Здравейте, колеги.
Както обикновенно ще започна от далеч и няма да е кратко
И така всичко започна от застудяването на времето и мераците за риболов на щука станаха толкова големи, че в еднин момент преляха от чашата. Никога не бях ловил щука с мухарката и започна трескава подготовка - яко четене и търсене на необходимите ми неща. Колкото повече четях - толкова повече нарастваше сумата която трябва да отделя... По едно време здравият разум някак успя да се намеси и реших да инвестирам минимална сума в риболова на щука с "муха", все пак досега не бях пробвал, можеше да не ми хареса
Това означаваше да се мъча с мухарка БФЦ 5-6 клас, 9 фута и плуващият ВФ6 шнур.
Отбих се при Радо, поприказвахме си малко и радостен излезнах от магазина с няколко много леки стримерчета, направени на сравнително голяма кука, ако не се лъжа 1/0. Нямаше как да пропусусна всепризнатото и известно "пайк бъни" на кука 3/0, с ясното съзнание, че изхвърлянето му с такава мухарка граничи с лудостта.
Неможах да се задоволя само с 1 вид стример и затова се обърнах и към д-р Мишо. Сега е моментът да му благодаря за отделеното време и няколкото стримерчета с които ме дари
И така обнадежден и изпълнен с желание остана най-трудната част - изборът на водоем. Бях планувал ходене до Стара Загора, а това направи изборът още по-труден, просто нямах прясна информация. След дълги размисли минали през пресевните около селата Ръжена и Зимница, прескочили до Жребчево и с един завой на 180 градуса стигнали до недовършения язовир Чаталка.
Такъмите бяха приготвени, като освен мухарката сложих няколко блесни и спининга в колата (така за резерва)
Докато си ядох баничката още нямах идея накъде да поема. В крйна сметка последната информация която имах беше от преди 1г., когато ходихме с приятели на яз. Чаталка и се хващаха щуки с колосалните размери 20-25см. Предположих, че и останалите рибари са направили като нас и са им дали шанс да пораснат. За тази една година по мой сметки трябваше рибите да са стигнали 40+см, а от друга страна щом има малки трябва да има и големи.
В 8:30 благополучно акустирах и веднага установих какво съм забравил този път - фотоапаратът. Все пак направих няколко снимки с телефона.
Язовирът представлява едно дере/гора което някога е било напълнено с вода. Доста шубраци и дървета и по брега и също така с няколко по-стръмни каменисти бряга. Колкото и подробно да го описвам най-лесно ми е да кажа, че това е идеалното място за щука - застояла вода, пълна с подводни обекти (камъни и дървета) и плевелни рибки.
Само бях чувал как като падне водата и язовирът се дели на две, сега го видях с очите си - това е малкият гьол.
В него такива скривалища за щуката като цяло липсваха, но не го прескочих. След това преминах в подробна обиколка на целият язовир, като не пропусках да облавям всяко по-преспективно място което позволяваше някакъв кастинг. Закачките по дъното бяха много и скоро дойде първото късане... едно от стримерчетата на радо останана някъде, заедно с металния ми повод. Тогава дойде времето да пробвам немислимото - пайк бъни с 5-6 клас мухарка, че и метелен повод.
След няколко опита по-скоро да го изтрелям като дънна въдица, взех да му хващам цаката. Не след дълго разбрах, че с 15-18 метра изваден шнур се справям доста добре. Вярно на няколко пъти се наложи да го свалям от близките дървета, но това за мен беше в рамките на нормалното.
След като видях невероятната "игра" на бънито и в повечето случаи дистанцията от 15-тина метра ме устройваше, се фокусирах изцяло въху щуките и забравих да правя снимки... Както може би се досещате, главното действащо лице отсъстваше от иначе така добре подреденият сценарии. След около 3ч. газене в калта и бутане из драките за да съм сигурен, че не съм пропуснал и 1 добро място, беше ясно - рибата я няма. Видях няколко колеги да я търсят на "тапа", но и техният успех беше същия.
По едно време видях няколко мерни кефала (клена), но лидерът от монофил 0.50 ме спря да пробвам да го гоня на муха. Все пак това се случи едва на 1/2 от обиколката ми и не мислих да губя време в преправяне на въдицата по няколко пъти. Знаех си целта и си я преследвах - щуката.
На едно затънтено място намерих нещо като нос, в смисъл сушата се врязва във водата, което беше прекрасно за тренировки на кастинг с голям стример и малка мухарка. Там успях да достигна над 20м. с което съм много горд от себе си
Оставаха ми броени метри да завърша пълната си обиколка на язовира, когато ме домърза да заобиколя едни храсталаци. Явно умората си каза думата и реших за по-пряко да цепя по диагонал през водата (20-25см.). Минах 1/3 от пътя когато тинята стана доста и взех да затъвам, тогава започнах да ходя по паднали във водата дървета, сериозни дънери. Точно на 2м. от брега така добре се хлъзнах, че като стъпих във водата напълних яко ботушите. След тази случка беше ясно, че риболовът приключи. Докато се прибирах псувайки към колата обаче видях последното възможно място и реших мокър не мокър да го пробвам. Замъгленият ми мозък не разпозна сигналите достатъчно бързо и докато се усетя бънито цопна между 3-4 тапи (риболовци нямаше в близките 500м.). Нямаше време за реакция - просто се закачи, направих всичко възможно да скъсам шнура от дърпане с ясната мисъл, че това 0.50 ще може да извади някой по-голям клон, но не и цяло дърво. След олекването на линията бях доволен да видя, че се е скъсало от възела до металния повод.
Тази случка само засили псувните и крачката ми към колата. За нещастие директен път нямаше и трябваше да продължа през драките 10-15мин. Стигнах до колата и какво да видя... Бях загубил едната секция на мухарката по пътя... И понеже бях толкова ядосан, не се сетих да се преоблека и да се върна, ами направо кръгом... В крайна сметка я намерих и безкрайно ядосан минах още 2 пъти през драките и стигнах отново до колата.
Странното в цялата история е, че не ме беше яд нито за скъсаните стримери, нито за безкрайното газене в калта и бутането в шубраците, дори не ме беше яд за това че паднах във водата. Най-много ме беше яд, че в това хубаво (за риболов на щука) време, в този водоем идеален за щука, там където миналата година се хващаха по 5 щуки (20-25см.) за 30мин. сега нямаше и следа от тях. Яд ме беше защото знам, че няма как да прекараш мрежа в това място, начинът да се обезриби е само 1 - "к'во като е 20см. слагай в торбата пък като станат 20-30бр. може да си ходим, да има и за утре..."
Надявам се да не съм ви отегчил до безкрай с този репортаж. Не ме разбирайте погрешно изкарах си много добре, само рибата ми липсваше... Не че някога съм се плашил от капото, но предчувствието ми беше, че ще хвана.
Поздрави,
Крис
П.П. Сега ме хвана яд, че не съм снимал дървета които са по 15-20м. височина от които при пълен язовир се виждаха най-много няколко клона над водата. Сега можеше да се види в цяла гора от такива дъвета етапите на спадане на водата. Жалко, че не съм го снимал...