Здравейте молодци!! Късно снощи имитирам поглед тип - "пуделче, ударено от гръмотевица" / Бат Данчо, не ми излиза това пуделче от главата
/ и благоверната вика - аре, аре, отивай утре сутринта, че като те гледам ще получиш удар от мъка
. Скачам в пет и триесе, паля голфето на портрета и след петнаесе минути акостирам със страшна сила на Терминала......Пичове, ако някой мисли да отиде на това езеро, да вземе да го направи по-бързо, щото като видях каква строителна техника са подредили да новата помпа, барабар с фургони и малко кутре-кандидат пазач.......не ми се мисли
. Миналата седмица един колега ми подхвърли, че смятали да правят някакъв аквапарк, имало проекти в интернет....абе с една дума, това ще е поредния затрит обект в източната част на столицата
.
Езерото нещо обраства с много бързи темпове, и по повърхността му плават много дребни водорасли, които изнервят обстановката допълнително.........
Бързо стягам такъма, на който ще отделя по-специално внимание....Става въпрос за пръчка, която пристигна преди около месец у нас и е от последните ми попълнения. Историята около нея е повече от интересна......Появи се на търг с начална цена от 10 долара. Принципно беше повече от постно описана - 9 фута, 5 клас....и стига толкова. В момента, в който видях трите и лоши снимки обаче за стария Хасан
беше ясно, че това е къстъм прът с компоненти на Пауъл, и тубуса на Фенуик, с който вървеше пръта нямаше как да ме заблуди!! Фамилията има патентован уникален макародържач, който просто няма как да бъде сбъркан. Цветът на бланките - червениково-кафяви, подсказваха също принадлежност към прословутата марка, като най-вероятно ставаше въпрос за серията Лайт Тъч. Появиха се две-три питания за евентуални надписи по пръта и след отрицателните отговори на продавача интересът към пръта беше почти нулев. Спечелих пръта за сумата от 22 долара, като наддавахме само с още един играч.
Преди около месец получих очакваното известие от митницата и с трепет след време държах тубуса в ръцете си. В момента, в който отворих капачката щях да получа припадък - никога преди не съм получавал прът в по-лошо състояние от този....Дръжката беше в неописуеми отенъци на черно, сиво и каквито други цветове се сетите, кукодържача бе изваден от едните навивки с конците, а най-трагичното бе, че пръта бе с отчупен връх, който въобще липсваше в тубоса.............Опитах се да се успокоя с мисълта, че реално погледнато, за тая цена не можех да спечеля само тубоса - хубав алуминиев тубос на Фенуик, облечен с черна кожа, но мъката си оставаше.......Прибирайки се в работата, извадих пръчката на спокойствие и внимателно я разгледах - нещата ставаха още по-тъжни
- надрани бланки, мръсни водачи, ожулен макародържач, някаква странна присадка в долната бланка, най-вероятно някакъв бандаж от допълнителен карбон.......абе трагично нещо...така не съм се отнасял и с китайските си пръти.....Реших, че ще ползвам пръчката за компоненти...В момента, в който сглобих пръта грозното пате взе та стана лебед.....Няколко поклащания ми бяха повече от достатъчни за да установя, че това е една от най-приятните пръчки, които съм държал през живота си.....Заех се с работа - сода за хляб, паста за зъби, шкурки 600 и 800 и.....дръжката и държача станаха като нови!!! Махнах последния змиевиден водач и залепих един нов връх...малко течен сапун и пръчката придоби търговски вид. Пробата и преди около двадесетина дни направо ме докара до екстаз - малко са моите пръчки, които толкова добре работят и с два метра и с десет метра шнур във въздуха!!! Със сигурност това не е пръчка 5 клас, защото 4-ката на ЕксПиЕс и "заспа". Ето и няколко снимки на въпросната сопица:
От последната снимка личи / макар и не съвсем фокусирана
/, че липсват около два и половина - три санта от върха на бланката. Поне според мен това е прът трети клас / реален четвърти /. Толкова за "грозното пате"!
