Привет на всички!
Искам да ви разкажа за един излет на Огняново, който с колегата
Skaven планирахме и осъществихме.
Още преди края на работната седмица бяхме решили да идем на Огняново да проверим дали тамошните кефали са активни, и дали ще одобрят нашите мухи от кулинарна гледна точка.
Имах и жокер от
бате Райко, та в Петък вечер планът беше ясен - тръгване рано на другата сутрин, така че преди изгрев слънце да сме на язовира. С приповдигнато настроение проверих такъмите и багажа вечерта, легнах и засънувах кефали със зейнали уста.
Когато в четири часа в Събота сутринта часовника ми звънна, едва отлепих очи. В първия момент си помислих "Какво, по ...", но тутакси се сетих - "А-а-а, Огняново!" Скочих от леглото и разтрих очи. Докато бавно се разсънвах, монотонен шум достигна до съзнанието ми. С неясно предчувствие отворих прозореца, и ... да-а-а, навън валеше, и то доста напоително.
Докато обмислях вариантите на действие, телефона ми иззвъня. Вдигнах и - "Ало, спиш ли? От два часа така вали. Какво правим?" Ами, какво - лягаме да спим, ако преди обяд се оправи времето, след обяд отиваме, ако не - в Неделя.
Времето не се оправи до обяд, и съботния ден бе запълнен с полезни, но не особено интересни занятия, а риболова остана за следващия ден.
Излишно е да споменавам, че когато днес в четири сутринта будилника звънна, нямах проблеми със ставането, и първото което направих, бе да погледна навън.
Не валеше! Добре!
Измих се, закусих набързо и пет минути преди уречения час бях на сборния пункт, където вече ме чакаше
Skaven.
Натоварихме багажа и потеглихме.
Язовира ни посрещна, леко показвайки хладните си огледални води през ефирна пелена от полупрозрачна мъгла.
Сглобихме мухарките и с първите лъчи на надзъртащото иззад хълма слънце пристъпихме към действие.
Според информацията от
бате Райко, кефала беше в крайбрежните водорасли. Насочихме се към полегатия бряг отдясно на стената.
Информацията се оказа точна - поясите от водорасли в плитчините бяха населени с кефали, които не криеха присъствието си - на моменти в определени места водата почти 'вреше' от кръговете, които кефалите правеха.
Започнахме да подаваме мухите - бръмбаретки в различни размери и разцветки, и започнаха най-дивите и зрелищни кефалски атаки, които някога съм виждал.
При цопването на мухата, надигайки вълни, от поне пет-шест страни към нея мигновено се изстрелваха кефали, които, в надпреварата си да я лапнат, буквално се сблъскваха и сбиваха. За съжаление често в боя нямаше победител и мухата след подхвърлянето в пяната между рибешките муцуни оставаше спокойно да лежи на повърхността на водата.
Все пак не винаги ставаше така, случваше се някой кефал да изпревали събратята си в надбягването, да я захапе и, усетил коварното острие, да започне панически маневри с цел освобождаване.
Интересно е, че въпреки гъсто израсналите водорасли, нямаше проблеми с оплитане на риби и късане.
Трофейни екземпляри не заловихме, но масово излизаха кефали от среден и по-малък размер.
Към обяд вече слънцето доста напече, наоколо започнаха тренировки по водни спортове и надсвирване, пък и кефалите започнаха да се държат доста по-изтънчено и да проявяват известна мнителност по отношение на мухите, които им предлагахме, та решихме че няма смисъл повече да продължаваме; бездруго вече бяхме добре 'начесали крастата'.
Събрахме багажа, натоварихме се, хвърлихме един последен поглед към бистрите води на язовира, и потеглихме обратно...
Поздрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
