Здравейте, колеги,
Цяла седмица се чудих къде да направя откриването. След консултация с колеги, в петък сутрина дестинацията беше избрана - река Марица след Костенец или по-точно между Момина Клисура и Сестримо. Даваха го с превалявания и гръмотевици, но това не ме отказа. Проблемът доиде, когато петък вечерта разбрах, че няма да мога да ползвам колата. Позачудих се какво да правя, но пуста му краста... няма отказване!
След известно ровене из нета взех решение - ставам събота сутринта в 6ч. , в 7 вече съм на гарата, а пътническият влак за Симитли ще ме остави на Момина Клисура към 9:30ч. Така и направих с ясната идея да "скитам" цял ден срещу течението на реката и да хвана последният влак от Сестримо в 18:25ч.
Като резерва срещу прогнозата за лошо време, проверих за по ранни влакове за връщане - оказа се че горе-долу на 90мин. минава по един пътнически влак. Както обикновенно си взех и още един кат дрехи, че не се знае дали няма да падна в реката. Дъждобран нямах, но разчитах на якето което на слаб дъдж държи. Заредих се с доволно количество сандвичи и кроасани, малко вода, ботушите и останалите рибарските принадлежности... абе раницата едвам я затворих.
След едно живописно пътуване, рано сутринта в събота се оказах на предвиденото място - гара Момина Клисура. В първата възможна пътчека се шмугнах към реката. Малко по-малко се придвижвах нагоре, виждаше се активност във водата, но атаките бяха малко.
По едно време до мен цъфна един колега с булдо и след като си разменихме по две-три приказки, че нещо рибата не е достатъчно активна, тръгнахме нагоре по течението. Ех горкия ще си счупи краката да бърза пред мен да облови всяко едно място предлагащо възможност за замятане или вероятност да държи риба.
Реших, че е безполезно да се гоним и си харесах едно място, на което да поостана малко по-дълго. Това ми решение не беше случайно, мястото изглеждаше много подходящо за пъстърва. Докато се чудя къде да застана за да заметна, едно рибе 15-тина см. изкочи над водата точно където се каних да хвърля. Бях убеден, че е малка пъстървичка, точно зад един камък на ръба на спокойната вода и течението... както е уписано по книгите. Бях вързал един Deer Hair Caddis, и като видях активността на рибето, не се бавих да сменям и направо заметнах. Течението беше доста силно и използвайки максимума от моите възможности за кастинг, направих няколко подавания на желаното място. Поблемът ми беше силното течение което не позволяваше на мухата да стой повече от 5-6 сек. преди да започне да се тътри. За около 20 опита все на това място видях две атаки по мухата, но явно много бързо преминаваше или пък рибето не успяваше да налапа... не знам, може и нещо в мен да е проблема, но така и неможах да го излъжа. Реших да не си губя времето с него и да продължавам. Видях още няколко групи от по 2-3ма колеги тръгнали за мряна. Този дето бързаше напред така и не го видях, но ясно си личаха стъпките му в тревата и по сухите камъни, а на местата предполагаши по-големи кефали липсваше активност.
Поне от два часа бях на реката, а сефтето липсваше... Прецених, че съм нетърпелив и най-добре да похапна и да почина. Понеже ботушите ми бяха под коляното, вървенето по реката и особено смяната на брега беше нещо изключително трудно и бавно. А аз все още безславно се движих срещу течението.
На поредното, преценено от мен, като перспективно място вече арестувах и първият разбойник. На същото място имах и други атаки, но ги изпуснах. Сменях мухи и вървях нагоре...
Към 12ч. като от нищото започна да прекапва, прецених че това неможе да ме спре и продължих, но за около 10мин. яко се засили. За мое щастие тове беше само за кратко и отмина.
Програмата беше ясна - около 18ч. трябва да съм стигнал Сестримо и нямаше време за губене. Перспективните места получаваха няколко замятания и след като няма активност се продължава нагоре. Хванах няколко рибета, видях много красива природа и бях доволен.
На едно място пробвах клинкерхамер парашут и веднага имах атака - засечка и нещо натежа доволно. Докато го докарам до мен видях, че се движи странно във водата и като приближи на около метър видях, че съм го ковнал отстрани... за щастие не беше дълбоко и се откачи даже преди да съм го издърпал за снимка - кефал около 20-25см.
По нагоре пак прецених едно място за пъстървово - хвърлям - атака - засечка и нещо натежа. Викам си най-накрая първата пъстърва с мухарката
извадих го възможно най-бързо и ... немога да повярвам - кефал! Останах малко разочарован, но явно не беше това денят в който ще хвана пъстърва, а и все пак бях тръгнал с ясната представа, че пъстървата по-скоро би била голям късмет.
На един камък съвсем случайно мернах нещо интересно и му отделих няколко минути за фотосесия - излюпване на водно конче. Имаше и доста гъсеници който си заслужаваха снимката, но само две успяха да се класират.
