Здравейте, мили приятели, другари и критици!
За никого не е тайна, че мухарството е за цял живот, колкото и продължително да е това, както подобава на всяко психопатологично състояние. Едно от най-хубавите неща на подобна девиация е, че поразения индивид не усеща собствената си лудост, или казано с други думи – „не му тежи”. Под влияние на тези симптоми, сутринта с небезизвестния в габровските мухарски среди и немалко допринесъл за сексът в тях Росен Стойнев ака Робко, талантлив автор на шест книги, посетихме един от най-емблематичните гьолове в нашата селищна система, а по точно Малиново. Излета беше обременен с ранно ставане, което както се досещате не ме направи по-добър човек, а породи дълги монолози за собствената ми смъртност и добави минорни краски на пролога на мероприятието. Като стана дума за колоралното оформление, Майката Природа(не казвам нищо за майка й) също щедро даде своя принос, като тъмносините облаци, който висеха като дамоклеви мечове над главите ни, си направиха харакири точно с пристигането ни в седем часа. Този акт изтръгна нови вопли от префинената ми персона, обаче така и така вече бяхме пристигнали, та нанандих мухарката(естествено пропуснах два водача – нещо, което установих два часа по-късно, но то никак не се отрази на кастинга ми – толкова съм добър, колкото и нескромно да звучи) и с обречеността на християнски мъченик се затътрузих по калния и хлъзгав бряг…
Вече се беше развиделило достатъчно, за да видим колко много е паднал язовирът – на практика половината го нямаше и рибата определено се беше сгъстила. Като стана дума за риба, пропуснах да спомена, че основната идея на днешното мероприятие беше свързана с тематичен риболов на часовник на микронимфи, колкото и абсурдно да звучи. Не мога да разбера защо колегите подценяват тази риба и дали щеше да е така, ако тя беше по-едра? Още повече, че дори и малките екземпляри оказват сериозна съпротива при изваждането си, стига разбира се да не сте сложили мухарската си макара на кола за овчарски скок на Сергей Бубка. Знам, че трезвите гласове в интернет бг-мухарските среди ще ме запитат защо не ги ловим на червей – хем ще хващаме повече с минимални услилия(при това без да петним мухарството), но аз ще им отговоря така както е отговорил Кенеди на тези, които го питали за чии такъв му е да изпраща човек на Луната, а именно „Ние решихме да го направим не защото е лесно, а точно защото е трудно!”, мили приятели, другари и критици! И защото и часовникът е риба, също като щуката и распера, без да те да са виновни за собствената си дребност(която не трябва да се бърка с дребнавост). Абе накратко си рекох, че така или иначе правя секс, поне да го сторя и в интернет мухарските среди...
Почти с началото на риболова започнаха да излизат рибета - направи ни впечатление, че дребните костурчета предпочитат черни микронимфи(на кука 18 номер с дълго рамо и със златна глава 2.4 мм), докато часовниците определено предпочитата червените разцветки. За отделните видове имаше и разлика в начина на водене. Докато часовниците искаха плавни подръпвания с по-големи паузи, костурчетата проявяваха интерес единствено при неврастенични подръпвания, практически непрекъснати.Освен цвета, значение имаше и контрастността и якостта на мухата -определено по-резултатни бяха "убитите" цветове. Роската моментално поведе с преднина от десетина риби, които скубеше с вещината на истинска машина за риболов на муха. За проба пробва и на микростример, на който обаче се ловяха изключително дребни костури. Аз също поскубвах от дъжд на вятър по някое рибе, като кефа от хващането на десетсантиметров часовник с фина въдица си беше страхотен. Като стана дума за дъжд и вятър, не мога да подмина с лека ръка факта, че първия валеше на пресекулки, а вятъра му акомпанираше усърдно. Добре, че си бях взел зеления „шлифер”, с който мязах на Фестър Адамс, докато Роската се премени с издържан в тъмноцикламова разцветка найлонов дъждобран, който се оказа, че е безрръкавен.
Най-нещастен беше нашият падуан, тепърва навлизащ в дебрите на риболова с изкуствени примамки, който не беше така далновиден като нас и се наложи да се завивива с разпорен найлонов чувал. Опакован по подобен начин, той отдаде дължимото на нашият съгражданин - авангардиста Кристо Явашев. Същият, очевидно поблазнен от материалното измерение на мероприятието, изяви желание да стане мухар, нещо което се опитахме да му избием категорично от главата. Опитахме се да му обясним, че и без това контактува с достатъчно изкуфели индивиди, та няма нужда да си пъха още таралежи в гащите, при положение, че спининга така или иначе ще му причини достатъчно увреждания… Надяваме се да ни разбере – заради самия него.
Междувременно скубането продължаваше с отлични темпове, като Росен успя да хване и няколко каракудки. Рибите стояха в по-дълбоките участъци сред водораслите, откъдето атакуваха преминаващите над тях мухи. Не бяха обаче никак глупави и се налагше ползването на типет 0.10-0.12, за да кълват сигурно. За съжаление, водната растителност се беше разрастнала прекомерно, което определено затрудняаше риболова. Ако продължи да се развива със същите темпове, много скоро гьолът ще замяза на Саргасово море, естествено в селски мащаб. Водата имаше консистенцията на спаначена супа, а това, което мразя повече от една такава, са две спаначени супи.
Постепенно времето започна да се постабилизира и започнаха да пристигат и още риболовци. Край нас спряха двама души, които с бавни и тържествени жестове започнаха да изсипват във водата някаква прахообразна субстанция. Отначало помислих, че разпръскват из водата пепелта на любимите си тъщи, за да бъдат близо до тях, дори и за риба, но нещата се оказаха по-прозаични. Просто хората захранваха с минимални усилия, без излишни джуркания и прочие натоварвания. Естествено проведохме задълбочена дискусия за ярмите, стръвта и утежненията на линиите, а те ни споделиха, че в язовира била останала някоя американка от състезанието преди време, на което явно се дължеше и засиленото присъствие на риболовната общественост. Почерпихме и опит от идеен субект, който беше извел до нови върхове универсализма в риболова, след като се беше сетил да махне върховете на телескопите си и по този начин разполагаше с въдица за дъно, а след като си монтира върха - и с фин такъм за риболов на дребна риба с тест не повече от 15-40 гр…
По това време решихме и да прекратим риболова. Ходенето в калта успяваше успешно да убие ентусиазма, още повече, че наближаваше обед и стомасите ни също започнаха да се включват в разговора, а аз категорично бях обявил, че за нищо на света няма да пропусна и следобедната дрямка, особено след съсипващото ставане в 6.30… Припалихме каляскта и се отправихме към бирата и кебапчетата - мухарството може да е забавна патология, обаче в определени моменти физиологията си казва думата...
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
