Привет на „всичкото“ Мухар,
Най-накрая остана време и да поизтупам праха от мухарката. Направих нещо като откриване. То, за някои идва време за закриване, но така е – LIFO, FIFO т.е. който по-късно открива, по-късно и ще закрива.
Бях по Враца и след кратка консултация с един приятел, и зададените параметри: „наблизо“, „набързо“ и все пак да има вода (евентуално и риба), мястото беше определено. Една ТАЙНА ПЪСТЪРВОВА РЕКА, на която няма да споменавам името……….започва с „Иск“ и завършва на „р“.
Не бях ходил в участъка около Мездра, но с тия модерни тел‘фонье, няма тайни. GPS-то вика: „ стигна местоназначението“, „ тук ще застанеш, в тая посока ще метнеш, а дъртиО пъстърв се крие ей там“.
Стигнах рано,
но вече имаше колеги
Подминах, да не преча и почнах с едни къси подавания, щото дългите съм ги забравил (не че много съм ги умеел). Мятам , но така, някакси ми се струва, че нещо мърда. Всичкият взор е във водата – муха, шнур, има ли атака, засмукване или други там целувкоподобни дейности. Нищо. А чувството, че нещо се движи си остава. Като вдигнах поглед метър-два-три над водата и разбрах
Един хвърковатичък се омотал в една скъсана рибарска жилка на дървото и от време на време прави опити да литне, от което положението му се усложнява повече. Ми, викам си, айде да взема да го спася животинчето, че така ще си замине. Малко чупене на клони, щото това дърво, не обърнах внимание на сорта, беше обрасло като метла и няма от къде да се провреш. Стигнах бедстващото врабче, взех го и си дадох сметка, че е много вероятно и аз да увисна на дървото като него или понеже съм малко по-тежък, то може одраскващо да се „лизна“ през клоняците и с цялата снимачна и GSM техника, за която споменах в началото, да цамбурна „у ИскърО“. Хубаво, че опасенията ми не се сбъднаха. „Врабчето“, така ще го наричам, понеже не му знам модела, тук може орнитолозите да се включат с жокер.
Та, врабчето се беше закачило за крилото и беше омотало жилката през главата си, така че при всяко движение затягаше примката и главата му се завърташе настрани, завързана за крилото.
Свършиш пионерското си добро дело, почувствах се хубаво и ………“риболовът продължава“. Мяткане ту в тихото, ту в бързото. Проба да видя къде се крият. И почнаха да се показват.
Излъгах 15-на рибоци със завидните размери
под педя.
Пообиколих участъка, но на доста места не ставаше за мухарка. Бреговете бяха обрасли и трябваше да се гази, а в тия непознати води малко не смеех. Нали знаете, че „ от Искъро по-длибоко нЕма‘‘. Срещнах един колега. Изненадах се какви спининг-кепове правят хората.
А мухарските – с некакви мижави дръжчици, не може да се почешеш по „гръбО“.
Часовника показа, че имам още 40мин от предвидените. Смених мястото с няколко километра. На новата точка имаше доста хора. Явно знаят де се крият раците. И за мухарка ставаше. Красиво, но активност – никаква. Тук вече нямах батерия за снимки.
Равносметката - хванати: един врабец, 15-на кленчета, няколко хубави пейзажа, 3 часа откраднати за мухарлък и зареждане батериите на моя милост. Риболов – не много, но като цяло изкарване – добре.
Поздрави се дръжте прилично, щото винаги някой ви гледа:
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
