Ку-ку, ку-ку....здравейте драги големи състезатели, по-малки състезатели и.... бездарници
!! Днес най-сетне намирам време да ви разкажа за един чутовен излет, осъществен от скромната ми / и бездарна / персона вчера. Та в бачкането преди празниците един колега ме попита защо не пробвам на язовира при Долна Диканя - вече не бил арендован и бил удобен за мухарене. Речено - сторено....И таман в сряда вечерта разглеждам през Гуглето водоема и ЖеСеМе-то ми звънна...Излишно е да ви казвам, че звънна някак си тайнствено, мистично.....абе с три думи - някак си Джизъско....Вдигам азе и питам с треперещ глас - Ти ли си, Боже?, а отсреща чувам благия Му глас - Бат Райкоооо, привеееет!! Направо ми се разтрепериха коленцата, та се наложи да приседна отново на столя, щото нал разбирате, че се бях възправил в стойка мирно!!
Муня сподели, че смята да закрива пъстърмковия риболов, аз му рекох, че ще нападам Диканя, пожелахме си взаимна слука и...това беше....То разговорите с Божественото начало принципно са кратички, амче то целата Земля чака да говори с Него, не съм само язе я
!!!
Ще ме прощавате за туй отклонение, но то има съществено значение в по-нататъшното развитие на излета! Та раншко сутринта стъпвам с автомобиля на гротескното творение, наречено от Гуглето Ърт страховито "Скоростна магистрала"! Толкоз е скоростна, че имате ограничение от 90 км...Но, това е друга тема....Пристигам на водоема и оставам приятно изненадан от изгледа му - сравнително малък, доста спаднал, но наистина много приятен за обхождане и метканье:
Стратегически преценявам, че отсрещния бряг е твърде стръмен за старите ми шарнири и джентлеменски го "отстъпвам" на сина - да оди и да връти джелезата до откат
. Разделяме се и почвам да подметквам едно бръмбаре из водътъ....Минавам стотина-двеста метра, но няма никаква активност от страна на рибонаселението. Между другото, получих не особено обнадеждаваща информация за водоема от колегата Миро /
jagger1 / от Манията, че не мога да очаквам чудеса. За туй не се кахърях, а продължавах по брега и си подметквах бръмбърето. Диканя е поредния малък регионален язовир, след Бебреш, който ми прави много приятно впечатление - чиста вода и още по-важно - чисти брегове!! По едно време сина звъни и вика - Баща ми, идвай тука на стената - играят риби като за световно, но не искат на блесната! Бре, викам си - ха да отидем, та да видим
за какво става на въпрос / тоя лаф на Цв.Цв. ме довежда до оргазъм /. Бързо се връщам назад и тръгвам по стената. Същата е от натрошен камък средна големине и придвижването по нея е относително лесно с повечко внимание. Синът се оказва прав - множество играещи риби и нулев интерес спрямо мухата - подавате, тръгва риба, спира пред мухата и след секунда се преобръща като делфин и изчезва, без дори да бутне мухата, камо ли да я атакува!! Какво ли не сложих - малки, големи, светли, тъмни, бръмбари, пъстървови, е не и не и не!! Описаната преди малко ситуация се повтори може би тридесет - четиридесет пъти, а си личеше, че рибите са в порядъка 30 и кусур санта.....По едно време почнах да си мисля, че рибите не са кленове....Тая история продължи още двадесетина минути, след което излизе среден, стабилен насрещен вятър и рибите изчезнаха нейде.......Връщайки се обратно към равния бряг си мислех - Мунчо, удари едно рамо, да го ева....и аз съм шовек! По едно време ми се стори, че чух - Абе аз да помогна, ама земи фърли пак де, да го ева!!! Веднага хвърли бръмбарето и...О,чудо...първият клендурко увисна на мухата:
Направи ми впечатление, че рибите са с доста тъмни перки. Муня със сигурност бе чул молитвите ми, щот ги почнайме рибонките:
Бръмбарето с червените силиконови крачета се оказа много резултатно:
Така лек-полек се приближих към устието на язовира:
Тук бяха ей тия другарки, които се чудеха какво правя из техните владения:
Аз обаче не се чудех - тук водата беше двайсе санта, замътена от вятъра, но беше пълно с риби....Дет се вика - изкуството иска жертви:
Та от тоя вилает на лечебната кал извадих още десетина риби, като най-впечатляващата бе тази:
Ето още малко пейзажни фотки:
Ами, мили деца, това е от бат ви Райка!! А изводът от тази история е, че когато имате "директ конекшън" с Него, винаги Чудото ще се случва и ще имате слука
!! Поздрави на всички!!!!