Понеже знаех, че ще съм на работа в неделя (Деня на откриването), се вдигам и отивам на Жеков вир, предната седмица, където е разрешено по времето на забраната. Там съм ходил няколко пъти, но без никакъв съществен резултат. И така в ранния съботен следобед акустирам на втичалото. За добре дошъл ме пра як дъжд около час, ама хубавото е, че поразреди другите мераклии. Останаха само най-държеливите. Почти веднага след дъжда, водата се изпъна като огледало и видях, че около едно дърво, се вдигат риби. Набързо се сглобих и буквално за 10 минути закачих, три четири около педя и една половинка. И отраз, както почна така и спря. Но, бях изключително обнадежден, все пак видях че у тае вода риба има!
Така им се заканих, че на другият ден се изтипосах в 6.00 !
На водоема абсолютно мъртвило, едно такова диаболично.... Няма жива душа, равномерно стоманено сиви облаци, мъглата се стеле ниско над водата на талази... зад гърба ми съчка глухо изпука...нервно потръпнах, полазиха ме мравки по гърба и боязливо се заозъртах...
Мислено си ударих два шамара и се отправих към дървото.
Обаче там никой не ме чака. Прекарах два часа в кастинг упражнения, докато не заприиждаха тълпите и стана направо невъзможно. Да не изпадам в подробности точно какво се случи като станаха повечко. Реших че риболова и този път приключи безславно и почти си затръгвах, когато видях, че може да се изкача по едни скали. Едва издрапах нагоре щото бях с гащиризона, но всичките ми усилия се възнаградиха стократно на върха, когато погледнах надолу. В основата на скалите точно пред гъстите клечорляци, се бяха събрали сигурно всичките риби от гьола. Как не се разплаках от умиление и аз не знам. Бяха стотици !!! Предполагам разбирате чувствата ми, до тогава си мислех че в тая вода риба просто почти (за благозвучие) няма. Седя си горе на връх скалите и си ги гледам, как се ухажват. Това си беше някакво представление като че ли, лично за мен.
По едно време излизам от унеса си с мисълта, че трябва да разбера какво им е отношението към съдържанието на кутииката с мухичките. Слизайки от обратната страна на скалите, която е още по стръмна, се питах струва ли си да си счупя главата или некой крак или още по-лошо новата мухарка, чиито “глас” още не съм чул, превивайки и “гръбнака” от сериозна риба, но черните сенки долу във водата неудържимо ме привличаха. Нагазвайки в дълбоката кал около водата започнах да имам некакви опасения, че заети със задачата около осигуряването на потомство, едва ли ще обърнат внимание на мен и още по-малко на измамите на върха на типета. Когато ми стигна водата до пояс и започнах да си развивам шнура, без да искам цопнах с мухата на около два метра пред мен и последва незабавен екшън. Не беше просто взимане. Беше нещо невероято. Рибите не оставяха мухата да се допре до водата. Атакуваха по три четири едновременно. На мястото където би трябвало да падне се създаваше водовъртеж около педя. Просто бях като гръмнат.
Рибите които хванах бяха мъжкари около 700-800 гр.може би седем или осем бройки, когато удари голямата. Над килограм беше със сигурност. Играхме си напред назад , но ме остави с убеждението, че сама благоволява да ми се представи. Беше се укротила вече и реших, че е готова да каже “Зеле”, извадих телефона, снимах, прибирам го, навеждам се да я откача и чувам нещо “цоп”. Почувствах се изключително тъпо. Добре, че нямаше никой около мен. В едната си ръка риба, в другата удавен телефон. Абсолютно бях убеден че, някой ме наказава за внесения смут сред рибното население. Ако бях се заинатил да мятам още, сигурно щях да хвана толкова риби, колкото пъти заметна. То си беше като в рибарник. Беше дошло време да се изнасям. По обратия път отново се спрях на върха. Рибите си продължаваха с веселите занимания. Стана ми кеф че си тръгнах, мисля че надмогнах себе си.
Е, няма да си кривя душата, че успях да чуя и страшно ми хареса най-добрата "сюита" от “цигулката”...
Все пак не бях останал незабелязан от един колега с плувка, който висейки на един клон и беше успял да заметне въпрки височината и гъстите клонаци. Плувката му се мъдреше в най-голямата концентрация от кефали. Интересното бе, че му клъвна костурче в детска възраст. Последва късане на цялата линя заплела се в храсталака.
Неволно се ухилих. Природата пазеше децата си от нас. Всячески.
Ще ме простите за дългите словоилияния, но се опитах да бъда максимално описателен поради лисата на снимки.
По разбираеми причини.
Поздрави
Весо