Привет мухарски братя,
Дойде ред и аз да напиша за един от мойте риболовни излети
Това за което ще ви разкажа беше запланувалон като един много вълнуващ риболов, а се получи един прекрасен преход. Бях чул разни легенди за това, че р. Горица в горното си течение има петнисти и се разбрахме с един приятел да я посетим. В последния момент се оказа, че моя приятел няма да може да дойде, но мен нищо не можеше да ме откаже и реших да отида сам. Тръгнах от гр. Сапараве баня и след около 20 мин. път с кола вече бях на писта Ждеро (правирното име на пистата е Аждеро). Оборудването ми беше като за лека разходка в планината - добри планински обувки, щеки, раница с вода, аналгин, дъждобран, два двойни сандвича и задължително шоколад. Единствената ми информация за тази част на Рила беше от Google Earth. Знаех, че там няма обхват, но бях спокоен защото имах Google Earth на телефона и по всяко врме може да се ориентирам къде съм което ми се наложи да го правя поне 5-6 пъти.
Първото ми изпитание беше да изкача пистата и цялата противопожарна просека. Имаше някакво бегло подобие на пътека, но много беше трудно да се следва. Струваше ми се, че тази година съм първия човек, който минава от там и определено не съм далече от истината.
След около 1,30 часа изкачих пистата, която по средата изглеждаше така:
По едно време вече виждах края на гората и започването на частта където има т.нар. алпийски пасища, но тук действителността беше коренно различна от това което очаквах. На 500 метра след гората имаше невероятно гъст и нисък клек, а тъм където нямаше беше пълно с малинаци. Бухвално тези 500 метра ги изминах за над 1 час. Падах, ставах, целия бях в надраскано от малини и клоните на клека, но не обръщах внимание на тези подробности защото знаех, че съм много близо до реката. След като преминах през тази малка природна клопка изведнъж пред мен изникна ей това:
Това е една бачия с около 200 овце. Имаше двама овчари с тях. Поздравих ги, но определено не бяха от най-разговорливите. Казаха ми, че правят сирене и след това го свята с коне. Най-важното което ми казаха, е че реката е на 30 мин от там зад един хълм. Не знам тези хора как разбират разстоянието, но аз след 10 мин. вече виждах реката. Най-вероятно бедния ми речник е причина да не мога да ви опиша както точно се почувствах като видях реката, но това беше един от онези моменти, които ти се иска никога да не свършват. Толкова бях доволен, че седнах и запалих една цигара без да бързам за никъде защото знаех, че съм изпълнил на 70% целта си, която беше да просто да се махна там където няма живо пиле.
Самата река в горното си течение може да се квалифицира по-скоро като малко планинско поточе изглеждащо така:
От това което бях видял за реката от Google Earth знаех, че тя 4-5 извора, които в последстивие се събират и реката вече става доста по-добра зи риболов. Аз фактически бях на един от тези извори. Веднага приготвих такъма. Като дете съм ловил по подобни реки с директен телескоп и знаех, че по това време на годината имитация на скакалец е добра опция. Пробвах да риболовствам на определени места, но определено природата около мен ми доставаше по-голямо удоволствие в този момент и в един момент просто спрях да ловя риба. Реално това заради което не бях спал 2 дни, а именно риболова беше изместен от гледките, които се откриваха пред мен. Правил съм много излети в Рила, но никога в тази част и никога не ми се беше случвало да не виждам същества на два крака около себе си.
Тогава реших да тръгна обратно нагоре по реката да видя от къде точно извира. Прииска ми се да пия вода точно от извора на реката. Обзе ме една страхотна еуфория за това, че ще посетя места където да сега не съм бил и с бодра крачка се отправих нагоре към извора. И за моя най-голяма изненада видях още една бачия.
На нея срещнах един мъж, който умираше да си говори с такива като мен
Човека ми разказа, че преди 89 година бачиите в планиата са били толкова много, че хората са се карали къде да се пасат овцете защото не е имало достатачъно място за всички. Аз от моя дядо знам, че овцете са се пасли в района на 7-те рилски. Нещо което в днешно време е немислимо.
Попитах мъжа дали има възможност от някъде да видя Отовишкото езеро. Обясни ми, че ако продължа нагоре по реката ще стигна до един хълм от където ще мога да го видя. Това ми беше достатъчно, за да запаля с 200 нагоре.
Вървейки по реката видях видях едно вирче с бетон и решетка веног. Не можех да повярвам, че от толкова високо се взиме водата за пиене. В последствие разбрах, че от там водата отива направо на хората в чешмите. Знаех си, че пием хубава вода, но чак пък толкова...
[img
http://www.prikachi.com/images/320/5451320a.jpg[/img]
Продължих още нагоре и в един момент пред мен изникна долината на река Отовица
Седнах на един камък и бях в такава хармония, че забравих да гледам за езерото. В един момент се сетих за него и го видях в далечината. Снимката така е направена, че само опитно око може да види къде е езрото. Убеден съм, че този планински лъв и мой приятел Марио от Дупница не би се затруднил... Марио ще ти се обадя да те питам къде е езерото на снимката
При вида на езерото направих втората голяма глупост за деня (първата беше, че тръгвам сам в планината), а именно тръгнах с такава скорост към езерото (защото вече минаваше 13 часа), че направо си тичах. Глупост е защото при една стъпка на криво щеше да стане страшно при положение, че съм на майната си и съм сам. След около 40 мин вече бях на езерото. Оперделено езерото не беше нищо особено и малко ме разочарова. Просто беше малко и плитко, а незнайно защо аз очаквах нещо много повече и може би заради това беше разочарованието ми. И тук вече стаха уникалноооооо. На езерото имаше едно стадо с диви коне. Виждал съм много такива стада в Рила и винаги им се радвам. Само като информация ще кажа, че в тези стада може би едно 60-70% от конете никога не са докоснави или яздени от човек. Те са напълни диви. Всяко стадо има само един мъжки (ебаси гъзара) защото ако има повече се бият за надмощие. След известно време от долината на реката се зададе едно стадо с овце и едно куче което в буквалния смисъл умираше ей такъв като мен да го гали. С конете и кучето изкарах около час. Оставям снимките да кажат това което аз няма как да пресъздам, а именно...
И така не ми се тругваше, но се налагаше. По обратния път видях още едно стадо с около 40-50 коня, които бяха уникални позьори.
За да се добие представа за коя част на Рила говоря направих един принт скрийн на маршрута ми. Оказа се, че прехода ми е бил около 18 км. за 9 часа. На снимката от Google Earth има един голям бял облак и вляво от него се вижда едно езеро. Това е Бъбрека от 7-те рилски езера. По същото време там най-вероятно имаше между 2-3 хил. човека, а там където бях аз имаше 4-ма овчари, няколко кучета 400-500 овче и около 100 коня...а и да не забравим... имаше и един влюбен в мухарството младеж
П.С. Никога не правете такава глупост като мен да ходите сами на подобен преход и да тичата в планината. Тя няма да избяга. Аз просто имах късмет в този ден всичко да е ОК.
Надявам се да ви е харесало въпреки, че за риболов почти не става на въпрос, но...