Момцииии, пак бяхме на Попинци!
Ей, големи дзверове има там ей! Само ги видяхме, не можахме да закачим нито един, ама ги видяхме. Мале, мале, махни, махни!
Айде да почна от начало.
Бях на морето, скубя си барбунчета, иларийки и платеринки ( на чепаре както повелява морската традиция, щото не мога да мятам с мухарката толкова далече ) когато телефона звънна :
-Данка ко праиш? : ме пита Кръстето с един мазен гласец.
-Ми фащам риба!
-Фащаме, нищо не фащаме, ся ще взема моите пръчки, ще им ударя едно коляно, слагам ги в един чувал, поливам ги с бензин, драсвам им клечката и ги мятам през терасата.
-Чакай бе Кръсте, кво ти стана, къде се джасна в жиците?
-Ела си, да видиш кво прай Ванката!
И ми затвори, ами сега! Добре че бяха останали само два дена от почивката.
Отивам на работа и Кръстю ме почва още от вратата,:
- Данка, Данка да знаеш наш Иван кви риби е надърпал, ша ти падне шапката!
- Ооо, Кръсте и аз се радвам да те видя! Майтапа настрана, кажи кво става?
- Кво става, кво става, ще трябва да се ходи пак на Попинци.
- Виж Ванката какво е хванал,: и ми показа една снимка от мобилен телефон:
А следващият му е отнесъл типета барабар с половина лидер, ама Ванката нали си е новобранец ( това му е втория излет с мухарка ) нямал, нито резервен лидер, нито типет, нито повече бръмбари, щото другите били останали по дърветата.
И така, след тия донесения решихме, отиваме на язовира.
- Тръгваме в 05:00, в 06:00 Иван ни чака на спирката в селото, в 06:30 да сме заметнали поне по един път: Изкомандва Кръстето.
Речено сторено. Тръгнахме, пътувахме, срещнахме се и пристигнахме на язовира, всичко по график. Викам, сега ако и рибите са така благосклонни да ни се покажат ще сме най-доволни! И верно показаха се ама само да ги видим, айдеее аз пак избързвам, ще карам подред. Та язовира ни посрещна така
Тишина и спокойствие, само един лееек ветрец колкото да набразди водата и слънцето, което се опитва надигайки се на пръсти, да погледне от отсрещния баир, и аз разкрачен с ръце на кръста съзерцавам тая Божия красота! Е те за такива мигове си струва всичко и ядовете и дертовете, щото те отминават и се забравят а само красотата остава. Е тва се вика лирично отклонение, направо си е отплесване ама аз съм си такъв, карам, карам па като кривна на някъде иди, че ме търси. Извинения, продължавам. Кръстю, Ванката и Минко взеха да се екипират, а аз нали си пътувах с кофража:
само сглобих мухарката и почнах да мятам. На третото подаване опааа един дребосък.
- Данкаа ти фана ли бе: вика Кръстю, и си връзва обувките - Аааа ама не сме се разбрали така, ужким заедно дойдохме а сега ще си пречим, и между другото застанал си ми на мястото : и се смее.
- Добре бе Кръсте, ще се преместя! Ударих две крачки у десно и зех да нареждам на мъника:
- Ся кат те пусна да минеш покрай твойте набори и да им кажеш да бегат от тука, след това отиваш при баба и дядо и ги водиш право при мен, айде бегай!
Пуснах мъника и се разкарах от там, пробвах още едно две места ама само "дръжкарки" немаше ги големите гадове. По някое време си викам Данка земи снимай некоя риба, е така за кадем ( щот си бех наумил да снимам само големи, нали тръгнахме с голямата кошница, ама нейсе другият път) и ето тия убавци ги избрах за представянето:
Помятах още малко и тръгнах там дето беше пожара напролет. Тъкмо прехвърлих една долчинка, и се закатерих по скалите, когато от отсрещният бряг чух гласа на Ванката:
- Видяли го тоя бе, Кръстьооо ела бързо, лелеее какъв дзвер!!!
- Абе Иване стига си врещял бе, как да го видя, като аз съм в гората а ти си на брега.
- Мичовееее ко'стаааа: викам им аз.
- Данкааа слизай долу дето са камъните, да видиш на кво се вика мамути, само гледай да не получиш уплах.
Да бе да, айде ся ша се плашиме с риби! Слязох на долу, хубавичко си сурнах дъртия гъз и току пред водата се спрях. Изчаках камъните от сипея да се успокоят, и аз да си поема малко дъх, щото се виждах вече как се изплющявам с все чеиз в язовира. Не след дълго нещата се успокоиха, взеха да се разкарват "педарките" току под краката ми, верно че бяха много, ама па чак да се уплаша? Опааа минавааа големият кораб, минавааа. И се започна едно безумие продължило около час, два. Замятане, пльосване на джапанката ( щото си искаше да пльосне, на сухите дето падаха лекичко, нула внимание) изскачане от нищото на някоя педарка, блъсва мухата с муцуната, празна засечка, откачане на мухата от храстите зад мен. Следващо замятане, мотане на рибите около мухата оглед пълен от всички страни и заминаване, и така до три пъти.След това никакъв интерес. Следва смяна на мухата, и пак същия филм, първо е много интересна после само оглед и накрая нищо? Ееее разкъсах си потника от яд, ми то от 10 вида мухи да не ти харесат нищо, направо си е обидно! Тъкмо се надигах се да си ходя, щото бях залегнал да не ме виждат, когато мина
НЕЩОТО Е ТВА СИ БЕШЕ ЗА УПЛАХ!!! Ония одеве дето го видях, дето беше голям ужким в сравнение с този беше като малка лодка с гребла до самолетоносач. Свалих шапка, помахах му и му обясних, че ще кажа на пичовете с проходилките и със стримерите, да дойдат и да си направят некоя идруга снимка с него. Той само помаха с опашка, в смисъл "паживьом увидим" и бавно и тържествено, като стар файтон с прани чаршафи продължи нататък.
Събрах си партакешите, поснимах малко пейзаж и право към колата.
После в кръчмата на биричка лед студена, мохабедец сладък, подаръци мухички за Ванката, и към Филибето.
П.П. И още ме гложди що не щя да вземе на нищо.