Здравейти молодци!!
След една направо адска служебна "десетдневка"
, от миналата неделя, та до вчера се докоснах до тая неземна красота на язовир Доспат и околностите му.....
Откакто съм се прибрал ми се върти все тоя въпрос в главата - защо бе уйо, защо чак сега се сети да отидеш в Рая???....Нооо, както казват хората, по-добре късно, отколкото никога
.....Момци, беден ми е речника да ви опиша колко е красиво това кътче на България, затова ще съм по-пестелив на думите и по-щедър на фотките....Пожелавам на всекиго да отиде и да види с очите си за какво иде реч!!
Катерейки се от Сърница към Доспат имате два-три километра, в които на практика няма път - уникатни дупчици, дупки, ями, ямища и всякаква друга неравност, за която можете да се сетите. В един момент обаче пред очите ви се откриват гледки, след които забравяте за всички тези "транспротни неволи":
Бързо се настаних в хотела и хукнах към язовира. Там обаче не останах никак очарован от гледката.....кристална вода, населена от стотици слънчевки и костури, без грам следа от какъвто и да било клян
. Вече бе късния следобед, а и имах "оперативна информация" от София
за едно малко гьолче по пътя към Борино. Метнах булята и Шушумигата на голфето на сина / ей...туй голф-о е гУлема работа
/ и отпраших да търся туй гьолче...Намерих го бързо:
В туй невзрачно количество вода, което виждате на фотката, се помещаваха промишлено количество кленове от всякакви размери - от педарки до риби с тегло поне килограм
. Но, както се казваше в Туин Пийкс - совите не са това, което са
. Сурнах се с див ентусиазъм към малкото налични просеки в шавара и започнах да подавам.....нулев интерес от страна на рибите, ама НУЛЕВ!!!! Почнах да сменям мухи - осички, бръмбаретки, микромохикани, всякакви модели пъстървови мухи, не и не и НЕ
...
По едно време на пътя спря една безумно стара Фиеста / по принцип в региона се нагледах на автопарк от зората на демокрацията / и от нея се появи мургав пич. Поздравихме се и се заговорихме. За моя изненада човекът разпъна телескопче, комплектовано с булдо. Оплака се, че в Доспат почти не е останала риба и самия факт, че предпочитал да мята в подобни водоеми, говорел достатъчно красноречиво
. Тая перспектива хич, ама хич не ми се хареса. Пожелах му късмет, направих си няколко снимки на Римския мост и се прибрахме с булята в хотела....Излишно е да ви казвам, че суках и пресуквах мустаци цяла нощ и умувах къде да открия доспатските клендури
. Решението беше ясно - устието на язовира при Сърница. На другата сутрин рано-рано скокнах и отпраших към устието. Минах по моста над реката и спрях около километър нагоре от другата страна на основния път:
Почна се едно подаване, едно презентиране, един кастинг...мани, мани..само дето кляновете ги няма и няма, а най-лошото беше, че въобще не успявах дори да мерна някаква риба.....Постепенно наближих самия вток на реката и продължих нагоре....Ето малко фотки и от тая красота:
Минах около километър нагоре по реката, без да реализирам нито едно вдигане към мухата
....Виждах дребни риби, като само в един бързей по течението се спусна риба, която може би беше пъстърва - имаше твърде заоблена глава.....Върнах се обратно към язовира....Бахти, може ли в тоя огромен водоем да нема пет кляна на кръст за бат ви Райко
.
В един момент забелязах група от потопени във водата дървета на отстрещния бряг......Викам си - е те там отивам и ако не даде и там ще има....на ти шапката, на ти палката, на ти пистолета
. Както се досещате, язовира най-сетне се смили и даде
:
Оказа се, че един участък от около стотина метра плитчина с потопени върби и петна от водорасли, е "събрал" вероятно всичкия клен на Доспат. В тези плитчини видях невероятни риби / без да преувеличавам - дебели колкото прасеца ми и дълги около 50-70 санта /, имах най-невероятните вземания на мухата, които съм преживявал - не виждате и не чувате нищо, няма засмукване, няма усти, няма нищо....просто елк хеър-а безмълвно изчезва от повърхността на водата, засичате леко и отсреща имате....стена, която тръгва с триста в час....Имах и две-три безапелационни късания, но...това също е част от играта
. Хванах и ей тоя гладник, ма то също е част от играта:
Ето снимки от местата, където се разиграваха тези драми:
Ето и малко видео мат,риял
:
http://www.foto.bg/data/500/Picture_2479.avi
http://www.foto.bg/data/500/Picture_2480.avi
http://www.foto.bg/data/500/Picture_2481.avi
И в тоя ритъм преминаха и останалите дни - риби, риби и пак риби
. На тръгване минах през "Поляните", "Беглиците" и "Батак".......Вижте за какво става въпрос.....:
Тука бат ви Райко леко презентира
:
И....реализира:
Това е "малкия беглик":
Ся малко по любимата ми тема - въоръжението
. Първите два дни бях със Сциера Пико - модела, който има Марко - 8 фута, три части, пети клас. Хубаво е човек да се връща към неща, които е пипнал в "началото" на хобито.....уверявам ви, че усещането е коренно различно
. Та впечатленията ми от Пико-то са мноого далечни - едно поклащане в магазина на Орозов през 2005 или 2006г., не помня точно кога. Пръчката на Марко нямах възможност да я пипна на последния Орешак, но отзивите бяха повече от положителни!! Така се завъртяха нещата, че у мен попадна идентична пръчка. Бога ми - освен спомена за лекотата на пръчката нищо друго не съвпадаше
- от "днешната ми камбанария" оценявам Пико-то като стегната и бърза пръчка, която вероятно ще хвърли отлично и шестица шнур!! Не ме разбирайте погрешно - пръчката е отлично попадение и определено ми "помагаше" да добавя поне още два-три метра към слабия си кастинг.....
Другата пръчка, с която бях, я дебна повече от три години
.....През бурното си съществуване, моите френдове от Даймъндбек са правили само два пъти зелено оцветени бланки с характерната шарка. Първият път е през 80-те години за веригата "ЕлЕл Бийн", като правят зелени пръчки на четири части с логото Дабъл Ел.
Вторият път е точно преди последния собственик да продаде Даймъндбек на Кортланд....Много преди да купи Даймъндбек човека си бил накупил няколко Дабъл Ел-а именно заради прекрасния масленозелен цвят на прътите....Та когато решил да продава, помолил работниците да му "навъртят" по дузина от най-култовите бланки на Даймъндбек, включая Голден Шадоу, зелените бланки и
сини бланки, каквито лично аз съм виждал един единствен път!! Пръчката е точно такава, каквато очаквате от Даймъндбеците - относително тежка, дебелостенен карбон, безупречна изработка и неповторимата медиум елегантна акция, съчетана с изненадващ "пауър" в "бъта".....Всъщност ето убавинята:
Толкова за въоръжението!!
Видях и ей тия приятели
:
Шушумигата също видя свят:
Ами момчета какво дави кажа повече......то няма да ми стигне форума да ви разкажа и покажа всички красоти, които видях - Триград, Ягодина, Орлово око, Тешел......направих над двеста снимки, които ще "викат" в мен винаги незабравими спомени!!
Ако и за миг се чудите дали да отидете по тоя край ви казвам - не се бавете нито секунда.....лично аз по-красиво кътче от България не съм виждал през живота си!!!!! Поздрави на всички!!!!