Привет на цялото мухарско воинство.
Откога чаках момента да превзема реката.. още с пристигането се втурнах към реката, сякаш никога не съм я виждал.. точно като малко дете към детската площадка.
Тежко въоръжен с амбиции, амуниции и всякакви принадлежности за главното оружие.. се оказах на брега.
Ентусиазма ми се изпари от прекалено високото ниво и калта които течаха.
Газенето в Струма си беше равносилно на самоубийство.. чиста лудуст требеше да ме гони за да се намъкна вътре и да проверя местата дето можеха да ме дарят с радостни чувства.
Оказа се че съм луд
.. нямаше сила дето да ме накара да стоя безучастно на брега.
Метър от брега.. и се оказах до кръста във вода, с признаци на повличане и страшно бучане... но въпреки несгодите се опитах да сътворя некакво мухарстване..
Разбира се бреговете бяха окупирани от армия от риболовци.. но всички се оплакваха от почти никаквата активност.. тя и рибата се беше ошашавила в бурните и студени води, бетер мене.
Почнах със сухите мушета.. внимание от страна на рибата, почти нулево.. но пък не се предадох и сменях тактиката многократно.. мокри, нимфи и други боеприпаси.. успях да излъжа по некое сукалче, колкото да се каже че откриването не е пълен провал.
Ето и фотките...
Точно в тези бурни води се показа и тази малка красавица..
Но целта ми определено си беше кляна.. и претършувах всички отклонения предизвикани от голямата вода.
Прибрах се удовлетворен.. два пъти си изсипвах гащеризона че беше глътнал водица
.. но това е без значение, по важното е че можех да спя спокойно през оставащите няколко дни.
Засякохме се с горските, хората ми казаха че са изпуснали язовирите Студена и Лобош.. оттам идва и цялата тази вода.. да се надявам че другата седмица нещата ще се успокоят.
Толкоз от мен... поздрави на всички.