Mили приятели, другари, капацитети, корифеи, борци за практикуване на чист секс в интернет бг-мухарските среди! Трябва да ви кажа, че мухарството ме съпътства дори и подъзнателно, съвсем неочаквано и навсякъде, досущ на всяко гърне - мерудия, независимо от вече перманентните ми въжделения за материално подплатен риболов.
Вчера например, с моя мил приятел Росен решихме за пореден път да проверим какво правят нашите приятелки - бабушките, квартируващи в яз."Стамболийски". На мен лично не ми омръзва да ги скубя пеиодично, даже може да се каже, че изпитвам силно привличане към тези дребни, лакоми твари, така предсказуемо реагиращи на туй, що миксирам в лехеня с виртузността на DJ Живко Микс...
За началния час на тръгването няма да ви приказвам, вярвайте, останах напълно удовлетворен(Росен - не), пътуването мина чудесно, оказа се, че сме пристигнали последни, както винаги и едва намерихме къде да се настаним, сред батареите от наредени въдици, по-скоро наподобяващи бобеници, опънати по стръмния бряг, тъй като се разчуло, че костура и каракудата били тръгнали...
Излета започна тривиално - кротко се печахме на брега, подръпвайки рибета с ритмичността на японски четириткактов двигател, когато ни в клин, ни в ръкав, насред напора на прииждащите баби Росен се присети, че е донесъл и незначителна част от мухарките си, тъй като последните пъти костурите показваха изключителна активност. След като захвърли мача, пренебрегвайки разумните ми доводи и кандърми и подбуждан от подобни нездрави щения, той измъкна мухарката и под озадачените погледи на околните персонажи, чинно заметнали по пет въдици на рибе, започна да изтръгва анемични плясъци от безобидната водна повърхност. На пръв поглед безрезултатното му занимание даде реултат след не повече от пет минути, когато измъкна прекрсен костур, които удари практически в краката му. Рибока хареса сравнително пуристки по размер стример, вързан на кука номер 6, издържан колорално в червено с доста крещящи декорации, вдъхновени от клиповете на Лейди ГаГа. Буквално минута по-късно извади и още един идентичен като размер и продължи да ги тегли с отлично темпо. Всички костури кълвяха край брега, в последната част от воденето на примамката, като много стръвно я атакуваха. Практически нямаше празни кълванета или откачания. Независимо, че дистанцията беше малка, дълбочината беше значителна, поради стръмния бряг, като на около десет метра навътре превишаваше четири метра. Роската ползваше два модела потъващи шнурове на 3М с различна скорост на потапяне, без допълнителни утежнения по линията. Самото водене на примамката се изразяваше в непрекъснати енергични придърпвания на шнура с дължина по грубо петнадесетина сантиметра.
Резултативността на този енстандратен способ беше ангажирала изцяло вниманието на всички околни субекти, сред които се понесоха шушукания и коментари. По сведующите показаха забележителна компетентност в този тип риболов, достойна за истински мухари, като от един от тях узнах, че този метод бил известен като "мухарник".
Аз останах в ролята на пасивен наблюдател, задоволявайки се с любимте ми бабиери, на които давах коктейл с избрани продукти на "ВДЕ"("Super Roach natural" и "Secret Black" на Боб Нъд, яко подправен с млян коноп), а те, милите, ми даряваха цялото си внимание. В един момент се почувствах толкова титаничен във величието си, че обявих пред околните, че ако пожелая, съм в състояние да докопам не само бабушка, но и дедушка, a дори и нечии шлифер...
Роската ме покани да направим и другата въдица и да ловя и аз, но му отказах категорично. Понеже всички войнстващи мухарски пориви в мен отдавна отшумяха, не се опитах да го възпирам особено настойчиво, нито да го разубеждавам или да влизам в безпредметни спрове за естетическите аспекти и каноничността на подобно занимание. Не съм в състояние да го забраня на околните, но поне мога да не го позволя на себе си...
Иначе риболова определено беше динамичен и резултатен. За няколко часа Роската съблазни над тридесет костура, всички едри. Ако човек се абстрахира от това, че ги лови с мухарка, даже беше интересно и за гледане - нещо трудно достижимо дори за конвенциалните методи за риболов. Успешния риболов определно не остави околните равнодушни - забелязаха се учестени и безрезултатни занятания, из въздуха засвистяха летящи риби и олова като метеори, но уви - безрезултатно. Тези физически напъни бяха съпроводени и с душевни такива, изразяващи се в къртещи се от дълбочината на околните въздишки, охкания и поминания на ближни. Светъл лъч изгря в риболовната общност, когато нещо отряза флуорокарбоновия типет, сред категорично дръпване. Честно казано, позарадвах се и аз, тъй като си рекох, че ще си седне на гъза и ще си хване мача, за да си приказваме, но уви...
Та това е, скъпи мои, направихме добър риболов, спред някои колеги може да се каже, че е имал и нещо общо с мухарството. Роската се представи блестящо и тъмната му светлина ще се носи над водите на яз."стамболийски" до до края на съществуването му...
п.с. За най-едрите костури рилийз нямаше, нищо че е модерно, защото го дадохме старостилци, пък и си е друго когато човек зареди тигана и запълни телесни и душевни празнини. За сметка на рибоците ще бъдат делегати в предстоящите конференции на габровската мухарска общност, за задълбочен анализ на случилото се и морално-психологическите последици от него. Всъщност това, което в известна степен притъпява непримиримостта и отрицанието ми, са вкусовите качества на пържения костурец, под акомпанимента на хубаво бяло вино...
п.п.с. Пардон, това е по-скоро за подфорум "Язовири", ще прощавате!
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
