Здравейте молодци!! Тая събота със сина нападнахме язовир Бебреш. Преди време Радо беше пуснал една тема и водоемът много ми хареса, още повече, че е на "един хвърлей" място от София. Пристигайки ми направи впечатление, че язовирът е малък, но за сметка на това учудващо чист - във всички смисли - кристално чиста вода / толкова чиста вода съм виждал само на Искъра и Големия Беглик / и
чисти брегове...Това последното ме учуди повече от чистотата на водата
!! Ето малко фотки...
Прословутият виадукт, от който скачат с бънджи. Ако не се лъжа е най-високия на Балканите - към 120 метра. Не знам дали е толкова, но наистина представлява внушителна гледка - особено като минавате под него - колоните му са Яката работа
!!
Язовирът бе доста паднал, което осигуряваше по-лесен достъп - аз обходих почти целия ляв бряг, като едва около двеста метра преди стената ме спря наистина отвесен скат, който нямаше как да бъде преодолян по сушата....Както ви казах и в началото на репортажа - рядко съм виждал по-кокетен водоем или поне не очаквах, че по "околософийските географски ширини" е възможно да има толкова красив обект. Убедете се сами:
На последната фотка виждате една плитчина малко преди ската, който ме спря да направя пълен тегел по левия бряг. Та в тая плитчина имах близка "среща от третия вид" с четири яки говеда
. Бяха поне килограмови риби и ми съдраха нервите три-четири минути!! Имах чувството, че гледам филм по "Нешънъл Джиографик" за бели акули - както си плуваха пасивно, така в следващия момент с уникална засилка яросто "удряха" мухата!! Смених поне пет модела мухи, като картинката се повтаряше, докато накрая играта им омръзна и се оттеглиха в дълбочината.....Направо ми се разтрепераха краката от гледката на тия торпили, но явно не беше писано да се запозная с някоя от тях персонално... Инак дребосък даваше, макар и скромно:
Другото интересно нещо бяха уникалните костурски атаки...Отново имах чувството, че гледам филмчетата на Дискавъри, които показват координираните атаки на делфините спрямо пасажите риба, като ги изхвърлят на брега..По същия начин костурягите в стройна редица гонеха дребосъка, който в паника се изхвърляше дори и на брега! Синът начеса крастата с дребни костури на блесната.
Проведох и една спасителна мисия:
С елегантен кастинг, от първия път, засякох тая жива композиция, състояща се от водна змия и захапан от нея йедър щипок. Мухата беше "засякла" щипока точно зад хрилното капаче с шипчето. Извадих дуото на брега, анакондата виде, че нема лабаво, пусна щипока и си би камшика. Точно тоя момент запечата и апарата! След внимателно откачане от бръмбарето и щипока си замина по живо по здраво във водите на язовира.
След туй добро дело със сина решихме, че е време да проверим и водното население в едноименната река, но надолу по течението и, в района на село Боженица. Реката е страхотна -
чиста, с хладка вода и пълна с живот!!
Местността също е много красива:
Имаше и такива находки:
И така, шматкайки се напред-назад, стигнах до ей тоя мазен вир, дълъг около стотина метра и с дълбочини над метър - метър и петдесет:
Първите подавания веднага докараха "обичайните заподозрени" с размер на педя....Последното подаване обаче най-накрая даде търсения от дълго време ефект - убавинята да се огъва, а мухата ви да "стои на едно място"
Рибата беше около килограм, относително слаба за дължината си:
Ето и печелившия бръмбарок:
След този успех реших да приключа с риболова....бях си взел "моето" от този излет....
И в заключение - ползваната убавиня - уникално елегантния модел Елнор на Кен Крафт:
Ами момци...толкоз от бат ви Райка.....Бебреш ще бъде задължително посетен отново през есента - имам да си казвам нещо с едни клянове там в плитчината......Поздрави на всички!!!