Здравейте мили деца!! Както ви бях казал, проведох едно неочаквано бързо посещение на язовира. Разбира се, като един обръгнал на житейските неволи человек оставих дисагите с големите надежди в къщи. Резултатът, естествено беше нулев и след около час обхождане и меткане на мининки стримерчета взех правилното решение да се прибера и да наблегна на дегустацията на спритните дестилати с тъст ми
!! Инак красотата на тия места е направо извънземна - имате ли възможност не я пропускайте в никакъв случай, дори и без убавиня в ръка!! Все пак имаше радост за душата, защото изпробвах на вода последната си придобивка - една от най-непретенциозните и стари американски "щракалки" - моделът Лоурънс 150Р на Сънбийм. Придобиването на макарето беше класически "изстрел в тъмното" - от снимките се виждаше, че има шнур, наподобяващ на коприна, но нямаше как да бъда сигурен, а и самият продавач нямаше никаква представа за материала, от който е направен шнура ....Сега да ви обясня и тънкия момент - в "зората" на найлона производителите на шнурове го плетат по абсолютно същия начин, както и копринените шнурове, поради което изгледът на преплетените влакна съвсем не ви дава сигурност, че тове, което гледате всъщност е коприна!! Нещо повече - притежателите на тези шнурове са ги третирали по сходен начин с копринените шнурове - с флоатанти, поради което дори и класна макро снимка на подобен шнур би могла да ви обърка!! Единственият сигурен начин е "теста със запалката" - пали се крайчето на шнура и ако стане на прах, то това е натурална коприна, ако стане на топче - плетен найлон...Та радостта бе тази, че шнура се оказа отлично запазена и третирана 22 метрова паралелна коприна с тегло на деветте метра 5.63 грама - точно на границата между двойката и тройката, какъвто и шнур всъщност ми трябваше, за да "покрия" ниските класове убавини!! Но...стига приказки ето и малко фотки от родопската красота:
Ами, толкоз от Бат ви Райка, молодци!! Времето упорито е на наша страна, така че....дерзайте
!!!