Здравейте, колеги,
Както обещах, в неделя в 9:00ч. бях на устието на язовира. Гледката беше страхотна, извадих фотоапарата за да ви я покажа и изненада - забравил съм да го заредя.
Закусих на място оглеждайки водата, но нямаше признаци на живот. Все пак докато разпъвах мернах едно малко кленче и започнах да го обстрелвам. Явно не ми хареса мухичките и след 10мин. се врътна и изчезна. Поогледах още водата метнах профилактично няколко пъти, но нямаше ефект. Почудих се какво да правя и реших да поема по реката, най-малкото да се разходя, с идеята към обяд пак да се върна на устието да проверя дали са се появили кленовете.
Вървейки нагоре видях интересни животинки, различни билки и няколко местенца, който можеха да се пробват. Първите няколко ги огледах добре и се отказах, бяха толкова малки и неудобни, че трябваше да замятам само с лидера и затова ги пропусках и вървях нагоре по течението. Докато не стигнах едно място, на което видимо имаше живот. Кефалчета (така ги знам аз кленовете) от по пръст, пръст и половина събраха нещо от повърхността на водата. Сложих една муха, която не бях пробвал до сега, купена единична бройка от един магазин в Стара Загора - сега я оприличавам на Goddard Caddis, но не съм много сигурен. Имах достатъчно място да хвърлям и започнах да ги обстрелвам. Почти на всяко подаване имаше атракция към мухата, но явно им идваше голяма и неможеха да я налапат. Поредното замятане, последвало скачане по мухата, засечка и ИЗНЕНАДАААААА
пръта се сгъна до половината, кратка борба и един батко излезе за снимка - клен около 25см. Имайки предвид размерите на реката бях шашнат и естествено много развълнуван, защото това ми е първият сериозен улов с мухарката. Извадих го на брега, плеснах се по челото и си викам "как може точно днес да не заредя апарата?", тогава се сетих за телефона направих му две снимки и по живо по здраво пак във водата. Преместих се 3-4м. по-нагоре, и започнах да подавам около друга група 10см. кленчета, пак същото немогат и немогат да я налапат тази муха. Реших да не я сменям защото е атрактивна и все ще се намери наякое с по-голяма уста. Няма и 15мин. по-късно, поредното подаване, поредното скачане, засечка и не мога да повярвам
- пръчката пак сгъната до половината, кратка борба снимка и във водата (стори ми се малко по-голям от предишният). Пак се местя 3-4м. нагоре, продължавам да подавам и най-накрая намерих от тези малките с голяма уста - бърза снимка и да заминава. Продължавам на същото място, при едно от хвърлянията обаче закачих храстите до мен и лидера се оплете. Развързвам на място, в това време поглеждам във водата и замръзнах на място - 3-4 клена с размери 40-50см. направиха една парадна обиколка на мястото където хвърлях, дойдоха на 1м. от мен и се врътна на обратно.
В най-смелите ми мечти в тази река не е имало кленове над 15см., седя гледам малката рекичка, гледам рибата как отплува и не знам на кой свят се намирам. Извадих още 2-3 от тези дето са по пръст и половина, осъзнах обаче че с всяко вадене рибата се местеше с няколко метра по-нагоре по течението, и гледах възможно най-бързо и тихо да ги пусна - те пропуснаха фотосесията. Малко по-малко се местих нагоре по реката и стигнах до етап в който подаването беше невъзможно (поне за мен) и това го разбрах като след поредното закачане в храсталаците, уловистата муха остана нейде там (добре че миналата седмица снимах кутията, та да я видите и кажете каква е реално
). Докато вървя нагоре да търся друго място ги видях тези големите 3-4 клена да се връщат надолу по реката, явно изплашени от мен. Трябваше да прекося реката, ботушите ми преляха и беше ясно, че това е краят на риболовният излет, а и се появиха облаци и вятър.
Така или иначе минах покрай устието на язовира още веднъж, огледах внимателно, но нямаше и следа от кленовете, виждаха се само каракуди в плитчините.
Прекарах един страхотен ден сред природата, с много риболовни емоции който ще помня дълго време.
Малкото направени снимки, може да разгледате тук:
https://www.dropbox.com/sh/qjtrjrv3bmf741g/HbT4vsTeHsПоздрави,
Крис