Здравейте, колеги,
В събота сутринта бях твърдо решен да продължа да опорствам над щуките. Стегнах набързо багажа и в 7:30 бях на реката, която си е по-скоро канал. Времето беше идеално облачно, без много вятър и сравнително хладно.
Сглобих оръжието и веднага забелязах какво ми липсва. Както често се получава при мен винаги съм забравил да взема нещо. Този път беше метален повод което е леко притеснително при полужение, че съм тръгнал за щука. За мое щастие попаднах на услужливи колеги които ми подариха един.
Реката беше сравнително мътна и с доста по-бързо течение от колкото очаквах. Брега е доста обрасъл, но за сметка на това тинест
. Вече готов за бой започнах да облавям местата едно по едно започвайки с пайк бъни. Понеже имам само три стримера ги редувах постоянно. Сменях и начина на водене с всяко замятане, но от щуката нямаше и следа.
Това ми беше първото ходене на реката и не я познавах добре, но всички условия за наличието на щука бяха там. След около два часа опити, отчаяние взе да се прокрадва в моята душа, но тогава стана най-интересното. Който е хващал щука знае, че примамката трябва да се води до последно, защото често щуката напада точно до брега. И както си водя стримерчето (бъни около 15см.) и лидера стигна до най-горния водач, беше време да презамятам. Точно тогава видях как едно чудовище следва стримера, но не агресивно, а по-скоро плахо. Когато казвам чудовище имам предвид нещо дълго около 1м. (един метър!). Признавам си не бях виждал такава щука на живо. Аз нямаше какво да направя освен да водя стримера само с въхра на пръчката, но това не донесе успех. Крокодилчето се спря на 2м. от брега и само проследяваше движенията които правих. Разбрах, че тази няма да я бъде и реших поне да го снимам във водата. Извадих баво фотото като в същото време не спирах да движа стримера. Направих няколко снимки, но не съобразих, че гледам през очилата и на снимките се вижда само отражението на отсрешния бряг
Малко след това рибата загуби интерес и се оттегли обратно. След случката се бях разтреперил от адреналина. Отеглих се и реших да оставя мястото за известно време и пак да пробвам. Навъртях доста километраж и след час бях отново там. Замятах и замятах сменях стримери и водене, но нищо... нямаше даже и проследяване.
Разходих се и в противоположната посока и продължих да хвърлям където има възможност, но резултата бе нулев. На реката срещнах общо 10-15 души, но като цяло беше слаб ден. Колегите се оплакваха, че няма нито хищна риба, нито мирна.
Към 15ч. с мазол на едната ръка от корка на пръчката реших, че е време да си ходя. Като за финал затънах в една локва с колата, но не след дълго излезнах, само дето цвета й беше станал кафяв.
Толкова от мен. Надявам се, че с трупането на опит ще успея да извадя някое крокодилче за снимка. Специални благодарности на Радо-Акулата и Росен за съветите и препоръките които ми дадоха
Поздрави,
Крис