Дек сте уееееееееееееееее, момциииии? Ае сберейте се и по-тихо само, а така, да чуат и тия дет са по-назад.
С тая тема започвам поредицата зимна преказка, в коато ще ви запозная от близао с навиците на бяляка през дългата и студена зима по долното течение на славна Струма.
Такаааааа, начи в събота към 10:30 сабале се намирах на 3 км преди града, на един км от мотел Мамин Кольо, на моста над реката свързващ с. Вълково с гр. Сандански. Стоех над реката опитвайки да се сетя последните подвизи от миналата зима, преценявайки реката, а бе вобще в пълна концентрация, присъща само на дзен мухарите. Ки питате Чепенце за това състояние на духа.
Та реката за моя голяма изненада, се оказа доста голяма и миналогодишните ловни полета, сега бяха с голямо течение. Поогледах се нагоре надулу от моста и речих, че ако тръгна надулу по реката в посока Нова Гара, се ще попадна на некое забравено коритце с бавно течение в него.
Затъркалях се като матрьошка надолу по реката и тананикайки си като славейче една от великите песни на Пърпъл "Продължавай да вървиш по- далече и по далече", достигнах до славната местност Какараската, което до преди 15-20 год според по-старите рибари е били свърталището на големите сомове.
Да обаче за поредна моя изненада, мястото не беше същото каквото беше през лятото, с голям и дълбок вир точно под самия път. Тъй като реката гризеше брега всяка година като гладно сомалийче вафла, тази година, са направили два баража и са пуснали да тече реката от другата страна, далече от пътя.
Сами се се сещата каква радост ми се наля в сърчицето, при вида на тази изключителна гледка.
"Струмските езера", да смея да го нарека мястото така, поради факта, че между самите баражи се бяха образували три гьола с резмерите на едно малко пиринско езеро всеки, които бяха без течение в тях и с огромни мраморни блокове по краищата.
Истинска приказка, шедьовър.
След като ги заобиколих и внимателно проучих за около полвин час, стигнах до извода, че това ще бъде таз годишното ми зимно работно място.
Малко по-надолу от последното езеро минаваше реката, в един огрооомен разлив, който беше всъщност края третото езеро. Това беше връзката на езерата с реката главната порта през която огромни ята риби биха могли спокойно да влизат и излизат, на това място точно преди да дойда един приятел издърпа една щукичка около 400 гр, но това ще го разкажа в някоя друга тема.
Разхождайки се над езерата(гьоловете), тъй като брега над тях беше отсечен с височина около 7, 8 метра, можах ясно да различа огромното ято беляци и бойници, които бяха заградени в средното езеро.
Баавно се спуснах по стръмния бряг и след около 5 минути вече бях оборудвал вярната ми слугиня безценната ми бамбучка с една от реалистичните ми оси. Рибата, оправда напълно очакванията ми, като се беше изнесла в най-плитката и най-топла част на гьола. Повърхността беше като огледало гладка и най малкото движение на риби под нея се съпровождаше с характерните в този случай вълнички.
Забелязваха се риби с размери от под педя до над лакът, които плувах насам натам на ята, като най-отпред плуваха водачите на ятото.
Започнах лееекичко да подавам мухата от няколко метра от брега, клекнал почти изглеждащ като камък. Трябва да ви кажа, че тактиката, която предприех беше абсолютно аналогична с тази на риболова ми в Пиринските езера. Поради факта, че водатя в гьола беше доста бистра и липсваше вятъра, който в такъв момент може да се каже, че е най-добрия съюзник на мухаря, играта на криеница беше просто наложителна.
След 15 мин. хвърляне във ветрило, разбрах, че рибата е доста плашлива, дори повече от балканска пъстърва, което още повече ме амбицира.
Спрях за момента да ловя и започнах да оглеждам брега, обрасъл с треволяк. За около 10 мин чакане забелязах, че хетчинга на комарите беше започнал. Дребните насекоми се рееха близо до повърхността, като някои от тях кацаха във водата и предизвикваха по някое и друго пльосване на риби.
Тъй като имаше доста дребни риби в гьола, не предпочетох малка муха от рода на миджовете, а наблегнах директно на оса на #12, за да мога да избегна удърите на дребосъците.
След още няколко хвърляния се оказа, че на суха муха пне на този етап нямаше нищо да се получи.
Смених позицията, като се преместих на един от баражите, на който седнах по султански и зачаках да се успокои положението.
След още 10-на минути, време в което смених осата с две нимфи "Мръсния хари" започнах отново да ловя.
Тогава вече резултатът не закъсня. След две или три хвърляния, докато галех шнурка в осморка, придвижвайки нимфите към мен със скоростта на парализирана костенурка последва силен удър. Рибата не можа да се засече, но от силата с която се изкриви 3 пъти счупвъния ми връх на мухарката, разбрах, че е голяма.
Повторих хвърлянето, но в друга посока и тогава изтраска и първия беляк за този , ако може да се нарече зимен период на муха.
Рибето беше около 24 санта. След него последваха още 4 удъра, които за съжаление изтървах. Малко след това си тръгнах и така, мога да кажа безславно завърши първия ден от този уикенд.
На другия ден в неделя, вчера, отново бях на същото място и отново повторих същата тактика първо на суха муха после на нимфа, но поради факт, че беше по-топло, резултатът беше по-добър.
Успях на суха муха да хвана 7, 8 рибета, от които повечето бяха под 22 см и на нимфа 3 който бяха около 24, 26 см.
Това, което разбрах от двата дние, че рибата в езерцето нямаше укритие, като изключа мраморите, които бяха потопени в единия край.
За следващия път реших да нахвърлям колкото мога дървета, капини и други храсти в най-дълбокия край на гьола и така да създам условия за криене на рибата, а бе вобще да си подготва работното място. Веднъж загнездила се и успокоила в тях, рибата щеше да бъде по-безстрашна да налита на мухите ми.
Радостното беше, че безценнат ми бамбучка ще преодолее и тази година зимната боляст по мухарките "Кьошарка", чиито симптоми се изрзяваха в дългото и безлично висене в кьошето на някоя стая.
Повече информация със снимков материял, ще се постарая да дам през следващите излети, като се опитам да ви направя поне малко съпричастни на емоцията, която изпитвам от зимния риболов на муха по р.Струма по близо до Кулата.
Акулата
|