Привет на всички.
Вчерашният ден с Марто се оказахме на Тополница... и двамата загорели за екшън, нямахме търпение да разпънем катуна и мухарките, за да се потопим в тази невероятна река.
Кеф... водата бистра, буйна и студена... активност почти нулева... риби се виждаха, но изобщо не проявиха никакво гостоприемство!!!
Заредихме по една бърза бира за блясък в очите и се почна едно метане и сменяне на боеприпаси, белким се запознаем с някой от плуващите убавци... е, уважиха ни по две рибенца, колко да се каже че разходката не е на халост!!!
Не липсваха и местни ентусиасти дето изкъпаха телата си в ледените води.. та хептен не виждахме смисъл повече да оставаме.
Инак реката определено ми хареса.. каменистото дъно и чистотата си заслужават внимание... със сигурност отново ще посетя тази река!!!
Оставихме Тополница за по добри времена и се отправихме посока Септември.. та стигнахме до езеро къде Лозен.
На пръв поглед изглеждаше доста обещаващо.. невероятно топла вода.. скачания на рибки.. изобщо какво му трябва на човек... идилия от където и да го погледнеш.
Бирата и гладът дето ни напираха, не ни оставиха друг избор, освем да разпънем катуна и да се отдадем на изкушения, граничещи с хищничество!!!
Набързо Марто подпали барбекюто.. и сЪ размириса!!!!
Какво си мислите че правя
... аз беля лук за скарата.. а жена ми си пие бирата
... а уж дойде с нас за да ни е в помощ
... и после си говорим за равноправие между половете... друг път!!!!
След кат задоволихме хищническите си инстинкти и неистов апетит.. беше време да проверим и какво се крие във водата.
Изтичалото беше интересно и обещаващо.. от високите брегове се виждаха сериозни риби... но само некви дребосъци се мятаха.. имаше и бързейчета в които улових всичките рибенца.
Обаче стана опасно... тъкмо почнаха и по сериозните да се обаждат, когато в един момент се почуствах окупиран от хора разхождащи кучета, деца и цели семейства, търсещи прохлада в знойният горещ ден!!!!
То не беше пляскане на псевдо плувци.. то не бяха домашни кучета порещи водите като торпили.... стана ад.
Нямахме избор и отидохме от другата страна на езерото, белким нещо се промени.
Пробвах разни мушета.. турих и коркова... интерес обаче нулев... каръщината ни остави само с красиви гледки.
Отпрашихме към Марица.. последната надежда за повече радост.
Дълго се оглеждахме за място на което можем да акостираме на брега.. накрая стигнахме до Габровница.
Бърз поглед ни даде надежда че имаме шанс да слезем до реката.. не сбъркахме!!!!
Тихи и топли води ни посрещнаха.. камъчета и чистота... бързеи и тихажи... мечта за всеки мухар.
Отвесни скали от двете страни, превъзходно място.
Малкото оставащо ни време ни донесе достатъчно наслада, за да спим спокойно следващите няколко дни.
Тук усетих и силата на новата ми придобивка.. останах си направо изненадан от качествата на тази убавиня... 4-ти клас на 2.70... с една дума резачка!!!
Сякаш сънят ми се сбъдна.. събудих са набързо от силният грохот на приближаващият влак
... линията беше близко до реката.
Жената я оставих на брега под сенките на дърветата.. кротна се на пейка направена от местните хорица.. място на което може да се седи без да ти омръзне.. идилия за която градските чеда като нас често си мечтаят.
Кулминацията на излета...
Прицелване...
Огън...
И гоооооооол....
Браво Марто.. скъсай ги пич!!!!
Така завърши този щур ден.
Излета се осъществи изцяло с помоща на Мартин.. за което сърдечно му благодаря!!!
Поздрави на всички.