Въпреки безсънието от страшната жега през изминалата седмица и умората от бачкането в неделя сутринта получавам SMS.Моя приятел е решил,че по-добре на риба отколкото мързелуване в къщи.Малко е късно,но колко ми трябва,довършвам закуската на две,на три,събирам такъма и в 9,00-GO!!!
Трафикът по пътя от гастарбайтерите ни изнервя,но за кратко.След час и половина вече сме в планината.Още толкоз и ето ни на водоема.А там ...
сякаш всички стръвници са си дали среща.По-достъпните места са окопирани с тежки артелерии от по десет-петнадесет въдици.Непрекъснато се мятат захранки..А брега е осран с отпадъци като след селски панаир.Не се помайваме много щото вече е 12,30 и нямаме много време.Поемаме към по-трудните места,които също са населени с кроснещи насам-натам въдичари.Ние мухарим в гъзъ на мечката където отвсякъде стърчат клони и не можеш да седнеш дори.Това гони досадниците и ние сме относително сами.
Няма мухуване,няма признаци на живот.То при тая гюрултия рибата трябва да е хептен глуха,за да мухува и се храни.Аз съм със големия син,който е абсолютно начинаещ мухар и вече го сужалявам за тежките условия, в които го карам да мухарства.Той обаче не съзнава това и е доволен от хладинката.Скоро има удар,но избързва и не успява да засече.Аз решавам да се навра в една дупка,до която знам отпреди,че се навъртат "бабички".Показвам на новобранеца как се замята на такива места и след презентирането на мухата се вдига риба и отнася ручейника в дълбокото.Втрещен от неочакваната атака и претеснен от надвисналите клони аз издърпвам мухарката към мен и едва тогава засичам.Рибата е там и яростно започва да опъва линията.Отпускам шнур с ръката си и се стремя да не и дам да забие в подводните клони и дънери.Пъстървата обаче си е бива и се моля на глас да не скъса типета.Борим се няколко минути и скоро Фаворита надделява.Успявам да обърна рибата към брега и се чудя как ще я вадя като не нося кепче.Тя не е съгласна с мен и отново се врътва към дълбокото.Казвам на Андрей,че е по-добре да скъса отколкото да бързам да я вадя на буксир.Той е втрещен и безмълвен .
Най-после пъстървата се предава и си успявам да и вдигна главата над водата няколко пъти.Виждаме,че е красива балканка и вече ни е спокойно-и да се откачи поне я видяхме.Накрая решавам да я изтегля в краката си пък каквото стане.Хващам чнура с ръка щото клоните над мен са ниски и пречат на мухарката и така я изтеглям към мен.Щом рибата докосва почвата си дава сметка,че губи двубоя и яростно се разскачва в краката ми.Типета веднага се къса и аз едва успявам да я затисна с ръце.
Разтреперан от адреналина и ухилен до уши се обръщам към Андрей за снимки. Той снима,а аз едва удържам рибока с мокрите си ръце.
След снимките си отдъхвам и с кеф присядам в калта-и без това се умърлях здраво.Хубаво ми е щото успях да хвана риба на всичката тая патартия и то по обяд в 13,30часа.
Ето снимки:
На последната снимка благодаря на всевишния за слуката!
По тези места съм имал най-добри успехи по здрач до пълен мрак,но както виждате правилото има изключения.
Веско
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Предай му много поздрави! 
!! Веско, все едно бях до тебе приятелю по време на тая битка 
