Много празници, много нещо...
Ядене, пиене, веселба - няма край! Едвам успях да се измъкна на два пъти по за 3-4 часа, та да отскоча до Ибър, а уж беше само на 10 км.!!!!
Има нещо много мило в това поточе - диво, непосетено, неразорано, обрасло в умерени граници! Е - не ви трябва гащеризон, няма 40+ см., но поне никой не ме безпокоеше, даже първия ден се поизплаших, че съм толкова сам, когато нещо почна да сумти и да бута камъни някъде високо над главата ми...
Рекичката изобилства от ей такива вирчета:
В това второто обаче се разигра една малка жмичка с разни дребни шаренки. Накрая, след 10-15 безуспешни опита за засечка, се изплющя тая красавица:
Чао, до догодина:
Запомнете това вирче!!!
Нагоре имаше и по-хубави места, но уви - неудобни за кастинг или лишени от живот!!! Странна работа са рибите - гледаш някой чуден вир, мечтаеш си колко красавици ще откриеш там, а тях хич ги няма! А в такива малки плиткажи - по 6-7-8 наведнъж!
На двеста метра по-нагоре си харесах ей това място:
Точно до клонките на изтичалото, при изтеглянето на шнура за ново замятане се "обеси" ей тоя малчуган:
Красива и лакома - дано порасне и да даде поколение!
Тук обаче настъпи драмата - подадох вляво от пяната на вира и след 2-3 секунди - колкото водата да изпъне лидера ми - последва бесен удар - не толкова силен, колкото мощен, безкомпромисен, дори арогантен!
Засекох (то нямаше нужда де), поведох и съжалих, че съм с 0,12!!! Чао, мерси за пиърсинга... Ако някой ме снимаше отстрани сигурно Боб Сагед и Вин ди Бона щяха да върнат на екран "Най-смешните домашни видеоклипове" само заради мен... Идеше ми да се гмурна и да плувам след рибата, докато не я върна заедно с мухата...
Понеже и друг път съм вдигал адреналина така и резултатите в по-нататъшния риболов са били винаги ужасяващи за екипировката, реших да си тръгна...А и беше почти 8 вечерта...
На следващия ден получих втори шанс да половя, но срещу условието да взема с мен 9 годишната дъщеря на нашата домакиня! Дете малко разлигавено и опърничаво, свикнало на охолство и удобства, но интересуващо се от природата! Помърморих недоволно на ум за суеверието "жена на борда", но се съгласих и поехме нагоре към Радуил! По пътя успях да разкажа на хлапето някои интересни факти за пъстървата и изобщо за риболова и то се захласна.
Спряхме колата, взехме багажа и бегом нагоре! Детето се оказа издържливо и дяволски подвижно, почти ме измори да го гоня. Понеже се страхувах да ходя много по реката, а и понеже "онова" вирче беше удобно за наблюдение, реших да я заведа там и хем да помятаме, хем да погледа удобно...
Потренирахме и установих, че хлапето може и да стане "мухар-ка"... Стана и интересно как се мята и как се лови и аз не чаках да ме подканя излишно! Пропълзях до вирчето, като и показах къде и как да се скрие, за да не плаши рибите. Тя имаше прекрасна видимост и играта започна!
2 часа! Точно толкова ми трябваха, за да регистрирам първия удар! Смених 5-6 мухи, накрая вързах една СДС с жълт УВ дъбинг и тутакси имах атака! Не успях да сазека добре, но за сметка на това при замятането я оставих някъде над себе си в клоните...(тоя пуст адреналин!)!! Търсих, търсих - нямам друга жълта! Ядосах се на несръчността си и вързах един комар със СДС крила на #14! Типета вече беше 0,18 (вероятно затова бяха толкова фалшивите атаки!?!?!?) и спокойно подадох там, където вземаше най-голямата риба! Уверено и елегантно, даже малко артистично лапаше комарите тая гад, а те пък ме ядха мен! На 19-то подаване, малко преди да се откажа, последва учебникарска атака! 3-та на БФЦ си е твърда въдица и не дава никакъв шанс на противника!!! Детето пощуря! Прескочи през камънаците за секунда и изпляска в реката до мен за да пипна за сефте риба през живота си!!! А рибата бе красива:
Момиченцето искаше то да я върне обратно:
Риба 28-30 см. Красив мъжкар! Като усещане - малко по-дребна от изпуснатата предната вечер! Направо не вярвах, че може да станат толкова големи в това поточе!!!
Явно следващия път ще се катеря до каптаж 1900, да видя там как са чудовищата...
Преди 3 години местните бяха зарибили с американка, миналата година аз хващах само дребосъци по 10-15 с.! Извода е, че балканката оказва тотален терор на американките, а и също, че се самовъзпроизвежда в тая мижава вада... Природата си знае работата - стига да не и пречим!
Ако имат път натам - разходете се по рекичката, красива е, теренът е леснодостъпен и неособено "урбанизиран"!!!
Наслука!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
](./images/smilies/eusa_wall.gif "Brick wall")
