Привет на всички, които имат мушици в главите!
Днес ми е първия ми работен ден след 2 седмична отпуска и все още не мога да са настроя да работя та ще взема да ви разкажа как минаха последните ми няколко риболовни излета.
Всичко започна на 10-ти август. На предишния ден със съпругата ми пристигнахме в Стара Загора да видим родителите й и съответно аз да ходя на риба на Тунджа. Още към 8:00 часа бях на реката и заставам до един хубав разлив. Позачудих се какво да сложа като начало и избрах едно бръмбърче, мое производство с оранжев дъбинг за тяло и хакъл от петел. При ваденето на първото хвърляне един дребосък се беше закачил и съответно излетя на 10 метра назад в храстите. Оставих въдицата и спасителната акция започна. Пет минути не мога да пробия едни храсти да стигна до рибката. След което последва още 2-3 минутна реанимация и я изпратих с призив да ми изпрати прабаба й! След това в рамките на 20-30 мин. извадих над 10 риби като всички бяха дребни, само една около педя. Тогава при едно замятане скъсах бръмбърчето с оранжево коремче и тръгнах да търся друго подобно и за моя изненада това беше единствената такава муха която съм направил. Попсувах малко и сложих пак някаква „джапанка”, но резултата беше нулев. Все едно рибата изчезна като ги нямаше дори и най-малките. През този ден смених още поне 10 мухи и хванах най-много още 2-3 риби около 12-15 см.
След добро поведение от моя страна получих разрешение за нов риболов. Този път смених участъка на реката. Паркирах колата и поглеждам към реката, но ми се струва много дълбока и обрасла и решавам да мина надолу по течението. В тази част на реката тя вече е много бистра. За 5 часа обикаляне по реката имах само една риба и нито една атака от дребосък. Това се очертаваше като най-слабия ми риболов на Тунджа и си тръгвах към колата. Тогава съвсем случайно погледнах към реката през една просека и сърцето ми заби все едно съм видял извънземно. На средата на реката при една педя вода стояха поне 10 риби като най-малката беше около 35 см., а имаше и 2-3 риби около 45-50 см. Веднага залегнах да не ме видят и с треперещи ръце започнах да слагам макарата и да връзвам мушица. Нямам представа каква муха вързах първоначално, но нямах търпение да им я подам. Като погледнах отново към водата не можех да повярвам на това което виждам. В реката имаше стотици кленове, най-големите стояха под надвесените храсти, а по-малките (35-40 см.) на ята (стада) от по 30-40 риби. За мое най-голямо съжаление нито една риба не прояви интерес към мухите ми, слагах им мухите пред , над и до устата и нищо и нищо. Смених какви ли не мухи и нищо и нищо. След всяко цопване на мухата следваше задължително подбутване на мухата от дребосък но не и кълване. Дори и дребните гадини разбираха, че ги лъжа, а за големите да не говорим. Може би между тях си са ми се смеели и са си питали един друг „Абе тоя за такива балами ли ни има?”. Почти бях пред нервна криза когато на един дебелак му писна от мен и след десетото подаване на мухата пред устата му реши да я вземе. Толкова и бях насъбрал на всички, че си го изкарах на тази риба. След като разбрах, че се е хванал добре го докарах до пълно изтощение. По едно време може би ми е казал „Айде бе копеленце, вади ми и ми тряскай главата в камъка и да приключваме”. Извадих го, направих му някоя друга снимка и хайде бай, бай обратно в реката. Тази риба ми даде напразни надежди, че може да хвана още нещо, но уви... Опитах се да използвам и жокера „помощ от приятел”, но за съжаление жокера беше високо, високо където няма обхват. По едно време вече влязох в реката и започнах да обикалям заедно с рибите... гледам къде са и тръгвам към тях, а те минават покрай мен, между краката и си играем на гоненица. Ето за това бях препоръчал на един колега Менто, глог и валериан
](./images/smilies/eusa_wall.gif "Brick wall")
Ясно е, че големите риби в този период от време се хранят много избирателно и като прибавим бистра вода около педя-две нещата стават много трудни за риболов, но определено тези риби ми показаха, че още съм много далече от истината. Убеден съм, че ако с мен или на друг колега с повече опит щеше да измисли как да ги прилъжем, но аз определено не успях
Ето и малко снимки от този излет...
Едно опитно БатРайково око може да направи изчисление на разстоянието, ъгъла, сянката и да отсече – рибите а между 35-40 см.
