Здравейте, колеги, в неделя с колегата Дидо решихме отново да покоряваме мухарски върхове и къде-къде да идем...на р.Огоста. Ходил съм на реката 3/4 пъти в участъка при с.Мизия и никога не ме е разочаровала. Но за лош късмет, този път ме подхлъзна. Бяхме на избраното място към 8.30 и какво да видим, реката определено с по-високо ниво, съответно и водата с цвят Боза. Явно бяха пуснали язовира по-нагоре. Това, обаче, не ни спря да си навлечем цялото оборудване и да ма-а-аме с тоягите до обяд. За съжаление, слуката беше нищожна. Преценихме, че риболовният ден не може да приключи така и решихме да сменим обстановката, като се метнем до най-близкия участък на р.Искър. След скромен обяд тръгнахме към моста между с.Ставерци и с.Староселци. След около час път стигнахме до набелязаното място и отново бяхме разочаровани-водата отвратително мръсна, черна- все едно течеше кафе, което явно не пречеше на група роми да прекарат един страхотен ден от лятото във водите на мътната река. При 39C все още имахме мерак да ловим на реката и продължихме с търсенето на подходящо място. Минахме през с.Долни Луковит, където картинката не беше по-различна. Вече малко поизнервен, тъй като аз бях водача, а местата ми се оказаха, меко казано, трагични, прехвърлих топката на Дидо, той да избере, явно, крайна дестинация на мухарския ни ден. Той, като един виден пъстърваджия, предложи да ми покаже едни "тънки места" по р.Златна Панега и речено-сторено, отправихме се към гр.Луковит. Избраният участък определено имаше своите качества- големи камъни, паднали върби, водорасли, но пък не много видим живот. Обиколихме близките вирове за около 2 часа, като успяхме да извадим единствено няколко пръскача. След такава греда, даже няколко за 1 ден, нямаше как да не си вземем бележка, че ако планираме да тръгнем сравнително далеч за риба, непременно трябва да се посъветваме за състоянието на реките в района:)
|