Привет на „целокупното” мухарство. Ще драсна няколко реда, за да разкажа как минаха последните ми няколко риболова из България. Всичко започна на 21.06 (петък). През следващата седмица съпругата ми беше в отпуск и бяхме решили 9 дни да обикаляме из Родопите на палатка. Тя никога не беше спала на палатка и ми беше леко притеснено дали ще издържи, но тя за пореден път доказа, че не случайно е моя съпруга:) Аз от своя страна се бях приготвил със всевъзможни „къмпинг екстри”, за да може да се чувства удобно. Плана ни беше просто да стигнем до Родопите и там където ни види окото на там да тръгнем. Не искахме да гоним определени дестинации, забележителности и т.н., искахме просто да се „шляем” из Родопите. В същото време уговорката беше да опъваме палатката на река и така аз да мога да риболовствам всяка вечер и всяка сутрин докато тя си доспива За мое съжаление това не стана точно така, но сме се разбрали следващия път риболова да бъде приоритетен.
Отплеснах се...
И така пътят ни започна още на 21.06 когато след работа отпрашихме за Сапарева баня. Преспахме там и бегом към Мелник. Идеята беше след Мелник през Попови ливади да продължим към Ковачевица и от там вече към Родопите. Първата вечер трябваше да спим на р. Места, но за съжаление нещо жена ми не хареса местата около реката и решихме да се качим към Рила. Погледнах картата и прецених, че може да спим някъде около река Канина около село Лещен и село Горно Дряново. На път към реката ми се въртеше нещо в акъла, че съм я срещал в забранените реки и реших да спра и да проверя. И да, оказа се забранена. Около 15-20 мин. псувах на ум и съжалявах, че няма да мога да риболовствам, но ме успокояваше мисълта, че имаме още много дни пред нас.
На следващия ден изкарах около 2 часа на река Места. Реката много ми хареса. Първите 30-40 мин. имах само една дребно кленче, но след това ги напипах в един хубав разлив и последва рубриката гол след гол. Хванах около 30 риби като само 4-5 бяха около 20-25 см. Останалите бяха доста дребни, но аз бях много доволен. От този риболов нямам снимки защото преди около 2 седмици си намокрих телефона на Златна Панега. Един съвет от мен – никога не разчитайте, че джобовете на гащеризона ви не пропускат вода.
Следващата ни риболовна дестинация беше язовир Широка поляна. Никога до сега не бях ловил в Родопските язовири с мухарката и ми беше доста любопитно. За мое съжаление да около 40 мин. нямаше никакъв интерес и след това заваля пороен дъжд и трябваше да се приберем в палатката. Ето малко снимки от там...
На следващия ден решихме да се разходим до яз. Голям Беглик. Паркирах точно до стената и гледам една табела на която пише нещо от сорта... „Добри дошли в царството на пъстървата...” и си казвам иронично на ум... „кой знае колко риба има тук” и в този момент на един метър от брега най-голямата пъстърва която съм виждал някога излезе от нищото и взе нещо от повърхността. Не можех да повярвам какъв звяр видях... без да преувеличавам беше поне 50 см. Веднага сглобих въдицата и започнах да подавам. В този момент на същото място в дълбочината видях силуета на втора огромна риба, която обаче не успях да разбера каква е. Тя беше повече от 60 см. Нея я видя и съпругата ми ако на мен не може да се вярва Сърцето започна да ми прескача от вълнение, че този звяр може да се върне и да уважи мухичката ми. Всяко мое подаване беше съпътствано с невероятно очакване и молитви. За съжаление в този момент ме чу само богинята на дъжда и започна да вали като из ведро. Докато се усетя да взема дъждобрана и вече бях на 100% мокър. Жена ми се развика да влизам в колата, че щял съм да се разболея. Тя си мислеше, че настинка ще хвана аз вече бях болен по тази риба. След малка караница се отказах да търся близка среща с този „звяр”. От тогава всеки ден мисля за тази риба, но уви
Следващия ми риболов беше на река Въча. Там направих страхотен риболов. За около 3 часа на реката успях да хвана над 20 риби и всичко това на суха муха. Едва две от рибите бяха около 22-25 см., а останалите бяха между 10-15 см. Най-вълнуващата ми хваната риба там беше още със слизането към реката. Спрях до пътя и тръгнах към един хубав разлив. Леко приклекнал започнах да подавам на първите няколко метра от разлива. В този момент видях едно взимане на около 12-15 метра от мен на другия край на разлива. В този момент подавах с около 4-5 метра шнур и за секунда се замислих дали да се предвижда към рибата или да подам от тук. Все още не-добрите ми кастинг умения ме усъмниха, че ще успея от тук да подам, но прецених, че е по-добре от тук отколкото да рискувам рибата да ме види и да изчезне. Започнах да отпускам от шнура с всяко замятане и вече усещах как е въпрос на стотни или да закача зад мен или да оплета линията когато отпуснах шнура и направих страхотно подаване точно където рибата взе преди малко. В този момент си казах нещо от сорта на „ебати машината съм” и последва класическо взимане. Засякох, усетих, че рибата е тук и в следващия момент линията се отпусна. Започнах да псувам, но след секунда разбрах, че е тук, просто беше тръгнала към мен. След около 2 мин. внимателно вадене от моя страна рибата вече беше в ръката ми. Ето я и нея
Ето още малко снимки от Въча...
