Първият уикенд на юли посетих няколко езера в Рила. Сам си избрах маршрута, за да има достатъчно време за риболов и макар че компанията ми беше от още трима души не-риболовци, успях така да наредя нещата, че тримата да се съобразяват с мен.
За изходен пункт избрах хижа “Рибни езера”. На първото от езерата пристигнах в ранния следобед. Започнах със суха муха, въпреки че не се виждаше никаква риба на повърхността.
След половин часови напразни опити си дадох сметка, че силния вятър и влошаващото се време не предполагат риболов на суха муха, затова смених с мокра. С първото мятане едно дребно сивенче увисна на куката. В следващите 20-тина минути пропуснах още две вземания, но след това хванах второ рибе. Макар че тези две сивенчета бяха сефтето на новия ми “Уинстън”, не си играх да ги снимам, защото бяха доста малки – явно езерата миналата година са били зарибявани. След втората риба отдавна напиращия дъжд най-после заваля, а освен това и загърмя, та се наложи да “свия знамената”. Дъждът отмина за около час и след него се разскачаха риби в малкия бент пред хижата. Знаех, че там има балканки, някои от тях и мерни, затова предпочетох да мятам на това място. Пробвах 2-3 модела сухи мухи, които не предизвикаха интерес. Смених ги с Адамс № 14 и за кратко имах два удара, които пропуснах, а след това мухата остана някъде в треволяците зад мен. Продължих да сменям мухи и да обикалям бента, но нямах удар. Реших да опитам нещо по-безумно и сложих еднодневка с крила от жълто CDC. На второто подаване имах класическо вземане, но рибата се оказа борбена (беше около нормата) и се откачи в краката ми. Продължих със същата муха и при едно изтегляне за презамятане отново имах удар. Този път успях да извадя маломерна балканка. Свалих мухата, за да си я запазя и сложих мокра муха. След 2-3 подавания хванах втора балканка със същия размер. Докато я извадя и откача дъждът започна отново и прекратих риболова.
Второто езеро ме посрещна със слънце, красота и пълно спокойствие, за съжаление – и от страна на рибите. За целия следобед, който прекарах там, видях само 2-3 мижави кръгчета. Един колега, който ловеше на булдо и който беше преспал на езерото, ми разказа че същата сутрин било “лудница”, езерото вряло и кипяло от хранеща се риба. Така или иначе, той беше хванал само една балканка, а от активността на рибата нямаше и помен.
На това място имах единствения за деня слаб удар на мокра муха, но не успях да засека рибата.
За третото езеро се налагаше да изминем малко повече път. Ето малко изгледи “отгоре”:
Пристигнахме на езерото с големи надежди, защото е по-отдалечено и се надявах, че не е често посещавано. Някой някъде беше писал за него, че било едно от малкото останали девствени места. Езерото наистина е много красиво,
но ето какво заварих в момента, когато стъпих на брега му:
Разбира се, направихме малка уборка на мястото, но нямаше как да се справим с близо 10-те огнища, пръснати по бреговете му.
Съжалявам, че след хубавите изгледи ви показвам и това, но не мога да приема за нормална такава свинщина, въпреки че това вече явно се е превърнало в начин на живот за по-голяма част от нашенците. Очевидно аз не съм наред, щом продължавам да се дразня от такива чалгаджийски постъпки.
Но да се върнем на риболова. Въпреки следобедната жега, в езерото имаше доста скачащи риби, но отдалеч си личеше, че са дребни- явно и тук е имало зарибяване. Започнах да подавам имитация на мравка в един участък, където се хранеха няколко риби. След 3-4 пропуснати атаки най-после се разписах с дребно сивенче. Продължих с мравката, изпуснах още няколко удара от същите по размер риби, докато накрая те престанаха да обръщат внимание на мухата ми. Понеже не ми се сменяше мястото, реших да сменя мухата. Опитах няколко други сухи мухи, които също не предизвикаха интерес и след това минах на мокра муха. Сравнително бързо дръпнах нови две рибета и отчетох още 1-2 два удара. Тръгнах да обикалям бреговете на езерото, като редувах суха и мокра муха. Докато слънцето беше силно, мократа муха като че ли беше по-предпочитана, въпреки че риби играеха на повърхността, а много рядко в недостижимата средна част на езерото се цамбуркаше и някое сериозно парче. Привечер кръгчетата на повърхността станаха повече и се приближиха към брега. Избрах си място с няколко хранещи се риби и тъй като вече бях пробвал безуспешно големи модели сухи мухи, вързах миниатюрна CDC мушица № 18. За кратко време дръпнах още 4 рибки, като сменях мухата след всяка. След това реших, че не си струва да хабя тези мухици за дребните сивенчета и отново вързах мокра муха. Хванах още една-две риби и стана време да си ходя.
След посещенията по тези места се чувствах друг човек – трудно е да се опише спокойствието и доброто настроение, които те обземат в планината. Може би по тази причина като се върнах в София след този излет, всичко тук ми се видя още по абсурдно и безобразно.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Добросъвестно ти завиждами и ти пожелавам още доста такива излети по такива места.
По принцип преди да тръгна търсих информация за статута на езерата и на сайта на НП "Рила" в плана за управление на парка попаднах на списък с разрешените за риболов реки и езера.
Последиците ще бъдат безплодни хибриди и тук-там някоя застаряла балканка.Кой ги мисли тия зарибявания и как решава каква да е рибата?Уж парка е народен.Кой е народа и ние имаме ли нещо общо с него или само сме присъстващи?
Добре,че рибките си се възпроизвеждат както те си знаят,че тук- там наистина стигат до трофейни размери и това му е хубавото.