През следващите дни и двамата със съпругата ми бяхме в отпуск и искахме да обикалим средния ръкав на Халкидики в Гърция на палатка. На третия ден лежейки си в палатката си казах... „абе аз не мога ли да се пробвам в морето с мухарката?” и така на следващия ден около 20:00 часа застанах на едни скали и започнах да мятам. Нямах си хал хабер какво има във водата, но си мятах. Търсех муха която да прилича морските червей, но не открих такава. Сложих най-пъстрата муха която имам, но естествено резултата беше ясен... След въпросното замятане (едва ли може да се каже риболов) побързах да си измия шнура, за да не го съсипе солта. И така застанах аз в къмпинга на мивките и си мия шнура а до мен една нормално сложена гъркиня приличаща на амфора ми говори нещо на гръцки. Аз естествено отговарям на български! Може би ме питаше защо пера толкова старателно простора, но нямаше как да я разбера и тогава започнах да се бия с дясната ръка в гърдите и да крещя „Их Булгар, Булгар! Их Булгар, Булгар” опитвайки се да си се самоиронизирам, и тогава гъркинята започна да ми се усмихва все едно съм й казал „Вие сте най-прекрасната жена на света”.
Ето две снимки от замятането в Егейско море...
И така след 5 дни по плажовете една сутрин казах се обърнах към жена ми с думите „Жено лежането на плажа е шаранджийска работа, а аз съм мухар. Не мога повече да стоя на едно място, мисли къде ще ходим и да тръгваме, но трябва да има реки”. Погледнахме на картата къде се намира Метеора, видяхме, че е на около 500 км. от нас и, че там има реки за 10 минути събрахме палатката и катуна и да ни няма. Карайки към метеора ми беше обещано поне един цял ден риболов и аз само си представях как тия ненаплешени гръцки кленове ще ги вадя един след друг когато телефона звънна и след 2 мин. разговор разбрах, че трябва на другия ден да съм в София. Добре, че това стана малко преди Солун и така авантюрата ни приключи малко по-рано от предвиденото, но това не ни притесняваше ни най-малко. По път за София малко преди Симитли влязох за около 30 мин. в Струма и извадих 4 кленчета около педя. Ето снимки от тогава...
След един ден в София тръгнахме към Сапарева баня. Преспахме там и на другия ден тръгнахме към Земен. Бяхме решили да разгледаме манастира и след това аз да ловя риба около 2-3 часа в Струма. Обадих се по тел. на колегата Коко_Земен и той ме упъти къде да ходя защото това ми беше първия риболов в тази част на Струма. Той ми каза, че има много риба, но явно аз нещо не намерих ваксата и за 2 часа хванах само 2 риби около 15 см. и в интерес на истината тази част на реката нещо не ми допадна особено много.
На следващия ден бяхме планували да отидем за един ден до Рибни езера. Аз имах недовършена работа там с една „бабичка” и непрестанно мислех за нея. Както през всеки ден от отпуската ни ранното ставане беше забранено. Към 10:00 часа тръгнахме от Сапарева баня и към 13:30 вече бяхме на долното езеро. Нивото на езерото беше паднало поне с един метър в сравнение с преди един месец. На долното езеро не сме се спирали защото имах план къде точно искам да отида. Докато минавахме покрай езерото гледах постоянно дали рибите взимат нещо от повърхността, но не видях нито едно кръгче. След като стигнахме до горното езеро седнахме малко да починем, а аз си хапнах 2 мекици и кофичка биволско кисело мляко купени от Рилския манастир. Пожелавам на всеки поне един път да хапне от тези мекици и това мляко на това езеро! Оставих съпругата ми да си чете книжка, а аз тръгнах към мястото от което исках да започне риболова ми. Горното езеро беше спаднало поне с 2 метра в сравнение с това което беше преди 1 месец. Спрях се на мястото където Данчо хвана последната му риба на това езеро. Там където той беше хванал рибата вече беше на сушата. От предната вечер си бях направил лидера да е с дължина около около 3.20 см. и 50 см. типет 0.12. Реших да се доверя на „старата хиена” и сложих планинската му муха, но с червено на дупето като Red Tag която той ме беше дал (за което използвам възможността още един път да му благодаря). Там където реших да започна беше доста плитко и имаше водорасли и първоначално си помислих, че няма смисъл да се застоявам и по-добре да бягам към циркуса, но все пак останах. Още с първото падане на мухата веднага имах атака която пропуснах. Това обаче покачи адреналина ми на макс защото не знае какво има там. Както казах мястото беше доста обрасло и исках да съм прецизен и да вкарам мухата в един от чистите участъци и при самото подаване мухата летеше много ниско. Тогава една риба скочи да взима мухата още докато летеше. Направих много добро подаване (нямаше вятър) и тогава последна едно взимане, леко засичане и ей този дребен сивен излезе да подиша чист въздух.
