Здравейте колеги,
Ще ми се да споделя някои свои впечатления от две-три седмици назад. Нямам напоследък големи възможности да излизам извън София, та съм принуден да обикалям поне още две седмици Лесновската и Искъра в един порочен и тъжен кръг. Това, което забелязвам, е че нещата спрямо предишни години и съответстващи периоди са се променили. И то не към добро. В по-широк аспект съм изказал наблюденията си в тази препратка
http://decortes.snimka.bg/fishing/ribite-na-dark-muharska-m-ka.686621 Едновременно с това, ще ги изложа накратко и тук. Очите ми са свидетели на пълното отсъствие на онова приблизително 45 градусово огъване на пръта, на което така се радвах през 2010 г., и в малко по-малка степен през 2011 г. Тази година е мизерна. Един от най-големите и редки екземпляри, които съм удрял, приличат на този:
Нещо повече. Очите ми наблюдават наистина задоволително присъствие на риба. Но тя не скача и не лапа мухи както преди. Преди две години поставих личния си рекорд 36 бройки за няма и 500 метра. Тази година на два пъти по същия маршрут ми се случи да не ударя нито една. А ги виждам, има ги. Но сменям мухи една след друга с един и същ резултат. От време на време по някоя заспала пишка.
Ятата с вариращо от няколко рибока до такива над 50 се крият около камъните или лежат ниско на дъното. Почти не се качват на повърхността и не скачат, гонейки мухи. Ето една картина, отразяваща положението в различни места на споменатите реки:
Виждате ги, по средата и в горния ляв ъгъл. Пак напомням, риба има, понякога минават и ята с три-четири подводници с атомни двигатели. Водата е чиста, обектите са на прицел. Какъв е подходът? От различни места, по-отдалечени или зад храсти, с голяма точност се захвърлят различни мухи пред, над, зад и встрани от ятата. И какво, ще попитате вие? Ами нищо. Пълна индиферентност. Пораздвижат се, някоя от дребосъците прояви инцидентно любопитство и толкоз.
С тъга ви информирам, че най-често закачените водни духове са с подобен размер:
Вчера в неделя направих грешката с надежда да се кача по реката над Панчарево. Оказа се фраш с народ, не човек до човека, а компания до компанията. Тук странни групи от голи мъже, там грозни, невъзпитани и полуголи деца, крещящи и къпещи се в реката... Ятата от рибоци летяха натам-насам като изоглавени. Случайно ми се закачи една заблудена бройка. Казах си, че тая няма да я бъде, и слязох под Стената. Там също ужасно много хора се къпеха, пляскаха, викаха и слушаха чалга. Останах в присъствие на духа и с презрително стиснати зъби ги отминах. Влязох облекчено и радостно в реката и:
Пак такива, но поне много. Е, много-много, за около стотина метра не повече от двайсет бройки. Но поне някакво усещане за живот. И все пак, както от известно време насам, и днес тегне нещо тежко в сърцето ми. Няма ги онези мощни удари, които преди ме караха почти да вия от радост. На фона на редките удари на дребосъците тишината от отсъствието на кефалите с размери от 25 см. нагоре звучи ужасяващо.
Та това, колеги, исках да кажа. Терсене ми е. Тъжно.