Привет на всички четящи и преглеждащи тази тема.
Струмиадата продължава.
Разкошното време дето ни го предостави Октомври, не ми остави голям избор... та у събота зарязах всичките си ангажименти и се понесох директно у гьоло!!!!
Почти до обяд си беше доста студено, по рано сутринта и слана имаше, но пък след обяда си стана истинско лято.
По стари познати места се пуснах, водата обаче ледено студена, рибите доста капризни, доста им настоявах докато некое се излъже независимо от мухите.
Като цяло активността доста е понамаляла.. сезона си отива май, ама нещо ич не ни се иска.
Ами да пусна фотките, пък ще разказвам заедно с тях, че това може и да е последният добър рипорт от реката... така че моля да ми простите ако се увлека повече от необходимото в приказки и фотки.
Отначало се почна с дребните рибета...
Постепенно ставаха малко по едрички...
Това което ми направи впечатление е че нямаше заигравка с мухата... тръгнеше ли атаката, няма побутване, скачане и назландисване, директно налапва и толкоз... а пък борбата беше не повече от пет секунди и рибите се предаваха.
Намерих ги точно под тези върбалаци... пусках мухите на изтичане.
В продължение на два, три часа обхождах периметър от около 50 метра, доста добре се отчете мястото.... обаче шило в торба не стои, писна ми и макар че знаех че повече може и нищо да не хвана, зарязах това място и отпраших нагоре по течението.
Това е малката Бистрица... беше направен някакъв мини бент на нея, така приближавайки към нея... въх, на спокойствие точно над големите камъни се препичат пет, шест рибета къде 40 сантима.
И ми кипна кръвчицата... ще пипна едно та квото ще да става
.... да но а се покажех или стъпех на брега, щяха да ме усетят и толкоз.
Напраих няколко маневри в тила, отзад и отпред.... и накрая се сетих за тактиката на Бате Райко.. да ме прощава че използвах неговият патент в случая.
Та единственият възможен начин да не ме усетят, беше пълзешком.... подаването... знаех че имам право точно на един опит.... ами успях да метна мушето точно между тях.... няколко секунди затишие.... и първата ми мисъл беше че пак ги пропущих и сигурно са отплували.... само леко подръпнах и мухарката се сгъна....
Тоз мой пусти късмет, най дребното между тях се излъга... ма като се разшляпа, онези бабанковци се разлетяха кат торпили... такова прескачане на камънаци не бях виждал.
Та ей го и арестанта...
Чак по късно забелязах че и обектива на фотото се е зацапал, ма ей на... ся и на фотките си личи.
Продължих нагоре по реката... само дребосъчки, с всяка измината минута ставаше все по отчайващо.
Вирчето на долната фотка, също държеше чудесни рибки... наблюдавах ги от високо... докато не ме усетиха.
Малко преди да приключа, че започна да застудява, пък и рибите хептен спряха да налитат мушетата.. усетих как на единият ми крак става по студено, докато изляза вече подгизнах здраво... подметката на ботушчето се беше сцепила и всичко приключи... излета нямаше да е успешен ако си бях останал сух.
Ето и мухата дето според мен се представи най добре от тези дето пробвах... рецептата е взета от Румбата от Перник, разработката е изцяло моя.
Прибрах се през чукарите и черните пътища... така утолих и моторджийската си страст, напраих и някоя фотка от баирите дето превзех..
Това е всичко от мен... пожелавам ви още слънчеви дни и успехи.
Бъдете здрави !!!