Привет на всички ловящи с мушички!
И бре орооооо, а такаааа, а-хъкмнааа:”Пролетта на рамото ми кацна жива и зелена, жива и зелена, скоро е Гергьовден”..., пей бре, келеме, стига си джвакал от тоа локум, Асане, жегни му един шалтак и на ония последния, а тоя..., да, посинелия, че ки глътне свирката, кажи му да духа, не да смука, миритията му неден...
Ибреееее животеееее, пау-пау-пау!!!
Простете колеги, мухари, но се върнах назад в приятните спомени от изминалия уикенд в покрайнините на Сан Дански, преминал под сладките звуци на зорните, циганския хор на с. Вълково – “Изстрадала душа”.
Както вече разбрахте, бех малко така на разтуха по канала на селото, всеки, който е минавал от там го знае.
Тъй като Струма река славна, по тва време на годината е мътна и кървава и както обичам да казвам в нейните води често може да се забележат крави с телета кочини с прасета и секакви кучета, котки, орли, змии, гущери и настапени жаби, влачени и измъчени от водната стихия, затова реших да опитам едни места отбити от огромното течение, в които цяла зима огромни стада с мрени, беляци, бойници, гърбучи, щуки, лъскачи се крият в коренищата на потопени върбалаци и храсталаци.
И едно от тези места беше канала при с. Вълково.
Нивото на водата там е горе долу постоянно, Цветът на водата беше като на бай Кутилска боза, ехехеее. Чудите се каква е тая Бай Кътилска боза, ми не се чудете уе ки ви кажа.
Има един Бай Кътил от с. Вълково викат му Бистрия, че от край време държи хоремака на селото и продава разредени течности: тва олио, оцет, бира, боза, вино, ракия сичко го разрежда мискинина му с мискинин с вода. Има си даже и една велика мисъл и току я подфърля по-некога: “Водата, братя, е универсалния разтворител, ако не вервате питайте химиците от БАН.”
Та за какво говорех, а да за цвета на водата в канала, точно такъв един като бистра боза.
Бех така през уикенда, да провера дали беляците не са се разбудили вече и да не са прозели ония ми ти усти за некоя и друга нетърпелива пролетна мушица.
И точно в горния край на канала, точно след шафарите ги спипах да шетат из повърхността като габровски моми в съботен ден.
Брей, си викам ми сега да ми е жива и здрава новата слугиня, моята нова тояжка, та да я видим как ки се представи на днешната пробна първа работа.
Малко ми домъчня за старата безценна бамбучка, че я изоставих, ма нема да скучае и тя де, ки се предпази от “кьошарка”, защото и предстои тежка служба при по-малкия ми брат, Краси, че момчето е начинаещ, та да има така изпитано оръжие подръка.
И какво ставааааа, цяло ято изгладнели беляци търсещи сочни хапки стоят пред мен, а аз до тях с новата слугиня и една колекция нови и неизпитани мухи, това ако трябва да го опиша с една дума бих казал – премеждие.
Използвах неколко нови мухи, първата еднодневка с найлонови крилца, вече с доказан болезнен ефект, от която още балканки по Панега се давят с чувството на чуждо тяло в устата(ехехееее, междудругото, ако хванете некоя балканка по Панега и като я държите в ръце, ако се отваря уста с мътен поглед, да знаете че е от това).
Вората е съвсем нов модел, изпитан за първи път – мокра муха паяк.
И двете се представиха блестящо...
Около дватрийсе беляка за пръв път опитаха новата колекция, ехеееехехее, и останаха доволни...
Кариесите им бяха отстранени без опойка...
Като за финал ще ви посъветвам няколко неща, ходете на рибка по по перките да я щипкате, търсете места без течение и около 1, 2 часа след пладне, използвайте фини мушици, защото рибата е горе и пляскането бързо ви намаля шансовете за по-дълготрайно удоволствие.
И другото което искам да ви кажа, ехехеее, колкото и да ви говоря и пиша, най-накрая се показва Павлин от Пловдив с поредния си улов, ехехехеее и останалите млъкваме и започваме да се молим. Да е жив и здрав и да ни радва се така...
Поздрави на всички, тръпнещи да изпитат новите си мухички, по реки и канали не само от София до Кулата!
Радо
|