Привет момци..
Отдавна не съм писал, ма то не е имало и за какво.. трябваше да гоним кленове след падане на забраната, но шантавото време ни отказа.. та това си беше реката която предпочетох, пък и имах сметки за уреждане с едни пъструшки, дето редовно ми се присмиват напоследък.
Сутринта в неделя тръгнах с некви мъгли, на реката също беше мъгливо.. нивото и цвета на водата обаче бяха перфектни..
Засякохме се с Марто по пътя.. и той беше предпочел тук да помята... продължихме заедно напред..
Спазихме си бирената традиция рано сабаале...
Вече бяхме готови да нападнем...
Марто почти веднага закова една хубавица...
Най после счупих каръка.. но този път кепа ми беше на гърба... пръскачите и кленчето няма да ги отразявам.. но пъструшките ми напълниха душата.. едни успях да кепчосам, на други им проспах кълването та си отидоха преди да ги пипна.. а една така зверски атакува, че с моят остър поглед изобщо не видях ко става, късна засечка, скок и адиос.. а Марто му идеше да скочи да я догони, тъй като стана свидетел на целио резил който сътворих..
Докато си мяткам.. обръщам се и изненада.... уж позната физиономия, но с друга форма..
Добра среща с Бате Райко...
Докато си полафихме.. те го те и другио агент... гот стана че се засякохме, обменихме мисли и тактики.. Ванката отнесе всички риби дето ги пропуснахме..
Попритъмни се, прегърмя и преваля... и стана време за съществената част..
Толкоз от мен, забравих да ви кажа че ловихме само на сухоежбини.. не ме питайте за имена на мухи, щото ще си изчепа клавиатурата.. едни се излъгаха на разни рошави, обемисти мушета, други на кадисчета.. и роял коучмен си бях вързал, та имах слука и на него, после забелязах че съм забравил да му турна хакела.. ми така е то, един акъл за къде по напред, и въпреки всичко ставаше.
Направих и едно грандиозно падане по задник без особени последствия, намокрих се като как си трябва... Марто повтори същото упражнение да не остане по назад, така оправдахме и лафа че мокро дупе риба не лови.
Поздрави и наслука приятели... и до нови срещи.