Петък,12и половина е.Кормувам градско и се кефя на токущо показалото се слънчице.Вече четири дни студ и навъсено небе пресичат всеки наш мерак да запрашим на риба.А и вятърът не спря да вилнее сякаш за последно.Телефонен звън ме кара да отбия,защото нокията ми казва "нешо грозев!".Този добър човек едва ли ми звъни току така...-Ало?Прав съм,човекът напира да ходим на риба.Четири дни без риболов,това и по Коледа не се е случвало скоро.Уговаряме се за два часа и той подкокоросва и Тончев.
В два сме пред тях,но небето притъмнява и задухва оня гаден северняк.Тръгваме с някакви плахи надежди в Свиленград да не духа толкоз.И наистина в тази посока небето е малко по-светло.След около час сме до новия мост.Вятърът си духа,небето е тъмно и ние се разделяме в три посоки.По обичайните места ги няма и местните рибари.Никъде не се вижда мухуваща риба.Аз решавам,че ще търся уклеи и слагам малка мокра муха.Нешо отпрашва към стария мост,за да търси кефалите,а Тончо пресича реката,за да си търси загубената през миналата седмица ръкавица...
Влизам по характерните за плувкарите места и подавам съвсем до брега.Крайбрежната растителност спира частично вятъра и успявам да хвана десетина уклея за около половин час.В един момент вземането на мухата замира съвсем и аз тръгвам към колата.Идва и Нешо .Решаваме да се преместим и ние отсреща,защото там вятърът ще ни духа в гърба и се виждат места без набраздена водна повърхност.Аз съм без ботуши и оставам в близост до моста,а Нешо отпрашва нагоре срещу течението.Той е уловил един приличен кефал и продължава на същата джапанка.Аз веднага хващам два,три уклея и в този момент виждам,че нещо едро пръска рибките ,недалеч от брега.Решавам да вържа дребна оранжева джапанка,за да мога да селектирам уклея към по-едро...
Той си взема мухата,но не успявам със засичанията и решавам да подам мухата в близкия бързей.Подавам и последва яростна атака,която така ме шашва,че засичам доста рязко и не хващам нищо.Изчаквам около минута и подавам пак там.Мухата се завърта и поема надолу по течението.Бавно повдигам пръта,за да заметна отново,но водата се разцепва и една голяма уста грабва мухата.Засичам и започва яростна борба с неголям распер.Той е около 30см,но се бори достойно и чак когато го докарвам върху залятата от водата трева,полягва настрани уморен.Адреналинът тупти в гърлото ми!Мухарката ми е втори клас с фина линия за уклеи и си е кеф подобен улов.Освен това веднага разбирам,че онова,което вдигна рибките преди малко е друг распер.След кратко чудене дали да подменя линията и мухата се отказвам и започвам да подавам в течението между малко островче и малко полуостровче.Пред мен остава спокойно водно огледало с диаметър десетина метра.Просеката е около три метра и течението не ми позволява да задържам мухата на място.Затова подавам и веднага започвам да я изтеглям към мен.След десетина,петнайстина подавания се вижда здрава дълга/състояние на водата по време на атаката на сом или щука/ и линията рязко се изпъва!Мухарката се сгъва до дръжката и рибата взема няколко метра от шнура.Тя яростно тегли навътре към дълбокото и аз се моля да не завие към върбата вдясно.Не знам какво е взело мухата и се моля поне да го зърна.Изведнъж рибокът рязко завива и се втурва към водния прозорец.Едвам успявам да обера шнура и рибата отново забива встрани.Благославям малката мухарка,която се гъне докрай и дава подобаващ отпор на бесния противник.След няколко минути рибокът явно се уморява и ми позволява да го вдигна на повърхността.Хубавец- распер! Как ще го извадя не ми е ясно,но следвам тактиката с малкия му брат и след няколко неуспешни опита накрая и батьото полягва на залетите треви.Толкова е уморен,че позира за снимки без да мръдне.Откачам го от дребната муха и виждам,че на десетина сантиметра от нея има възел...Късмет съм извадил,голям късмет.Късам типета над възела и вързвам муха номер 10,пак джапанка,но този път по- шаренка.Започвам да подавам мухата на същото място и след малкото островче.Там мястото също е ограничено,заради това,че нямам ботуши и подавам в просека от около пет,шест метра.Течение е същото и движа мухата по същия начин.Тя бразди отгоре и създава малки вълнички.След няколко десетки подавания следва нова атака и хващам распер,малко по-дребен от последния.Кефът е голям и въобще забравям за гадния вятър в гърба.Скоро имам нова атака,но пропускам и виждам,че Нешо идва към мен.Той е успял да улови доста добри кефали,въпреки вятъра и решаваме,че ни стига за днес.Тончев ни чака премръзнал до колата и също има успех,макар и по -скромен.Обратния път го вземаме на раз и се уговаряме да повторим пак тия дни излета.Марица тепърва ще дава риба и ние мислем да се възползваме...
Ето три снимки на убавеца/не знам къде са двете точки на тоя нов лаптоп
/
Пожелавам на всички ви подобен успех!
Веско
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
