Аве, колеги!
Нали знаете законите на Мърфи? Е, тъкмо се бях нахъсал за откриването на сезона през викенда, както изведнъж се появи онези пренеприятни (семейни) ангажименти, които възпрепятстваха първоначалните ми страстни планове за излети от сутрин до вечер. До голяма степен, но не съвсем. Въпреки времевото ограничение се оказа, че все пак следобедите са на мое разположение чак до залез слънце, а в относително близкия периметър като единствена възможност за бърз обход се разкриваха Искъра и Лесновска. И така, бързайки нервно от спирката на автобуса към заветните цели се бухнах по плувки и джапанки в топлата вода и шнурът засвистя.
А какъв се оказа резултатът? Ами отначало посредствен. Въпреки първоначалните ми надежди кълването беше слабо, даже кажи-речи никакво. Мятах мухите наляво надясно, сменях ги (мокри, сухи, каквито щете) и - нищо. Облавях къде ли не, под клони, на плитко... е сещате с за местата, и никакво скачане, никаква индикация за подводен живот. Но очите са си очи и докато слънцето светеше незабулено от облаците ясно регистрирах ята и ята от по десетки кефали, които се стрелкаха на всички страни. Беше наистина пълно с риба, но тя не кълвеше. Просто не желаеше. Гадно усещане въобще, знаете го онова тежко и мазно чувство, когато се усещаш прецакан. Чудех се каква е причината за това масово скатаване от отговорност, рибата наоколо още ли не е метнаха хайвера, що ли? Очевидно да, както констатирах малко по-късно.
След около час безрезултатно ходене и мятане (а следобедът вече преваляше към вечер), сложих накрая съвсем отчаяно късметлийската си мравка, която толкова пъти ме е спасявала от почти пълно капо. И резултатът не закъсня. Ето го
:
Позорна работа. Но все пак и някакво начало, една нова надежда - както биха се изразили някои фенове на Междузвездни войни. И въпреки, че след този мижав удар последва ново затишие, аз бях силно амбициран, въобще настървен за масов мор, и въобще се смятах да се давам. Затова смених мухата и продължих напред.
Аз съм привърженик на латинската максима, че съдбата помага на смелите. В нашия случай - на търпеливите. Съвсем скоро прътът се огъна и:
В рамките на може би километър се закачиха още три такива бройки от порядъка на 20 - 20 и няколко см. Три от общо четирите бройки до тук бяха с подути кореми, което дойде да подскаже вероятната причина за скатаването на водните твари. Рибоците най-нагло не се бяха съобразили с изискванията на колегите от ИАРА за крайната дата на хвърляне на хайвера, което пък води до нанасяне на значителни морални вреди за съвестните риболовци, замятащи (всуе) в разрешеното от закона време. Щото, както казват мои познати бракониери, в периода на забраната е било пир по време на чума. Та се зачудих се дали една кръгла маса или поне оперативка между заинтересованите страни не би свършила работа? Май някой трябва да подметне идеята на момчетата от Агенцията.
Друго място, друг час, друга река. Никаква разлика с изключение два-три уклея, захапали лакомо мравката-късметлийка. Но понеже вирът в случая беше дълбок, а преди него бях изпуснал поне около десетина подръпвания, нещо ме жегна отвътре и сложих муха с тройна кука. Дръпнах се малко настрани и методично започнах да облавям периметъра. И изведнъж (както впрочем най-често става)... баах го, пичове, вижте само как се огъна пръта:
Скок, плясък, шок и ужас, прътът вибрира, сърцето лудо бие, тихи молби поводът баш сега да не се скъса, и:
35 сантиметровият красавец изнемощено лежи в златната кунка на батко:
А след краткия и радостен оглед и неминуемо фотоархивиране последва неизбежното освобождаване:
Повече май не е нужно да добавям. В крайна сметка лошото се забравя, остават светлите спомени. И твърдото упование за още такива. Айде, на слука от мен и останете със здраве.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
