Бат Стан написа:
...и навързах десетина седжа от еленова козина. От най-елементарните...
Честно казано, драги колега, практиката често води до заключението, че обикновено най-елементарното е най-удачното. Аз си падам малко грандоман и обичам да слагам екстравагантни и въобще изперкали мухи на повода. Поне преди, щото, както казах по-горе, опитът не просто учи, ами направо набива в главата друго.
Ето например, миналата седмица около час напълно всуе се пробвах с реплики на насекоми, които нямат нищо общо с природните условия тук. А мухите хубави та красиви, хем разноцветни, хем убедителни, иде ти сам да ги налапаш. Че и скъпи на всичкото отгоре. Добре де, обаче рибоците дори не скачаха по тях, тук таме по някое подло и изнервящо подръпване. Еми какво да разправям, след споменатия час вече силно псувах.
Хомо сапиенс затова се нарича така (или поне претендира), доколкото дейността му би следвало да бъде заета предимно с мислене. В лице с тъжния екзистенциален факт смених поредната екстраваганция с ето това:
Най-обикновена и повече от досадна лайнарка. Абе лайнарка, ама за 2 лева
. Вярвайте ако щете или не, след два-три размаха първият чревоугодник направо излетя от храсталака и я захапа. Това е той:
На последващ етап се обадиха още двама подобни. А са ми кажете, не са ли лайнари, че на това се мятат?
Впрочем, случи се и нещо весело. Поводът ми се оплете в гъстия шубрак и се закачи на някакъв клон заедно с Безценната ми (2 лв.!). Дръпнах малко по-силно, клонът се оказа сух, та се отчупи, и вижте какво вдигнах от реката:
Представете си, този синеочко, от вида на онези симпатични, занимателни и миролюбиви насекоми, които много харесвам, си седял мирно на клона, чудейки се навярно дали да не дойде да кацне върху пръта ми, когато поводът се омотал няколко пъти върху него и мухата буквално го целунала. Ей тъй си седеше, овързан, крайно изненадан и безпомощен. Стана ми едновременно тъжно и смешно, защото вероятността подобно нещо да се случи е съвсем минимална. Е, животинката бе внимателно освободена и оставена на земята, където сащисано се залута насам натам. Ще се оправи.
Аз пък риба повече не хванах, но емоциите и поуката си заслужаваха