Здравейте колеги!
Мнозина от нас обикалят реките с мухарка в ръка най-вече през пролетта, лятото и есента, а малцина са тези, които посещават любимите си реки и през зимата. През по-топлия сезон, особено през пролетта и лятото, можем да съчетаем риболова и с приятните емоции от досега с красивата природа, когато всичко е изпълнено с живот. Тогава, бродейки покрай брега на Реката, освен ромона на водата дочуваме и пеенето на птиците и жуженето на мухичките във въздуха, а полъха на вятъра, промъкващ се между листа и треви, разнася аромата на топлата земя и цъфналите диви цветя. Но дотук с лиричните отклонения...По-долу са снимките на една река от Предбалкана, която знам отдавна, но която подробно разучих и ми стана любима благодарение на моето хоби - риболова с изкуствена муха и благодарение на своята красота и изолираност. Реката, приток на р. Искър, не е голяма, но е далеч от големи селища и не преминава през населени места. Почти не се посещава от рибари. Тече през красиви местности - гори, скали, поляни... Обитава се от речен кефал, черна мряна и пръскач. Количествто на уловените риби тук никога не е било голямо, но това не е най-важното. Риболовът на тази река е увлекателен, свързан с много ходене и откриване на нови закътани места. От някой висок бряг, прикрит зад дървета и храсти, наблюдавам ятата с кефали. Замятам с кръгово движение, мухата цопва във водата - следва боричкане и ето поредния сребрист красавец вече проблясква на куката...
Същата рекичка през зимата:
Съжалявам, че някои от колегите ще останат разочаровани поради липсата на снимки на уловените от мен риби. Но горното го споделям с вас, защото съм подтикнат от красивите спомени от лятото и защото знам, че за истинския мухар не е важно количеството на уловената риба, а възможността, практикувайки този начин на риболов, да бъде едно цяло с Природата и Реката.