Здравейте колеги,
Една седмица по-късно реших да се пробвам отново на яз. Огняново. В събота (06.04.13) станах сутринта, минах през Радо Акулата да си взема малко мухички и право към Огняново. Към 10:30 бях от към стената, а там язовира ме посрещна със прекрасно слънчево време, без вятър и приятни кръгчета във водата, викам си "най-накря, време е вече за сефтето
". Сложих по-удобни дрехи и обувки, разпънах мухарката, направих няколко снимки на един щъркел и докато се мотам, взе че изеле насрещен вятър, вдигна вълна и изпари надеждите ми. Поизчаках малко, пробвах да заметна няколко пъти, но в крайна сметка реших да се преместя от към устието. Няма и 15мин. и вече съм там отивам и там коренно различна картинка - слънце, без вятър, но и без признаци на живот... като не броя жабите, който вече са започнали любовните оргии. Поогледах се малко заметнах няколко пъти и реших да се пробвам по реката нагоре. Там се оказа, че не е за мен - местата много тесни, закачки колкото искаш, въобще трябва пецизен кастинг от който аз съм още далеч. Скъсах 1-2 мухи и се върнах по обратният пък към устието, където видях един колега мухар да замята във врящата от живот вода. Погледах малко, след което и той ме видя и дойде да се запознаем - Румен Киров. Поприказвахме си малко, разменихме малко мухи (всъщност той ме засипа с подаръци, а аз май нищо не му дадох
). Врящата от риби вода се разбра, че са уклейчета от по 3-5см. който не успяват да налапат нашите куки 14-16. Той се отказа от тях и тръгна към стената, а аз на свой ред пробвах уклейчетата - скачаха по мухите, но им идваха прекалено големи. Аз обаче твърдо решен, да не се прибирам капо, се преместих на залива до военните (една местност която бате Райко беше така добър да сподели с мен). Там полужението от към атмосферни условия беше супер от към рибни - нулево. Доста си походих по брега, стигнах до втори хубав залив, но и там нищо. Реших че и днес няма да хвана риба и се запътих към София. На моста в Голема Раковица спрях до един колега и през прозореца го питах дали е хванал нещо - отговорът беше "две кленчета, много играят, но на бял червей трудно се лъжат". Това ми беше достатъчно да ме накара да отбия - това беше поредният който питам и първият хванал нещо, а часът вече беше около 16ч. Поогледах, премислих и понеже мястото на моста не е много удобно за мухарка и плувка едновременно, попитах дали може и аз да се пробвам. Човекът благородно ми отстъпи мястото и аз започнах с опитите. Голяма атракция, която и муха да подам ще се избият да скачат по нея, но аз ли не засичам, те ли не налапват добре, все не се получаваше. Реално кленчета не бяха големи (8-12см.) и атакуваха само след падането на мухата след което губеха интерес. Аз продължих да упорствам, по-добра възможност от тази не съм имал до сега. След час опити и сменяне на мухи (пробвах пчелата на Акулата, блек зуло пак от Акулата, някакъв ред таг и мравка от незнаен изпълнител), най-накрая направих СЕФТЕТО!
Едно от по-големите кленчета успя да налапа зулото както трябва и излезе за една бърза снимка и пак обратно. Малко след това се появиха тъмни облаци и взе да прегърмява и доволен от живота си свих нещата и към София.
Ами това е от мен, за сега, надявам се да ви е било интересно и поздрави на всички.
Специални благодарности на Румен и на Радо за мухите!
Крис
https://www.dropbox.com/sh/vuyv0m98ccdn7po/MlZAXmQPXf