Някъде към 15ч. видях силна активност в един участък и успях да фотографирам още няколко разбойника, добрали се до мухата ми. Имаше и едно рибе с рекордни размери от 5-6см., но явно с голяма уста.
Към 17ч. Пуснах GPS-а да се ориентирам къде съм спрямо гарата и осъзнах, че малко трябва да се забързам за да мина по целият маршрут. Малко след това се чуха гръмотевици и аз се зачудих какво да правя. Последвах плана с движене срещу течението и бързо облавяне на перспективните места. Това не продължи дълго, защото започна да прекапва и за 5мин. се превърна в сериозен дъжд. Именно тогава за мен започна истинското приключение!
Температурата рязко падна, водните капки станаха огромни и освен силния вятър имаше и доста гръмотевици. Веднага през главата ми минаха 4-5 много ясни картини, покрай какво бях минал преди не повече от 30мин. - няколко дебели пъна стърчаши по 2-3м. над земята и целите овъглени, явно от предишни бури. Веднага свих въдицата, облякох якето от раницата и в бързината ми дойде на акъла да сложа раницата на гърба и след това да облека якето. Това ми решение щеше да се окаже от голямо значение след време.
Валеше вече от 20мин. и не изглеждаше да спре скоро, а аз си чаках сред крайречната растителност да отмине. Осъзнах, че ако не се взема в ръце и не тръгна през тази завеса от водни капки, ще си изпусна влака и тогава ще стане интересно. Тръгнах да цепя под прав ъгъл към ЖП линията, но ударих на камък или по скоро на къпинак - висок 1-1,50м. и без пролука в близките 20м. нагоре и надолу по течението. Освен това и беше на открито нямаше дървета който да ме пазят от дъжда. Пробвах да направя 1-2 крачки, но безуспешно и същевременно много се намокрих. Върнах се 50м. надолу по реката и пак под прав ъгъл поех към ЖП линията и какво мислите имаше там? Да! Същият такъв капинак... позачудих се какво да правя, вече бях се понамокрил, времето вървеше, а аз вместо да напредвам се бях върнал назад.
Взех да се панирам, че няма да стигна на време до гарата, но някак успях да се взема в ръце. Бързо смъкнах якето, което макар и мокро топлеше, свалих и раницата от гърба извадих ножа и отсякох един хубав дрянов прът около 2м. и бях решен с негова помощ да преборя къпинака. Както казват "мокър от дъжд не се плаши", аз вече бях мокър и нямаше какво да губя - излезнах от шубрацте който доста ме пазиха от дъжда и започнах - замах на ляво и дясно с гегата по къпинака и след това 2 крачки и повтаряме. Къпинака не беше повече от 20м. но само аз си знам как се преминават... След което картинката стана още по-интересна - малък хълмм, а като го преминах и голо поле... нали се сещате гърми се яко, а аз стърча насред полето. С бърза крачка и нещо като молитва стигнах до линията и оттам до гарата имах 200-300м. който изминах по чакъл. Докато стигна гарата и дъждът спря, гръмотевиците отминаха и имаше надежда да изпече слънце - часът беше 18:05.
А забравих да ви кажа за гарата - гарата реално представлява един перон, няколкото сгради са отдавна затворени и аз съм на открито мокър до кости. След като спря да вали реших да проверя дали не е останало нещо сухо в раницата. Свалих мокрите дрехи - включително и боксерките (добре че беше пусто и нямаше хора), извадих дрехите от раницата и за мое щастие имах едни сухи маратонки, едни сухи къси гащи, сух потник и един наполовина мокър анцуг - това ми беше предостатъчно! Преоблякох се прибрах мокрите неща в мократа раница и слънцето изпече, обърнах се с гръб за да ми изсъхне анцуга. Настроението ми взе да се връща!
Когато обърнах гръб на слънцето пред мен се разкри невероятно красива двойна дъга. Това беше кулминацията и не пропуснах да направя няколко снимки.
Докато чаках влака видях малко мравки и реших да направя макро снимки за да може да служат за мостра при правенето на мухи.
Влакът дойде само с 10мин. закъснение и аз поех по обратният път към София. Денят беше преизпълнен с емоции от всякакъв род, но както са казали хората - всичко е добре, когато завършва добре!
Въпреки, че не хванах първата си пъстърва на муха, съм сигурен, че дълго време ще помня този излет.
Единственото за което съжалявам е че не съм правил достатъчно снимки. Фотоапарата ми е водоустойчив и можеше да се направят много снимки описващи ситуацията с дъжда по-цветущо, но може би паниката е надделяла.
Ами това беше от мен. Пожелавам ви много полужителни емоции и много арестувани риби през сезона!
П.П. Снимките са без редакция, така че ако някоя изчезне в последствие да не се чудите. Ето ги и тях:
https://www.dropbox.com/sh/xx3c0g0d5bpj1d9/K0xkpVzUbTПоздрави,
Крис