Ето и една разходка от неделя по "едни места". Нещо ми се въртеше в главата Струма, Струма......... А като ти се загнезди някоя мисъл и те зачовърка, май е по-добре да я последваш, вместо да си мислиш какво си пропуснал, като не си опитал.
По пътя имаше някакви такива явления:
причиняващи мъглявини
Хубаво, че си останаха там и около реката беше ясно. А ето и тя как изглеждаше
С големи надежди и още по-голямо нетърпение сглобявам оръжието, дегизирам се подобаващо и газ в преследване на клена. Гледам едно местенце, доста перспективно изглежда, но няма слизане до долу.
стъмно и минирано с висока до гърдите коприва. Но това е от ония неща, за които казах в началото, че трябва да се пробват. Мятане с високо вдигнати ръце и изправяне на пръсти. И опита се оказа успешен
Ваденето на рибата беше като от кладенец и очаквах, че ще се откачи. За късмет я измъкнах на високия бряг. Не беше на сома дядо му, но все пак - добре, като за сефте
Изоставих това непристъпно място и отидох при по-нормални условия. Но там не ми обърнаха никакво внимание на бръмбарето. По принцип не сменям много мухите, но когато не иска, няма как.
Последва зайгравка и ето го виновника
който се криеше някъде там
а от това
място излезе батко му
и още един два подобни по размери
и си помислих, че се работата тръгна, но не би........
Много мятане, малко атаки. Пак смяна на мухи. И ето един мъник на една друга муха
Труден риболов като цяло. Но аз не съм капацитет и може проблемът да е в мен.
А надежда за спасение "дебне отвсякъде"
това е новото поколение.