-доброто тепърва предстои. Естествено ударихме един лаф, той ни разказа пикантни случки от бурната си младост, включително как преследвал шивачките от фабриката на братя Конкилеви с велосипед, докато накрая бабата се надянала на тръбата на седалката му и най-сетне под неговото вещото ръководство започнахме и да гласим въдиците. КАкто винаги, човечеца съвем искрено ни призова да питаме за всякакви неясноти, възникнали в процеса на риболова. Естествено, бях избрал да ловя с въдица три метра, за да се чувствам близо до щекарския риболов. Тъй като щеше да се лови с нимфи на близка дистанция, вързах много опростен лидер с дължина към два метра с еднакъв диаметър, на края на който понадих още метър типет. Ползвах флуорокарбон, както подобава на човек, който отблизо следи модните тенденции в мухарството. Най-отдолу овесих жълта атракторна нимфа на кука номер 14, а на педя над нея и на отделно късо поводче още една, но в тъмен цвят. "Смазвах" допълнително със сачми, за да стигна дъното
. В разрез с канона, нахлузих малко топче от строителна изолация като индикатор(Робко ползваше фабричен такъв, изящно стопиран с клечка от джанка, придобит на място), за да мога да следя кълването и да поддържам дрейфа на мухата на определена дълбочина. Сега го пиша лесно, но как се прави на минус десет градуса, си нямате представа. Имах чувство, че ръцете не са моите, от което в случая не ми ставаше по-лесно. Честно казано, вече с нетърпение чаках края на риболова, за да пием по някой пелин и греяна ракия. Може да звучи елементарно, но ние сме примитиви - на нас ни дай пиене и паднали жени с големи бомби, ще прощавате...
По някое време дойде и момента да заметнем. Бай Евстати отново ни окуражи и ни покани да се консултираме за всякакви трудности, след което продължихме с възпоминанията по повехнала преди доста повече от половин век младост. Не е за вярване, но почти веднага започна и кълването, сякаш напук на прехвърчащия сняг - нещо, което не беше особена изненада, ако човек познава зините му обитания и предпочитания. Най-напред Роската хвана две кефалчета по около 20 см, а малко по-късно и аз извадих едно по-дребно. Естествено, удачните мухи се оказаха докааните авторски разработки Чичолина(нимфа с голям светъл "бюст" и рус хакъл, черна опашка, имитираща жартиери, и глава в крещящи цветове, според моментното състояние на твореца си), Блудната Цонка(подобна откъм "бюст", но с тен и по-окосмена) и Ултравиолетовия Квазимодо(в общи линии издържан колорално в синкаво-виолетови разцветки морков, имитирщ разширените вени по носа на квартален алкохолик). Роската използва с успех и миниатюрни версии на собствените си нови разработки К.У.Р.А. (Kitenik Unlimited Respect Annihilator). Кълванетата бяха много резки и агресивни, но светкавично бързи и с къси подръпвания, което възпрепятстваше своевременното реагиране на рибешкия интерес. Друг затрудняващ момент беше и светкавичното замръзване на мухите след изваждането от водата, което на практика ги превръщаше в ледени топчета. Размразяването беше досадна работа - аз лично по някое време прибегнах до авангарден способ за почистване от леда чрез напикаване, но за съжаление по физиологични причини успях да го практикувам само веднъж… Тайно се надявах, това третиране да доведе до допълнително повишаване атрактивността на мухата, като току-що излязал артефакт от нечия канализация, но уви… Въпреки затрудненията, успяхме да хванем поне двадесет рибета, мерните от които дарихме на бай Евстати, докато той ни засипваше с главозамайващи комплименти. За да съм обективен, трябва да призная, че повечето бяха хванати от Роската, докато аз успешно вадех от дъното предимно листна маса. Накрая Роската измъкна капак от джанта за „Опел”, който красиво тръгна по течението и за кратко внесе топлина в душите ни.
След като половихме на това място и разгледахме новата придобивка на бай Евстати(телескопче от стъклопласт , което той скромно заяви, че модифицирал чрез демонтиране на тънката върхова секция, защото чувствал слабост при вадене на кефали по педя, та след тунинговането по собствените му думи „си дошло на солта”), решихме за разнообразие да сменим мястото. Качихме се нагоре по течението, но там работата се оказа съвсем трудна. Реката бе замръзнала край брега и се налагаше да водим мухите в каналите размразена вода между леда. На тези места, непосредствено до края на ледената покривка рибетата кълвяха добре, но се губеха много мухи, като следствие от триене на тънките типети по острите ръбове. Самото късене не беше такъв проблем, колкото последващото връзване, така че след още около час, за което време хванахме още десетина рибета, сложихме край на риболова. Още повече, че наближаваше един и половина – крайно време за употреба на съгревающи напитки…
Избягахме в близкото кръчме с много готини сепаренца, където редувахме няколко кани бял и червен пелин, под акомпанимента на шкембе чорба и агнешки дробчета. Там Робко предостави на форумната общественост секретните си стримерски разработки, които бяха увековечени на кадър. По някое време пристигна и съдържателя на заведението, с дар кана пелин, за да вникне в тайните на мухарството
. Разголихме душите си пред него, а той привърши запасите на трактира, след което двамата с Робко се преместихме у тях, за да дадем на мероприятието подобаващ завършек, защото не върви човек след риболов да се прибира в къщи в пет часа… Там купона премина в литературно четене на лириката на Г.Константинов и влиянието на греяната ракия върху морфологията й.
п.с. Специално искам да представя на форумната общественост и кордорезачката, която ми подари Росен по случай рождения ми ден, като знак на своите чувства и воден от желанието да не му амортизирам повече нипера…
.
п.п.с. Искам да ви се оплача, че загубих два пордни репортажа предните седмици, поради нежеланието ми първо да ги пиша на текстов редактор. Не може музата да бъде спъвана от подобни чисто дребнави необходимости. Бях препикал газ, и решил да не творя повече, което за някой сигурно би било отлично развитие, но пък никой не ми е крив, ако трябва да бъда откровен…