Нещо напоследък ме е обзела неква мания да си подобрявам рекорда от кило и четиристотин, а и нали свърших "пуристките" коркови убавици на 14-ки......Та ровейки из подаръците от колегите / грижливо съхранявани в шкафа /, открих една кутийка с врабчета, подарени ми от небеизвестния Д-р Заеков!!!! На Терминала бързо вързах един корков орел, гарниран с някаква светла тел и в ранната сутрин го стоварих не съвсем пуристки в тихата вода.....При падането си мухата измести три кила вода, направи вълни като от потъването на Титаник
, но това имаше ефект - видях как нещо запори водата към нея!!! Последва уставно засмукване и след кратка разходка първия убавец / макар и дребен / излезе за снимка:
Продължих с обиколката, като хванах още една подобна риба - около 30-те санта. Постепенно слънцето се вдигна и видимостта към водата и нейните обитатели се подобри. С известно притеснение отбелязах, че риби има, но сравнително дребни....май май строителите са "запретнали ръкави"
.
Към 9.30 взех неочаквано решение - от доста време все се каня да пробвам да дръпна някоя от хубавите риби, с които е известно езерото в Дружба. Пигенсон няколко пъти ми е разказвал за тях, ама почти градската обстановка ме е възспирала винаги, за да го посетя....Но меракът прави чудеса и след десетина минутки акостирах на езерота зад ресторанта:
Веднага ми стана ясно, че работата няма да е никак лесна....Във водата не се виждаха никакви признаци на живот. По принцип това езеро е много шантаво - дълбочините започват непосредствено пред шаварите и почти липсва прибрежна, плитка зона. Започнах да облавям от лявата страна, отчитайки че мятането ще ми бъде по-лессно. Тъкмо заобикалях втория параклис / или църквичка / и гледам на тревата един пич с очила разстлал ярко зелен шнур на тревата. В пича познах Пигенсон, придобил морски тен!!! Завързваме разговор, който преминава в тестване на прътлета - Иван метка с един къстъм Рейншадоу, който е третата бланка, при която виждам миниатюрната мрежика в дълбочината на карбона / другите са бланките на Сейдж и Фишер-а /. Пръчката е доста стегната за моя вкус, но пък съм впечатлен от шнурето, което се оказва най-бюджетното предложение на Кабелас!! Иван пък е очарован от потенциала на "грозното пате" за суха муха.....Ванката чака свой приятел и бързо ми казва, че рибите принципно "стоят" в зоната след т.нар. морски клуб и че миналата седмица е извадил 45 сантиметров клян от там, като около него е имало и по-големи риби!!!. Тръгваме натам и се разделяме....След има-няма двадесет метра набитото очо вижда една хубава риба на десетина метра пред шаварите. Бързо се снишавам, вадя шнур и подавам сравнително далеч от рибата - не искам да стоваря осата върху главата и и да я изплаша. Между другото съм вързал оса, също подарък от Д-р Заеков, направен ми на една от първите сбирки в заведението на Дани Крилов. Рибата тръгна уверено към осата и ми стана ясно, че ще я "вземе"..Така и стана - последва мощно засмукване и...купона започна!!!!!! Силно се надявах рибата да дръпне навътре в езерото и постепенно да я изморя. Тя обаче тръгна по диагонала и не след дълго се "наби" във водораслите пред шавара...Получи се патова ситуация - държах рибата под напрежение, тя припляскваше под водораслите но нямаше никакво развитие......По едно време Иван се появи зад мен - видял човека, че съм се снишил и започнал да вадя шнур и предположил, че съм забелязал риба. Почти бях отписал рибока, когато по съвет на Ванката нагазих леко в края на водата. С движения наляво-надясно с лидера разчистих малко петънце от водораслите и това бе достатъчно да "отвори" ситуацията...Рибата вече бе поуморена, затова малко силово я плъзнах върху водораслите и извадих за фотосесия
:
А ето и как рибока си отива по живо по здраво:
Продължих към указаните от Иван места, но те бяха пълни с рибари и къпещи се кучета. Независимо от това останах повече от доволен от излета - видях се с колега, хванах чудесна рибка, какво повече да иска човек!!!
Това е момци от бат,ви Райко....търсенето на двукилограмовия продължава
!! Поздрави на всички!!!!