След този риболов се запътихме към село Триград защото там искахме да си опънем палатка. Може би на средата между Триград и Жребово си харесахме една страхотна поляна. Паркирах колата до реката и веднага погледнах дали има живот. Бях втрещен колко много риба има. Никога не съм виждал река в която да има толкова много пъстърва. Всички рибки бяха около 10-12 см. В тази си част реката е забранена и не съм риболовствал. По едно време след като вечеряхме седнахме до един стар мост. Беше около 20:15-30 мин. и рибата започна да се храни. Гледката беше страхотна. Всичко това продължи около 30-45 мин. и от един път просто спря. За мен беше истинско удоволствие да наблюдавам тази гледка. Направих един кратък клип, от който се вижда много добре как рибата взима всичко което е на повърхността. По едно време на клипа се чува гласа на съпругата ми която казва нещо от сорта на... „лелееее какво беше това?” и в този момент една риба между 40-50 см. излезе от едни храсталаци и влезе в други, но за съжаление толкова бързо, че не успях да я хвана. В този участък на реката са направени множество прагове и е едно чудесно място за развъждане на мъници. Ето така изглежда реката там...
Следващия ми риболов беше много кратък, за около 30 мин. на река Марица до Харманли. Беше към 14:00 часа, страхотна жега. Никакъв интерес към бръмбарите ми. Ето една снимка от там
По това време вече бяхме тръгнали към Южното Черноморие, а аз мечтаех за реките из Странджа. Никога не бях ловил там и си представях как съпругата ми си чете книжка под някоя сянка, а аз обикалям из реки, които са тотално чужди за мен. Да, ама не! На 15-20 км. след като разгледахме крепостта до Дебелт колата ни изостави ей така на пътя. След кратко приключение успяхме да я запалим и газ обратно към София. Един ден в бокса и в петък сутрин отново сме в играта. Дори не бяхме разтоварвали багажа и газ към морето. Оказа се, че на съпругата ми баща й има наскоро рожден ден и решихме един ден да преспим в Стара Загора Аз лично само това чаках. Имах около 3-4 часа преди да се слага масата и да се почва и газ към Тунджа при село Юлиево. Този участък на реката ми е познат и първоначално тръгнах надолу в посока село Зимница, но резултата беше повече от трагичен. За 1 час нито една риба, само дребосъци бутаха мухата и никакви истински атаки. Реших да сменя мястото и спрях под моста на Юлиево и тръгнах нагоре по реката в посока към село Ягода. След около 100 метра от моста все едно от един път тая риба каза „ей сега ще ядем всичко което падне” и стана страшно. За около 1 часа извадих може би около 30-40 риби. Рибите атакуваха мухата веднага щом цопне във водата. Почнеше ли мухата да се носи по водата нямаше никакъв интерес и за това започнах само да подавам без въобще да чакам мухата да се носи по течението. Рибите бяха малки, 7-8 може би около педя, а другите по-малки. Не успях да излъжа по-голяма, но се забавлявах много добре. От този риболов нямам снимки защото си оставих телефона в колата.
Следващите два дни бяхме по морето и нямаше повече риболов за мен. Твърдо съм решен във времето така да си направя нещата, че да си взема една седмица която да е само за риболов из България от сутрин до вечер.
За мен лично най-вълнуващото беше, че в рамките на 9 дни успях да риболовствам на река Места, Въча, Марица, Тунджа и яз. Широка поляна. Не успях да хвана големи риби, но съм много доволен
Поздрави!