Миналата събота с моята съпруга и с Владо поехме на тридневна разходка по Рила. Първият ден си бяхме определили за риболов на Йончево езеро. Тръгнахме от София рано и имахме късмета да пристигнем на езерото първи. Това, което ни зарадва още повече, беше, че рибите бяха спокойни и активни - нямаше скокове и плясъци, но няколко риби правеха нежни водовъртежи близо до брега. Преценихме, че рибите събират нещо непосредствено под повърхността и аз започнах с малки CDC мухички, които би трябвало да лежат в повърхностния филм. 10-15 минути по-късно и след смяна на моделите установих, че тези мухи не предизвикват интерес. Реших да пробвам нещо по-нетипично, което обаче да имитира и излюпващо се насекомо – Клинкхамлър № 16. 1-2 подавания, скок върху мухата и една дребна балканка бързо беше извадена на брега.
След сефтето Владо се ентусиазира и нагази до шия в езерния риболов
– имам предвид, че влезе във водата и прекара почти целия ден там, а по едно време и се окъпа принудително до раменете. Неговото старание да се приближи максимално до рибите беше толкова упорито, че в ранния следобед една загрижена леличка огласи рилските простори със звънкия си глас “ Младежо, хайде излизай вече, после пак!”.
Докато наблюдавах с едно око първите опити на Владо да се прави на Христос, нещо всмукна Клинкхамъра и шнура потегли рязко навътре, но при засечката не усетих нищо. Все пак имахме основание да сме доволни – рибите вече явно събираха мухи и на повърхността, а и Владо отчете 1 кълване, но го пропусна.
Тогава обаче започнаха да пристигат първите групи с досадни туристи. В едната от тях имаше и деца и след малко навсякъде над езерото кънтеше “Маамоооо!”, “Таатииии!”. Откакто станах родител преди 7 години за пръв път тези две думи ме дразнят толкова. Опитах да се съсредоточа върху риболова, смених подгизналия Клинкхамър с един парашут, но нямах успех. Междувременно подухна лек ветрец и набръчка езерото. Реших да пробвам с по-голяма муха, която да представлява по-апетитна хапка. Избрах една CDC олив дън № 12 и я метнах върху вълничките. След малко нещо изпляска пред шнура ми, засякох и започна една волна програма – скокове над водата, дърпане навътре, забиване към дълбокото и т.н. В крайна сметка обаче успях да накарам тази 30 см. красавица да позира за снимка.
Владо беше истински впечатлен и е започна да се отдалечава от мен в търсене на подобен екземпляр.
По това време се зададе и поредната гръмогласна група, която директно се насочи към едно от малкото останали досега спокойни участъци от брега. Докато аз клечах в крайбрежните треволяци, за да не издавам присъствието си, нашенците ме подминаха безцеремонно с бодра стъпка и продължиха в цял ръст по самия бряг, показвайки отблизо на рибите шарените си бермуди и крещящите дрешки на мадамите си. Настаниха се на едно от добрите места за риболов и след малко от там се чуха цамбуркания и чалгаджийски кикот. Помислих си, че по-лошо от това не може да стане, но не познах. В един момент буквално на 10 метра от Владо двама чужденци решиха да покажат на всички ни как се плува “гемиджийската”. С енергични движения и силно пръхтене те навлязоха до средата на езерото и започнаха да правят обиколки там. Признавам си честно, че в момента, в който едната плуваща глава започна да се приближава към мен, се огледах по брега за подходящ камък ... До инциденти не се стигна, но активността на рибата секна за броени минути за разлика от активността на плажуващите. Вече нямаше кръгчета, нямаше вдигащи се риби, а в следващия повече от час имах само две плахи взимания от дребни риби, които пропуснах.
Преместих се на единствено незаето място – каменните блокове в далечния край на езерото, които са по-трудно достъпни. Там имах още 5-6 пропуснати удари от дребосъци, а единствената по-прилична риба се откачи 2 секунди след засечката. Владо полека-лека се приближи към мен от другата страна на езерото - вече се беше разписал с една малка балканка - и също пропусна още няколко удара. Въпреки не особено добрите резултати от този участък ми беше интересно да наблюдавам отвисоко поведението на пъстървите. Рибите бяха доста дребни – около 15-17 см. и или се изстрелваха като ракети от дълбокото към мухата, или изплуваха към нея бавно и тържествено. И в двата случая обаче кълването представляваше немощно пльокване, което почти не оставяше отпечатък върху повърхността. Мухата, която определено представляваше най-голям интерес за тях беше Royal Trude № 14. С превалянето на следобеда една от тълпите си тръгна и освободи мястото. Пратих Владо там с указания къде да търси рибата. Той видял доста риби, някои от тях с добри размери, но въпреки че усърдно ги замерял с всякакви мухи, не успял да предизвика кълване.
В крайна сметка риболовът ни приключи с тези скромни постижения, но като цяло бяхме доволни, защото имаше емоции.
На следващия ден се преместихме в района на вр.Мусала. Помятахме малко на едно от езерата, но без успех. Повечето езера в този район са забранени за риболов, някой са и в резервати, но са много красиви и си заслужава да бъдат видяни. Ето част от тях:
Алековото езеро
Второто и Алековото езера
Леденото езеро
Маричини езера
А тук Владо оглежда подходящите за риболов места в най-горното течение на р.Марица.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
но виждам, че не си губите времето. Искренно ви се радвам за прекараните дни в Рила.
Веднъж идиш ли горе отървававне вече няма. Поне при мен беше така. И сега жална ти майка 
. Цяла зима мислиш за тези високопланинакси излети, мислиш къде да идеш през следващата година и като стъпиш там си разтреперен от щастие и кеф. Поне при мен е така.
