Здравейте, колеги,
В деня на вота няма нищо по хубаво от риболова. Миналата година имах един неуспешен опит целенасочено да гоня щука с мухарката и реших да повторя, а баща ми щеше да я търси на блесна. В момента язовира е с високо ниво и ниските места бяха заляти, точно там се бяхме и насочили.
Още преди урните да са отворени и слънцето да е изгряло вече бяхме на язовира. Аз нагазих до където мога и започнах да облавям всички перспективни места. Имаше достатъчно дървета, храсти и треви, къде до някъдде, къде изцяло под вода. Около половин час нямах никакъв успех и точно изгряваше слънцето, когато около мен започнаха да скачат малки рибки. Усетих се веднага, че костура ги гони и смених примамката. Първите няколко хвърляния бяха проучвателни, докато разбера по какъв начин да придърпвам, но бързо хванах ритъма. Не мина много време и дойде първото костурче което хващам на мухарката. Бях много щастлив и продължих да ги обстрелвям. За около 20-30мин. почти всяко второ замятане изкарваше по едно костурче. Не бяха много големи, но за сметка на това бяха много лакоми и гълдаха много на вътре. Следователно губих много време да ги откачам и докато се усетя имах хванати 5-6 и активността спря. Помъчих ги още малко и като разбрах, че са изчезнали се върнах на основната цел - щуката.
Баща ми беше обиколил наоколо и ме извика да отида при него, видял много хубави места където ще мога да замятам спокойно. Той не беше хванал нищо и се надяваше с мухарката да има повече успех. Обикаляхме ли обикаляхме, облавяхме навсякъде, сменяхме мухи и блесни, начина на водене, но нищо... Колегите покрай които минавахме имаха същия успех - нулев. Само едно момче беше хванало няколко прилични костура на рибка и 2-3 писалки, много близо до минималния размер.
Времето вървеше и малко по-малко язовира се напълни с лодки. По едно време ми се струваше, че има повече лодки във водата от колкото хора по брега. Настана време да си ходим и около 13ч. събрахме багажа и се насочихме към урните.
Сега осъзнавам, че в началото съм правил снимки, но с времето явно съм се отнесъл в търсенето на щуката и съм забравил за фотоапарата в джоба. Все пак ето какви кадри са останали запечатани:
Поздрави,
Крис