На същото място извадих още 2 сивенчета малко по-големи от първото, но общо взето от този калибър. Реших да не се заигравам много с тях защото имах друга цел. Продължих в посока към циркуса като на всеки 5-6 метра спирах, за да подавам. Първоначално подавах буквално на 1-2 от брега, след което минавах на 5-7 метра и след това на 10-15 метра. Не ми се искаше да „прескоча” някоя бабичка излязла да похапва лещанки. Изминаха около 30 мин след като хванах дребосъците и ей тази 20-22 см. хубавица беше в ръката ми. Мухата беше същата като при сивенчетата. Снимка и чао чао с пожелание „голяма да пораснеш”.
По едно време задуха много силен вятър, който правеше с линията ми каквото си поиска. Трябаше да намаля и лидера и типета защото всичко се връщаше обратно. Отрязах целия типет и останах само на лидера до 0.15, но определено вече се получаваше доста по-добре. При едно от подаванията на около 10 метра от брега последва взимане и ей този дребосък беше готов за снимка...
Реших, че пак съм спипал дребосъците и заметнах на същата дистанция. Изчаках около 2-3 мин. и точно да вадя „бам” атака. Въдицата се сви едно хубаво и усетих, че рибата и по-голяма. След кратка борба и тази хубавица беше готова за снимка. Тя беше около 27-30 см. дебела балканка. Ето я и нея ...
За около 3 часа риболов не успях да мина от другата страна на езерото и реших да се връщам към жена ми защото тя беше сама, а там няма обхват и леко се притеснявах за нея защото духаше селен вятър и имаше гъсти облаци. Пристигам при нея и тя ми казва „ама защо се връщаш толкова бързо?” – идваше ми да се гръмна задето не отидох от другата страна на езерото. Тя си легнала в спалния чувал, отворила си една кола, хапва си чипс и си чете някакво романче на Никълъс Спаркс и ми казва „хайде ходи още да риболовстваш, на мен тук ми е много добре”. Продължих още двайсетина минути и пак се връщам при нея, а тя пак „дай ми още 15 мин.” – е тогава вече ми идваше да си прям ... от яд, че се върнах. И така не ни се тръгваше и на двамата и ни хвана яд, че няма как да се обадим и да кажем, че ще останем да спим в хижата, а баща ми ни чакаше за вечеря. Ето още няколко снимки от риболова...
Последния риболов, който се състоя вчера беше на една малка река която се намира в изключително труднодостъпна част на Рила. На 2 пъти съм тръгвал към тази част на планината и двата пъти съм обърквал посоките. Само в началото има нещо като пътека и след това се губи в гората. Тук ще кажа, че не успях да хвана риба като видях само един дребосък около 10-15 мин да се стрелва към мухата ми и леко я чукна. Това беше единствената следа от риба. Всичко на всичко се катерих около нагоре и надолу около 3 часа, лових риба около 30 мин. и гледах реката от високо около 30 мин.
Ето снимки от вчера...
Надявам се да не съм ви отегчил с толкова писане, но какво да правя пусто му средно образование ме научи да използвам всичките си пръсти и сега няма спиране...
П.С. Моля да бъде извинен ако някъде има правописни грешки, но ме мързи да го препрочитам.
Поздрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
....А инак веднага ги мернах класните сенки в горната част на снимките. Според мен си взел максимума от тая ситуация - хващането на един е равносилно на героизъм в мирно време!! По принцип имаш два възможни начина на поведение - или да почнеш да възприемаш философски проклетията на тия бабаци или да влезеш в безкрайна спирала на анализи, опити и ментален самотормоз...Доста пъти сме коментирали тия моменти във форума преди години - лично аз съм привърженик на "по-лежерното" виждане по въпроса. Съгласен съм, че мухарят по принцип е "търсещ риболовец", но и издигането на обезателното хващане на рибата в някакъв култ не е полезно...В крайна сметка ако винаги знаем, че ще хванем рибите, тръпката малко или повече ще си отиде....Още веднъж - поздрави и благодарско за споделените емоции!!
Наистина адмирации за ентусиазмът ти и желанието да споделиш този маратон с нас 
! Тя е специален поздрав за целата компаня от 1923-та година насам.