Здравейте молодци!! Вчера със сина решихме да нападнем река Искър преди вливането и в язовира. Мястото е известно като вилна зона "Мечката". Условно си разделихме реката, като той хвана по течението към устието на язовира, а аз тръгнах нагоре. Тайната ми мисъл бе да преслушам освен реката и два малки гьола, разположени зад кариерата. Имах някакви смътни спомени, че навремето някой разправяше за йедри кефали тамка
. Още с пристигането направих две бързи фотки на предстоящите за облавяне участъци:
И така докато си фоткам изведнъж в кадър се появява една снажна фигура
:
Викам аз с гръмовен глас - Ей, кой си ти ве, я се представи бързо или излизай от ряката веднага и давай мухарката
!!
Оказа се, че молодеца е небезизвестния ви "Хариус" - Гената от Бент!! Рече ми, че излиза предимно дребосък, аз му викнах отгоре, че хващам срещу течението и заръчах на сина като слезе долу да му праща много здраве...Разбира се, синът не изпълнил заръката ми
...
Тръгнах аз по участъка и се хванах за главата - то палатки, дюшеци, одеала, сутрешни огньове, неадекватни физиономии......абе спокойно можеше да мине за сцена " Разсъмване над Онгъла", "Прабългари се будят след тежка нощ" и т.н. и т.н. Набързо подминах тези "звездни клъстъри", монтирах една дребна муха от еленова козина и нагазих в първото удобно място:
Не се заблуждавайте от втората снимка - това не е огромен вир, а огромна плитчина с дълбочина около десет сантиметра. Резултатите не закъсняха:
Гената излезе прав - всички арестувани кленчета бяха е в тоя пубертетски размер - педа и зорлем отгоре
. Радостният момент бе, че реката е много красива, чиста и ври от живот - накъдето и да погледне човек се виждаха големи ята от клендурковци!! Ето и още малко фотки от тази добра дестинация за софийските рибари:
Постепенно слънцето напече и реших, че е време да пробвам двата малки водоема. За съжаление и те се оказаха пълни с дребни кефали, поради което тръгнах надолу. Вдигналото се слънце даваше отлична видимост на това, което се "случва" в реката - виждаха се сравнително хубави риби около 35-40 санта, които се държаха в плитките бързеи и по никакъв начин на атакуваха мухата, дори и "правеха място" да мине.... За съжаление нямах в кутишката си мокри мухи - може би на изтичане с мокра муха щеше да има добър резултат...... Всъщност другата ми идея беше да обловя и самото устие на язовира - втока не реката и плитчините, които се падат в дясно от вливането:
Реката не показа никакви признаци на живот, а плитчините бяха много мътни от излезлия насрещен вятър. И ако нагоре по реката сцените бяха достойни за таланта на Людмил Стайков, то тук обстановката подхождаше за "Калигула - ново начало" или нещо от тоя сорт - просто ви е бедна фантазията какви лагери са направени - с огради, алармени системи от тенекийки, въженца, тоалетни, импровизирани бани и каквото друго можете и не можете да си представите!!! В тоя момент се появи и сина с натъжена физиономия - освен с един костуряга и няколко почуквания, блесната не се отчела с нищо съществено....
След бърз анализ на оперативната обстановка реших да завършим тоя ден с посещение на Алино - никога не съм ходил на тоя водоем, а съм чувал хубави неща да него. Натоварихме се и след полвин час акостирахме. Таман слизам от колата и от една Джи класа се разтоварва Стани Мънков - Охооо, дупе чипано, яла да те види бат ти Райка!! Убостникът беше дошъл с приятели на пикник и не беше много подходящо да вадя фотото....Разменихме няколко приказки и се сурнахме надолу....Язовирът много ми хареса, чист и удобен за обхождане, независимо, че беше много изпуснат:
И тук се разхождаха орди дребни клендурковци, които кълвяха като за последно:
Синът оправи настроението, щото арестува няколко дребни щучлета и една хубавица около килото. И в заключение на тоя репортаж - ползваното оружие! Това е последната ми придобивка - деветка Лайт Лайн на Фирмата. Страхотна въдица, която може всичко - и да положи отлично шнура в краката ви и да го "прати" на двадесет метра със същия финес....Ето фотки:
Момци...толкоз от бат ви Райко!! Поздрави на всички!!